Определение № 907 от 20.03.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2251/2024
- Вид
- Определение № 907
- Подписан
- 20.03.2025
- В сила
- 20.03.2025
- Състав
- Кристияна Генковска, Боян Балевски, Анжелина Христова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.2 предл.трето · Граждански процесуален кодекс
- чл.284 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 907 гр. София, 20.03.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кристияна Генковска
Членове:
Боян Балевски
Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20248002902251 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д.
П. А. ЕГН **********, против решение №185/22.07.2024 г. по в.гр.д. №539/23 на ОС-Кюстендил, с което е потвърдено решение № 981/20.10.2023г., постановено по гр.д.№ 834/2023г. по описа на РС -Кюстендил, с което е бил отхвърлен предявеният от същия иск с правно основание чл.439 ГПК против «ЕОС МАТРИКС» ЕООД - София за установяване, че ищецът не дължи на ответника изпълнение на парично задължение по заповед по чл. 417 от ГПК за сумите по изпълнителен лист от 12.04.2014 год. по ч.гр.д.№ 889/2014 год. по описа на РС - Кюстендил, поради погасяването им по давност и е осъдил е ищеца да заплати на ответното дружество сумата от 24,00 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, доколкото съдът неправилно е приел, че давността за погасяване на процесните вземания, предмет на изпълнение, е била прекъсвана от първоначалния кредитор по изпълнението, с предприетите конкретни изпълнителни действия. Претендира се отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на отрицателния установителен иск по чл.439 ал.2 ГПК.
Като основание за допускане до касация жалбоподателят се позовава на наличие на изпълнена хипотезата в нормата на чл. 280 ал.1, тт.1 и т.3 . ГПК и очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 предл.трето ГПК;
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на 1 процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта:
Производството пред РС - Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от ищеца срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439, ал.1 от ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи, поради погасяване по давност, следните суми: 7 934.80 лева главница по договор за потребителски кредит FL552897/30.09.2010 г.; 1750.48 лева договорна лихва за периода от 30.10.2010 г. до 30.09.2012 г.; 252.71 лева лихва за забава за периода от 01.10.2012 г. до 14.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 10.05.2014 г. до изплащане на вземанията. С обжалваното пред въззивния съд решение районният съд е бил отхвърлил иска като неоснователен.
Установява се от ангажираните в производството доказателства, че вземането, за което е издаден изпълнителния лист по ч.гр.д. № 889/2014 г. по описа на КнРС, произтича от посочения договор за потребителски кредит от 30.09.2010 г., сключен между ищеца и ТБ“Юробанк България“ АД , като вземането последствие е придобито от ответника по иска – „“ЕОС Матрикс“ЕООД ЕООД с договор за цесия. Въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 12.05.2014 г. с разпореждане от 14.07.2014 г. е образувано ИД №20148410408214/2014 г. по описа на ЧСИ Н.Митев с взискател Юробанк България АД и длъжници Д. П. А. и Симеон Кирилов Алексов. На 22.07.2014 г. органът по принудително изпълнение е наложил запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника А., , дължимо от работодателя му, до който е изпратено запорно съобщение с изх.№176402/22.07.2014 г. С уведомление от 07.08.2014г. от третото задължено лице е признато вземането по наложения запор и е уточнено, че удържаната сума ще бъде в размер на 84 лева месечно. Видно от приложеното изпълнително дело, работодателят е уведомил ЧСИ за прекратяване на трудовото правоотношение с него считано от 27.06.2016г. От приложена по делото справка се установява, че въз основа на наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника А. последната постъпила сума е от дата 05.08.2016 г. и е в размер на 88.00 лева. С молба изх.
