Решение № 366 от 20.03.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично при закрити врати заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Бойчева при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело № 20221100900605 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на молителя “О И М Р.” ЕООД, ЕИК *******, за откриване на производство по несъстоятелност на ответника “Е.У.Д.” ЕООД, ЕИК *******, поради неплатежоспособност.

Молителят твърди, че има вземания към ответното дружество, произтичащи от търговска сделка – договор за техническо обслужване и ремонт от 01.11.2012 г. и допълнително споразумение от 21.01.2013 г. към него, с което ответникът възложител е възложил на молителя изпълнител да отговаря за експлоатацията и поддръжката на притежавания от ответника ветрогенераторен парк в с. Сомовит, община Гурянци, област Плевен.

Твърди, че срещу възложеното ответникът се е задължил да му заплаща възнаграждение, определено двукомпонентно – текущо (месечно) фиксирано възнаграждение, определено на база разходите на изпълнителя, и плаващо възнаграждение за приход, определено на 7% от нетния приход на възложителя от произведената електроенергия, заплащането на което е отложено във времето.

Твърди, че към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ ответникът му дължи текущото фиксирано възнаграждение за месеците декември 2021 г., януари и февруари 2022 г. по фактури №№ 103/05.01.2022 г., 104/31.01.2022 г. и 105/28.02.2022 г., т.е. от по 6 912 лева с ДДС всяка или в общ размер на 20 736 лева с ДДС.

Твърди, че към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ е станало предсрочно изискуемо и плаващото възнаграждение по чл. 6, ал. 1 от 1 допълнителното споразумение. Твърди, че на основание чл. 6, ал. 3, т. 4 от допълнителното споразумение изискуемостта е настъпила на 01.09.2021 г. с вписване в имотния регистър на възбрана под вх.рег. № 2020/01.09.2021 г., акт 62, том 1 на Служба по вписвания – Никопол, върху имоти №№ ***, *** и ***, в които се намира ветрогенератора, и имот № ***, ведно с намиращия се в него команден център на ветрогенераторния парк, състоящ се от три сгради. При условията на евентуалност, ако това не бъде прието, твърди, че на основание чл. 6, ал. 3, т.

4 на основание чл. 6, ал. 3, т. 4 от допълнителното споразумение изискуемостта е настъпила на 03.03.2022 г. с изявлението на възложителя ответник за прекратяване на сключения между страните договор. Твърди, че плаващото възнаграждение за периода от м. февруари 2013 г. до м. февруари 2022 г. вкл. е в размер на 915 177,67 лева без ДДС. Твърди, че същото е изчислено за произведената електроенергия на база преференциалната цена за произведена електрическа енергия от енергийния обект в размер на 191 лева/мВч, определена с решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДЕКВР.

Твърди, че върху плаващото възнаграждение се дължи годишна лихва в размер на 15% съгласно чл. 6, ал. 2 от допълнителното споразумение, която за периода от м. февруари 2013 г. до м. декември 2021 г. възлиза в общ размер на 551 938,88 лева.

Твърди, че в случай, че бъде прието от съда, че договорът е прекратен едностранно от възложителя с изявлението му от 03.03.2022 г. на основание чл. 22, т. 3 от договора, то прекратяването е по причина на възложителя, който в края на 2021 г. противоправно е привлякъл като свои служители лица, които са били дългогодишни служители на молителя – В. Ц., Н.К. и Н.П.. Твърди, че по този начин ответникът възложител е възпрепятствал фактически изпълнителя да изпълни договора, а след сформирането от изпълнителя на нов екип, за което е уведомен възложителят на 16.02.2022 г., е възпрепятствал работата на екипа по изпълнение на договора. Твърди, че поради това му се дължи неустойка по чл. 7, ал. 2 от допълнителното споразумение за остатъчния период до изтичане на уговорения 25-годишен срок на договора, т.е. до 01.11.2037 г. Твърди, че неустойката се изчислява на база на средния месечен размер на възнаграждението по чл. 6, ал. 1 от допълнителното споразумение за периода на действие на договора, т.е. до 03.03.2022 г., умножено по броя месеци от остатъчния период до изтичане на уговорения срок по договора. Твърди, че в случая средното месечно възнаграждение е 8 396,12 лева (общо възнаграждение от 1 915 177,67 лева, разделено на изтеклите 109 месеци от договора). Твърди, че предвид броя на месеците от остатъчния период от договора - 186 месеца, неустойката по чл.

