Решение № 671 от 06.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002101202 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Д. против част от решение № 7044/18.12.2024г., постановено по в.гр.д. № 5671/2024г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваната част от въззивното решение е отменено първоинстанционно решение № 2510/13.02.2024г. постановено по гр.д. № 61594/2022г. по описа на Районен съд – София и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 49 от ЗЗД Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Л. П. с ЕГН [ЕГН] сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени в причинна връзка с противоправно бездействие на служители на ответника, на които е възложено изпълнение на задълженията по чл. 46, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от НПК /да повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер, в изпълнение на което да ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор и да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия/ по образувана пр.пр. № 9434/2018г. по описа на СРП в периода 01.04.2018г. до 26.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 27.02.2019г. до окончателното плащане.

1

В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 300 лева до пълния предявен размер на обезщетението от 15 000 лева, въззивното решение не е предмет на касационно обжалване и е влязло в сила.

Касационното обжалване е допуснато в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по значимия по делото правен въпрос: допустим ли е инцидентен съдебен контрол от гражданския съд за законосъобразност/правомерност и обоснованост на преценката на прокурора за липсата на условията за образуване на досъдебно производство по чл. 207, ал. 1 от НПК, обективирана в постановление за отказ да образува досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и съставлява ли този отказ бездействие по смисъла на чл. 49 от ЗЗД.

Отправна точка за отговора на така поставения правен въпрос са фундаменталните принципи, върху които е изградена формата на държавно устройство и държавно управление в Република България и прокламирани в действащия Основен закон на страната; основните принципи при осъществяване на правораздаването по наказателни дела /Глава II от НПК/ и залегналата в Глави XVI - XVII от НПК законодателна уредба на общите положения в досъдебното производство и разследването, разгледани в контекста на компетентността на гражданския съд по обуславящи въпроси при разглеждане на иск основан на непозволено увреждане.

Действащата Конституция на Република България определя българската държава като правова. В основата на правовата държава стоят конституционализмът и законността.

Правовата държава означава упражняване на държавната власт на основата на Конституцията и в рамките на законите. "Правилото на чл. 4, ал. 1 от Конституцията е основно начало на конституционния ред, основата на правното регулиране на всички обществени отношения", като понятието за "правовата държава" включва "правила за упражняването на властта" и "изискването за ясно и точно определяне на органите, техните функции и взаимоотношения" /в този смисъл са редица решения на КС – Решение № 17/1997г. по к.с. № 10/1997г.; Решение № 5/2002г. по к.д. № 5/2002г.; Решение № 1/2005г. по к.д. № 8/2004г.; Решение № 4/2014г. по к.д. № 12/2013г. и др./. Органите на съдебната власт, като част от основните конституционни институции имат особено място в държавната йерархия. Съдебната власт е независима и неин основен носител е съдът. Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона /чл. 117, ал. 2 от КРБ/. Така установената независимост на магистратите /съдии, прокурори и следователи/ включва и правомощие за самостоятелно тълкуване и прилагане на закона, освен при обвързващо ги тълкуване, дадено от надлежните висшестоящи съдебни органи. Съгласно чл. 127 от КРБ само прокуратурата разполага с обвинителни функции за привличане към отговорност на лицата, които са извършили престъпления, като при осъществяване на своята дейност прокурорите са подчинени само на закона. Никой друг орган, включително и гражданският съд, не може да се намесва в конституционните им правомощия за ръководство на разследването и да упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; за извършване на разследване; за привлича към отговорност на лицата, които са извършили престъпления, и за поддържане на обвинението по наказателни дела от 2 общ характер. Конституционно уредената структура, място, начин на формиране, основните правомощия и баланса между отделните държавни институции, както и между функционално и институционално обособените органи вътре в съдебната власт /съд, прокуратура и следствени органи/ и тяхното строго зачитане са гаранция за развитието на демократичния процес при осъществяване принципите за народния суверенитет /чл. 1, ал. 2 от КРБ/, разделението на властите /чл. 8/, правовата държава /чл. 4/ и независимостта на съдебната власт /чл. 117, ал. 2 от КРБ/.

В продължение на тези основополагащи устои, осъществяването на правораздаването по наказателни дела е уредено в НПК на базата на основополагащите принципи на централно място на съдебното производство в наказателния процес и подготвителен характер на досъдебното производство /чл. 7 от НПК/; на независимост на органите на наказателното производство, като при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона /чл. 10 от НПК/; на разкриване на обективната истина /чл. 13/; на вземане на решения по вътрешно убеждение – съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона /чл. 14 от НПК/ и на принципа на непосредственост /чл. 18 от ПНК/. Органи на досъдебното производство съгласно чл. 193 от НПК са прокурорът и разследващите органи, а досъдебно производство съгласно чл. 207 от НПК се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.

