Решение № 326 от 11.05.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Бургас, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20262100500350 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на Е. К. Т. от гр. *** – ответник по гр.д. № 953 /2025 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 197/28.01.2026 год.постановено по същото дело в частта ,с която е прието за установено по отношение на въззивницата ,че дължи на „АПС Бета България „ЕООД сумата 357,90 евро –главница по договор за паричен заем от 10.12.2019 г.,сключен между „Сити Кеш“ООД и длъжника ,вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия в полза на ищеца ,ведно със законната лихва от завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащането ,които вземания са присъдени със заповед за изпълнение по ч.грд. № 7128/2024 г. на БРС

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото неправилно и необосновано.

Счита се ,че не е било доказано по безспорен начин получаването на сумата от паричния заем от ответницата ,защото не е представен от дружеството ,извършващо паричния превод ,надлежен документ с подпис на ответницата ,удостоверяващ получаването на парите в брой.Представената 1 разписка за извършено плащане от системата Ерау не е достатъчен документ ,за да докаже ,че ответницата е получила паричните средства в офис на това дружество ,тъй като няма документ ,съдържащ неин подпис .Дружеството е посочило ,че не съхранява писмени доказателства за периода ,в който е предоставен кредита и това води до невъзможност да се докаже получаването на сумата .В тази връзка назначеното вещо лице не е изследвало и не е получило никакви счетоводни документи от първоначалното дружество-кредитор,а от предсдтавените по делото документи не може да се направи категоричен извод ,че парите са предосдтавени.

На следващо място се обосновава тезата ,че не е доказан по делото факта ,че между Сити Кеш и ответницата е бил сключен договор за паричен заев съгласно условията на закона за предоставяне на услуги от разстояние и съгласно ЗППК-т.е. не може да се приеме ,че е налице валидно сключен договор /за да се приеме ,че същият е недействителен ,както е сторил съдът /.Съдът основава изводите си на представеното писмено доказателство ,което е извадка от електронната система на дружеството Сити Кеш,в която предполагаемо са регистрирани комуникациите между страните и техните преддоговорни отношения.Неправилно е прието обаче ,че този документ установява сключването на договор по закона за предоставяне на финансови услуги от разстрояние .Няма информация в разпечатката ,че именно ищцата е участвала в комуникация с дружеството .И тъй като съгл. Чл. 18 от цитирания закон в тежест на ищеца е доказване на факта на сключение договор ,както и факта на предварително предоставената преддоговорна информация,счита се ,че ищецът не е успял да докаже тези факти .Ищецът е твърдял ,че е изпратил към договора общите условияна посочения от длъжника ел. адрес ,заедно с погасителен план ,но не е било представено електронно писмо ,което да показва ,че общите условия са били изпратени на ответницата на нейния ел. адрес ,като съгл.чл. 20ал. 1 дговорът се счита сключен и влиза в сила от датата на изпращането му от заемателя на заемодателя ,а съгл. Ал. 2 съобщенията по ел.поща имат сила на саморъчни подписи на страните съгл.чл. 13 ЗЕДЕУУСпоред чл. 20 ал. 1 договорът се счита сключен от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя .-т.е. общите условия на Сити Кеш и представената разпечатка представляват различни способи за изпращане и получаване на договора.Този описан метод в общите условия 2 обаче не е бил доказан от ищеца –не е проведено доказване на факта на сключване на договор с ел.подпис,извършен от ответницата и кредитодателя или по друг начин-с размяна на хартиени копия.Подчертава се също ,че по изготвената техническа експертиза не е оказано съдействие нито от цедента ,нито от цесионера .Излагат се аргументи ,с които се оспорва заключението на в.л. Джалева по назначената счетоводна експертиза ,която въпреки това е била приета от районния съд /сочи се ,че експертизата е изготвена без да са събрани счетоводни информации от нито едно от двете дружества – ищеца и Сити Кеш ООД/.

Сочи се договорът за потребителски кредит попада в приложното поле на закона и не отговаря на изискванията на чл. 4 ал. 1 ,чл. 5 и 6 от закона .С оглед на това се твърди ,че договорът няма законоустановено съдържание съгл.ЗПК и следва да се приеме за недействителен /липсват годни доказателства за спазване на чл. 5 от ЗПК и чл.8 ЗПФУР-че Сити кеш ООД е предоставило предварителна информация относно кредита/.Счита се липсва информация за наличието или липсата на право на отказ по смисъла на чл. 11 ял. 1 т.20 от ЗПК,като текстът на чл. 5.1 не е ясен .