7, ал. 2 от допълнителното споразумение възлиза общо на 1 561 679,32 лева.

Сочи, че уговорката между страните по чл. 22, т. 3 от договора за прекратяване на същия без предизвестие е нищожна поради противоречие със закона – чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Молителят твърди, че съгласно последния заявен за публикуване ГФО на ответното дружество – за 2020 г., задълженията на дружеството към 31.12.2020 г. възлизат на 15 230 хил. лева, а активите към същата дата – на 10 591 хил. лева.

Твърди, че ответното дружество има изискуеми задължения и към друг кредитор, като същите са краткосрочни и за част от същите има издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

2

Молителят твърди, че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност, тъй като не може да изпълни изискуемо парично задължение, каквито се явяват задълженията му към молителя по гореописания договор и допълнително споразумение.

Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на ответното дружество, да бъде определена началната й дата – 01.09.2021 г., да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде постановена обща възбрана и запор върху имуществото му, да бъде насрочено първо събрание на кредиторите и да бъде назначен временен синдик.

Молителят претендира направените по делото разноски.

Ответникът “Е.У.Д.” ЕООД подава отговор, в който оспорва молбата по чл. 625 от ТЗ като неоснователна.

Излага доводи за недопустимост на молбата по чл. 625 от ТЗ, които съдът намира, че са свързани с оспорване на активната материалноправна легитимация на молителя, което касае основателността на молбата и се разглеждат по съществото на спора. Ответникът оспорва твърденията на молителя, че между страните е сключено допълнително споразумение към договора за техническо обслужване и ремонт от 01.11.2012 г. Сочи, че между двете дружества никога не е сключвано допълнителното споразумение от 21.01.2013 г. Сочи, че ако такова е сключено от управителя Д.М. който е и едноличен собственик на капитала на самото дружество молител “О И М Р.” ЕООД, то това е извършено след 24.11.2014 г., т.е. след освобождаването на същия като управител на ответното дружество “Е.У.Д.” ЕООД. Сочи, че така посоченото допълнително споразумение е подписано от лице без представителна власт за “Е.У.Д.” ЕООД и не обвързва ответното дружество.

Ответникът оспорва допълнителното споразумение и като антидатирано и сочи, че е създадено с цел да се обремени ответното дружество с огромни финансови задължения. Сочи, че към посочената дата в допълнителното споразумение (21.01.2013 г.) не е бил изтекъл срокът за гаранционна поддръжка на трите броя ветрогенератори, изтичащ към м. април 2015 г., и допълнителното споразумение се явява безпредметно преди тази дата. Сочи, че клаузите на споразумението са извънредно необичайни, тъй като предвижда ответното дружество да сподели с трето лице значителна част от приходите си в замяна на рутинни услуги по поддръжка и ремонт, чиято пазарна стойност е незначителна спрямо такова извънредно възнаграждение.

Сочи, че гореизложеното е относимо и към продължения със споразумението срок до 01.11.2037 г., като оспорва срокът на договора да е удължаван.

Сочи, че възнаграждението на молителя по договора от 01.11.2012 г. е въз основа на извършените дейности, които се одобряват от ответника. Сочи, че същото се изчислява въз основа на реално извършените разходи от молителя по изпълнение на договора.

Сочи, че аргумент за антидатиране на допълнителното споразумение е и клаузата на чл. 6, ал. 2 от същото относно приоритетното изплащане на посочена инвестиция, като такова решение е взето от съдружниците на МВ ЕП Р. И.Л., Кипър, на 29.10.2014 г., а не към датата на допълнителното споразумение от 21.01.2013 г.