№69464/16.06.2016 г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по образуваното изпълнително производство, като частен правоприемник на първоначалния кредитор въз основа на Договор за цесия от 18.01.2016 г., което е сторено с постановление на ЧСИ от 12.07.2016 г. За конституирането на нов взискател длъжникът А. е бил 2 уведомен на 15.12.2017г. С молба изх.№МАЗ 00005316/ 28.01.2019 г. , постъпила при ЧСИ на 01.02.2019г., взискателят е поискал извършване на справки за имущественото състояние на длъжника : съществуващи и непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия, и при наличие на секвестируемо имущество да бъдат предприети действия по принудително изпълнение срещу него, като бъдат наложени запори. С разпореждане от 12.04.2019 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на ищеца за дата 31.05.2019 г. Длъжникът е бил уведомен за насрочения опис на 30.04.2019г. С молба изх.№ МАЗ 00024555/07.06.2019 г. конституираният взискател е поискал насроченият опис да бъде отложен, тъй като по задължението доброволно е постъпила сума от 3 450 лева от длъжника А.. На 16.03.2021г. е постъпила отново молба от взискателя, обктивираща искане за предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжниците- чрез налагане на запори върху вземания на длъжника върху банкови сметки и сейфова, респ.върху вземания за трудови възнаграждения и/или пенсия.. На 21.12.2021 г. е подадена молба о т взискателя с искане производството да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, като това е сторено от органа по принудително изпълнение с Постановление от 04.04.2022 г. Установява се от материалите по изп. дело № 202274330401212 на ЧСИ Елица Христова с рег.№ 743 на Камарата на ЧСИ, че на основание молбата на „ЕОС Матрикс ЕООД, към която е бил приложен изпълнителният лист от ч.гр.д.№ 889/2014 г. по описа на РС-Кюстендил, е образувано горното изпълнително дело, като на 07.04.2023 год. ЧСИ Христова е наложила запори върху вземания на ищеца по трудово правоотношение, както и от банки, вкл. по всички левови и валутни сметки, влогове, депозити, гаранции, ценни книжа, банкови сейфове и касети, чекове, наеми и др. до размера на сумите, посочени в съобщението.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивния съд е направил следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило независимо, че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/. В случая по отношение на процесните вземания, които са били установени с влязла в сила заповед за изпълнение, е приложима петгодишната погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предвиждаща, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото влязлата в сила заповед за 3 изпълнение има последиците на съдебно решение - формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, както и има изпълнителна сила, то разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД се прилага и по отношение на установените с нея вземания . Посочена е практика на ВКС /в този смисъл- Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., 4-то г. о.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., 4-то г. о.
Съдът се е позовал и на задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.дело №2/2013г., ОСГТК,ч е прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл.18 от ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение №3 от 28.03.2023г. на ВКС по тълк.дело №3/2020г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК. Тъй като в настоящия случай изп.д.№8214/2014г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев е било образувано при действието на ППВС №3/1980г., по силата на ППВС №3/1980г. в същия момент давността е била спряна, като спирането на давността следва да се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС №3/18.11.1980г., извършена с т.10 от ТР №2/26.06.2015г., постановено по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. е. давността е била спряна за периода от образуването на изп. дело на 14.07.2014г. до отмяната на ППВС №/1980г., извършена с т.10 от ТР №2/2013г. на 26.06.2015г. и за този период давност не е текла. От 26.06.2015г., а именно - датата на постановяване на цитираното ТР, е започнала да тече нова погасителна давност за процесните вземания. Тази давност, както вече се посочи, е била прекъсвана с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Установени са по делото няколко правнозначими факти, а именно: че спрямо длъжника А. са били предприети валидни изпълнителни действия по образуваното ИД №20148410408214/2014 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев , впоследствие и по ИД №202274330401212 на ЧСИ Христова на Камарата на ЧСИ, като първото изпълнително действие е реализирано на 22.07.2014 г., като е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С постъпването на суми по наложения запор давността е била също така прекъсвана, като последната постъпила сума е от дата 06.06.2016г.
Установено е също така, че с молба изх.№МАЗ 00005316/28.01.2019г., постъпила при ЧСИ на 01.02.2019г., взискателят е поискал извършване на 4 справки за имущественото състояние на длъжника Д. А. , както и да бъдат предприети действия по принудително изпълнение срещу него чрез налагане на запор. Въз основа на депозираната молба с разпореждане от 12.04.2019 г.
Ч С И Митев е б и л насрочил опис на движими вещи на ищеца за дата 31.05.2019 г., който в последствие не е бил предприет. Давността, според съда, е прекъсната и с депозираната молба вх.№018004/16.03.2021г.с която отново е поискано налагане на запови върху вземания на длъжника . Въззивният съд се е позовал и на Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, според което :“ Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.“ Подадените молби, в които се съдържа искане за налагане на запор върху вземания на длъжника, е прекъсната погасителната давност за вземанията на кредитора на основание чл.116, б. В от ЗЗД.От датата на така извършеното действие по отправяне на искане за предприемане на принудително изпълнение чрез посоченото действие– 01.02.2019г., прекъсващи давността, до датата на извършване на следващото такова действие, прекъсващо давността, - 07.04.2023 год., когато ЧСИ Христова е наложила запори върху вземания на ищеца, не е изтекъл срок от пет години и вземанията на ответното дружество не са погасени по давност.
Разпечатката съдържа 24 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29dbcc2d-f5ed-475d-9289-49294d7d5a4b