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърли исковата претенция .Не се сочат нови доказателства .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт .

В отговор си по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба въззиваемото дружество чрез процесуалния си представител счита решението за правилно .Сочи

,че решението е постановено въз основа на назначените две експертизи ,неоспорени и компетентно изготвени ,установяващи фактът на сключване на договора и получаването на парите..Всъщност въззивникът не навежда нови обстоятелства ,оплакванията са бланкетни и се свеждат до несъгласие с правилните изводи на първоинстанционния съд .

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за настоящата инстанция .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните , Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

3

Районен съд – Бургас е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно с правно основание чл.422 ГПК вр. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и по чл. 92 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен с цедента договор за кредит от разстояние.

Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от договор за кредит от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищецадоставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

В разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и 4 електронния подпис в редакцията му действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.

В случая настоящият съдебен състав споделя извода на първостепенния съд ,че е установено в производството по делото ,че между страните е възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.

Представен е договор за паричен заем № 378774 от 10.12.2019г., сключен между кредитора “Сити Кеш“ ООД и длъжника Е. К. Т.. Според договора, в полза на ответницата е предоставен кредит от 700 лева, който е следвало да се върне на общо 1 погасителна вноска. Датата на падежа на вноската е 24.01.2020г. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40.05% на година. Общият размер на всички плащания е 735.04 лева. ГПР е в размер на 48.61%. Според т.3.10 от договора, дължи се и такса за експресно разглеждане от 358.96 лева, като в този случай вноската с такса за експресно разглеждане става 1094 лева

Договорът за кредит е сключен по електронен път, след подадена заявка от страна на ответницата. Това е видно от представения на книжен носител файл по договора. Неоснователно е възражението, че не се доказва валидно сключен договор от разстояние по електронен път. Съгласно чл.184, ал.1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая ищецът е представил на хартиен носител лог файл по договора за паричен заем, от който са видни действията по сключване на договора, извършени в тяхната последователност.

Видно е, че поетапно кандидатстващото за заем лице е избрало сумата по кредита, съгласило се е с ОУ, посочило е своите имена, адрес и телефон, извършена е проверка на личната му карта, като е установено, че тя е валидна, избрана е услуга за бързо разглеждане, избран е начин за получаване на парите /чрез изипей/, създадена е заявка, избрана е нова сума по кредита, заявката е 5 обработена и кредитът е бил одобрен. Всичко това се установява от представения лог файл. Самият договор е представен на хартиен носител, както позволява чл.184, ал.1 ГПК, като ответницата не е поискала документът да се представи на електронен носител. Следователно хартиеното копие на договора е напълно валидно и допустимо доказателство в процеса и установява сключване на договора по електронен път. Самият лог файл подробно показва стъпките, чието последователно извършване е довело до сключване на договора.Изготвената по делото съдебно-техническа експертиза също е разяснила механизма на сключване на кредит онлайн, като е записано, че трябва да се посети електронния адрес на Сити кеш и там да се избере кредит в даден размер и след това да се въведат редица лични данни. В последствие на имейла на кандидата за кредит се получава писмо, на което трябва да се отговори с прикачени снимки на личната карта. Извършва се проверка дали личната карта е валидна и следва одобрение на кредита. Така че според районния съд договорът е бил сключен валидно по електронен път и е обвързал страните.

В клаузите на Общите условия е установено, че договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя след регистрация в системата на кредитодателя или при налична регистрация, като последният се счита сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му от кредитора по електронна поща и извършване на паричния превод, след като кредитополучателят е приел договора на началната страница на дружеството, предоставящи финансови услуги от разстояние. В клаузата на т. 3.1 от Общите условия е посочено, че страните изрично се съгласяват, че съобщенията по електронната поща имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕП. Изготвената по делото съдебно-техническа експертиза също е разяснила механизма на сключване на кредит онлайн, като е записано, че трябва да се посети електронния адрес на Сити кеш и там да се избере кредит в даден размер и след това да се въведат редица лични данни. В последствие на имейла на кандидата за кредит се получава писмо, на което трябва да се отговори с прикачени снимки на личната карта. Извършва се проверка дали личната карта е валидна и следва одобрение на кредита. Така че според районния съд договорът е бил сключен валидно по електронен път и е обвързал страните.