Сочи, че такова допълнително споразумение, което представлява значителен финансов ангажимент, не е представено от управителя на “Е.У.Д.” ЕООД - Д.М. и пред “Юробанк България” ЕАД при сключването на договор 3 за предоставяне на инвестиционен кредит № 110-360/24.07.2013 г.

Сочи, че такова допълнително споразумение не е представяно от управителя Д. М. нито в счетоводството на ответника, нито на адвоката на дружеството. Не е представяно и от управителя в онзи период Г. А. и в счетоводството на самото дружество молител “О И М Р.” ЕООД, нито в периода м. юни 2014 г. м. декември 2021 г. на управителя В. Ц..

При условията на евентуалност, ако се приеме, че допълнителното споразумение е подписано на посочената дата - 21.01.2013 г., то ответникът оспорва същото като недействително на основание чл. 40 от ЗЗД поради действия на управителя във вреда на “Е.У.Д.” ЕООД. Сочи, че към 21.01.2013 г. управител на ответното дружество “Е.У.Д.” ЕООД е Д.М. който е едноличен собственик на капитала и на самото дружество молител “О И М Р.” ЕООД и е договарял във вреда на ответника, като е уговорил обременителни задължения за ответното дружество при липса на насрещни задължения на молителя. Сочи, че такива са плаващото възнаграждение в процент от нетния приход от произведената от ветрогенераторен парк Сомовит електроенергия, което не е базирано на стойността на предоставените от “О И М Р.” ЕООД услуги; продължаване на срока на договора от такъв за не повече от 12 години, на такъв от 25 години, гарантиран с неустоечни клаузи и надвишаващ пълния полезен живот на вятърните турбини; годишна лихва от 15% върху плаващото възнаграждение, която е дължима и за период, когато самото възнаграждение не е било начислено; неустойка за пропуснати ползи за остатъчния период на договора, изчислена върху средния размер на плаващото възнаграждение.

При условията на евентуалност ответникът прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2 от допълнителното споразумение касателно лихвата от 15% и съответно на клаузата на чл. 7, ал. 2 от допълнителното споразумение касателно неустойката, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Ответникът оспорва да са възникнали каквито и да било задължения по такова допълнително споразумение – за плаващо възнаграждение, за лихва върху плаващото възнаграждение и за неустойка. Оспорва същите и по размер.

Сочи, че договорът от 01.11.2012 г. е надлежно прекратен от “Е.У.Д.” ЕООД на основание чл. 22, т. 3 от същия, считано от 23.02.2022 г., поради спиране от страна на “О И М Р.” ЕООД на изпълнението на задълженията му от началото на м. януари 2022 г. Оспорва доводите на молителя за нищожност на клаузата на чл. 22, т. 3 от договора, предвиждаща едностранно разваляне на договора от изправната страна, ако насрещната страна неоправдано не изпълнява или забавя изпълнението на поетите задължения.

Сочи, че ответното дружество е сключило трудови договори с В. Ц., Н.К. и Н.П. по тяхна инициатива, след като същите са го уведомили за вече прекратените трудови договори с молителя. Сочи, че молителят не е разполагал с обучен екип, за да осъществява техническо обслужване и ремонт на оборудването на ответника. Сочи, че при тези обстоятелства “Е.У.Д.” ЕООД е следвало да предприеме спешни мерки, за да гарантира безопасната експлоатация на ветрогенераторен парк Сомовит, като наеме квалифициран персонал. Сочи, че ответното дружество е изправна страна по договора. Сочи, че от началото на м. януари 2022 г. молителят е бил в неизпълнение на 4 задълженията си. Сочи, че това се установява и от писмото на молителя за сформиран нов екип, който обаче не бил обучен и се състоял от лица, които не разполагат с необходимата квалификация, което е нарушение на разпоредбите за експлоатация на инсталации за производство на електроенергия и би довело до рискове за живота им и за самото оборудване.