Прокурорът е неизменен обвинителен орган както в досъдебната фаза, така и в съдебната фаза на наказателния процес. Образуването на предварителното производство и повдигането и изменението на обвинението в хода на предварителното разследване са процесуални действия, които се извършват в досъдебната фаза, където посредством събирането на необходимите доказателства се изяснява и решава въпросът дали има основание за повдигане на обвинение пред съда. С първото от тях се поставя началото на наказателното производство. При липса на предвидените в закона предпоставки за образуване на предварително производство – наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление – съгласно чл. 213, ал. 1 от НПК /ДВ, бр. 62 от 2016г., в сила от 9.08.2016г./ прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. Постановлението подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура.

Конституционната основа и изградената на тази база законодателната уредба на наказателното производство като цяло и ролята на съда, прокуратурата и следствените органи в него, детерминира присъщите на различните органи функции, техните правомощия, вида и характера на постановените актове, реда за събиране и проверка на доказателства, границите за законосъобразно провеждане на всяко разследване, правата на участниците в производство и др. Съгласно установената в страната правна система и действащата Конституция, на прокуратурата е предоставено изключително право върху обвинението за извършени престъпления от общ характер, както и върху ръководството за провеждане на разследването. При упражняване на тези правомощия, дейността на 3 прокуратурата се подчинява на основополагащите принципи на наказателно-процесуалното право – подготвителен характер на действията, на независимост и подчинение само на закона, на разкриване на обективната истина, на непосредственост, на вземане на решения по вътрешно убеждение в рамките на закона. Преценката на прокурора за наличие или липса на условията за образуване на досъдебно производство по чл. 207, ал. 1 от НПК, обективирана в постановление за образуване, респ. за отказ да образува предварително производство се основава на вътрешното му убеждение, въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Никой друг орган в държавата или друг правен субект не може изземва или контролира законосъобразността, респ. обосноваността на това изключително правомощие на прокурора, извън предвидения вътрешноинстанционен контрол по чл. 213, ал. 1 от НПК /в приложимата редакция ДВ, бр. 62 от 2016г., в сила от 9.08.2016г./, респ. освен в изрично предвидените от закона случаи. До приемане на ЗИДНПК /ДВ, бр. 48 от 2023г./ липсва процесуално-правна възможност за извършването на последващ съдебен контрол върху потвърдено постановление на прокурор за отказ да образува досъдебно производство /наказателен или граждански/.

Следва да се уточни, че уреденият със ЗИДНПК /ДВ, бр. 48 от 2023г./ съдебен контрол върху постановленията за отказ да се образува досъдебно производство е неприложим към разглеждания случай по време и предмет – за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК в периода 03.03.2018г. – 13.03.2018г. Актуалната процесуална уредба предвижда нарочен съдебен контрол на потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и други, конкретно изброени престъпления, с извършването на които могат да се засегнат основни права по КЗПЧОС, с цел по-висока защита правата на българските граждани, включително на уязвими лица, и подобряване на международната репутация на държавата. Видно от мотивите към проекта на ЗИДНПК /№ 48-202-01-46 от 30.12.2022г., 48-то НС/, законодателната воля за промяна в уредбата е продиктувана от разбирането, че няма пряка връзка или зависимост между вътрешното убеждение на прокурора и образуването на досъдебното производство, а в правовата държава съдебният контрол е най-важната гаранция за законността и правата на гражданите. Доколкото съдът функционира на базата на принципите за независимост, безпристрастност, липса на йерархичен контрол, публичност и състезателност, без законодателят да поставя под съмнение ефективността на разследващите органи и прокурора, въвеждането на съдебен контрол за законност на входа на наказателния процес е възприета като още една гаранция за правата на гражданите и за обществения интерес от провеждане на наказателното производство. Съдебният контрол е предвиден като допълнителна гаранция, която надгражда вътрешния контрол в рамките на ПРБ, а не го замества. Производството е уредено като симетрично на производството по обжалване на постановленията за прекратяване на наказателното производство по чл. 243 от НПК при запазен вътрешен контрол в рамките на прокуратурата, в което първоинстанционният наказателен, но не и граждански съд разглежда обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ.

4

Съгласно изричната разпоредба на чл. 17 от ГПК от друга страна, гражданският съд има компетентност по обуславящи въпроси, които имат значение за решаване на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление, а по отношение на административните актове, които са с преюдициално значение за решаване на гражданскоправния спор има правомощие да се произнесе инцидентно – по материалната им законосъобразност, когато административен акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В разпоредбата на чл. 17 от ГПК правомощия на гражданския съд да се произнася по законосъобразността и обосноваността на постановления на прокурор, когато те имат преюдициално значение за разрешаване на поставен граждански спор, не са изрично уредени.