Решение № 134 от 07.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. П., 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000097 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за образуването му е изходяща от „З.“ АД, ЕИК ***, гр. С., бул.

„С. № 67А въззивна жалба против постановеното по т. дело № 66/2024 г. по описа на П.ския окръжен съд решение № 450 от 21.11.2024 г. в частта, с която „З.“ АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „С. № 67 е осъдена да заплати на К. А. Ч., ЕГН **********, гр.П., ул. „Г.“ № 7, обезщетение за претърпени в резултат на настъпило на 15.06. 2021 г. в гр. П. на ул. „Д.“, пътно- транспортно произшествие, неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума от 29.08.2022 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му, вкл. и в частта осъждаща жалбоподателя да заплати разноски и адв. възнаграждение и постановяване на друго отхвърлящо иска.

Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.

1

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 29.01.2024 г. в П.ския окръжен съд е постъпила изходяща от К. А. Ч., ЕГН **********, гр.П. искова молба против която „З.“ АД, ЕИК ***, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 15.06. 2021 г. в гр.

П., пътнически автобус от обществения транспорт на гр. П. - марка „И.“, модел „Н.“, рег. № *** управляван от Д.В.Г. обслужвал линия № 113 от транспортната схема на града. В задната част на автобуса на пасажерска седалка седяла ищцата. По време на движението му по улица „Д.“ автобусът преминал през изградено на пътното платно напречно препятствие за ограничаване на скоростта „легнал полицай“. По време на същото ищцата паднала от седалката и получила наранявания. Според нея причина за настъпване на така описаното ПТП е виновното поведението на водача на автобуса, който се движел по улицата с несъобразена с пътните условия, препятствието на пътя и състоянието на седалките в автобуса скорост .

В ИМ се пояснява, че след падането тя изпитвала силни болки в гръбначния стълб, областта на лумбалните прешлени и левия бъбрек. Била приета в УМБАЛ „***, където след направените й изследвания и прегледи се установило, че в следствие на падането е получила средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на поясната област, неразместено компресионно счупване на тялото на поясен прешлен - Л1. По тази причина се наложило провеждане на оперативно лечение изразяващо се в поставяне на стабилизираща вертебропластика на прешлено тяло Л1 с костен цимент.

Престоят в болницата бил в периода 15.06. 2021 г. - 20.06. 2021 г.

От момента на инцидента, а и след изписването от болницата ищцата имала силни болки и нужда от чужда помощ поради това, че не била във възможност да се движи и обслужва самостоятелно, трябвало да спазва постелен и щадящ травмираната област режим. Болките вече по-леки продължили след възстановяването, а и се появявали и към момента на предявяване на ИМ. Всичко това налагало да се приемат постоянно медикаменти. След операцията й останали големи и загрозяващи белези по тялото. Всичко това е превърнало с месеци в непълноцен човек, който да не може да полага обичайните грижи за домакинството и семейството си.

Настъпила промяна в емоционалното и психическото й състояние - изпитвала 2 чувство на безсилие, безпомощност, несигурност, неспособност за справяне с установената след ПТП ситуация.

На тази база е направен извод, че претърпените от ищеца вреди следва да бъдат обезщетени от лицето, което с противоправното си и виновно поведение допринесло за настъпването им - водачът на автомобила.

Във връзка с тези разсъждения се сочи, че за автобуса имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество и с оглед на чл. 432 от КЗ ищцата имала право да търси обезщетението си пряко от застрахователя.

По тази причина отправила извънсъдебна претенция към ответното дружество на 29.08. 2022 г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но такова било отказано.

Поради това се достига и до заключение, че за пострадалото лице е налице интерес да предяви претенция за заплащане на дължимото му се обезщетение по съдебен ред.

Отправено е искане за осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие пътнотранспортното произшествие размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването на ответника - 29.08.2022 г. до окончателното плащане.

В отговора на ИМ не е оспорено наличието на сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но е изразено мнение за неоснователност на иска.

Неоснователността му на първо место се извежда от становището, че подобни инциденти се покриват от задължителната застраховка „Злополука на пътниците в обществения транспорт“.

Наред с това е оспорен е описаният в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието и твърдението, че то е вследствие нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на шофьора. Изразено е и становище за липса на причинна връзка между инцидента, описаните в ИМ увреждания и неимуществени вреди, за които се търси обезщетение.

Изложени са доводи за изключителен принос на ищцата за настъпване на получените травми поради извършени от нея нарушения в качеството й на 3 пътник в автобуса. В подкрепа на това твърдение е посочено, че тя е следвало да осигури стабилно равновесие на тялото си чрез сядане на свободна седалка до установяване на превозното средство в покой или сигурно захващане към обезопасителните елементи на автобуса. На тази база се говори и за съпричиняване на вредоносния резултат, като се твърди, че приносът на ищцата е равен с този на водача.

Изложени са също съображения за прекомерност на претендираното обезщетение и несъобразяване на същото с принципа за справедливост с оглед на това, че то не отговаря на претърпените от ищцата неимуществени вреди.

На база изложеното е изразено становище, че отхвърлянето на главния иск налага отхвърляне и на претенцията за законна лихва, а при евентуално присъждане на обезщетение е посочено, че тя не се дължи от сочения в ИМ момент, а 15 дни по- късно.

В ДИМ ищецът е оспорил направените с отговора защитни възражения.

В отговора на ДИМ от страна на ответното дружество преповторени. същите са

Така след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановено и решението предмет на обжалване.

В него след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките на чл. 432 от КЗ - наличие на валидно застрахователно правоотношение и на предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на застрахованото лице.

В подкрепа на този последен извод е посочено, че виновното и противоправно поведение е свързано с това, че собственикът на автобуса не е изпълнил задължението си да поддържа технически изправно превозното средство и с това, че шофьорът не е обезопасил неизправната седалка, така че тя да не може да се ползва от пътниците по време на движение на автобуса.

Прието е, че получените от ищцата физически увреждания са в пряка причина връзка с горното поведение и са свързани с контузия в поясната област, неразместено счупване на тялото на първи поясен прешлен наложили провеждане на оперативно лечение.

Размерът на обезщетението от 40 000 лв. е определен с оглед 4 претърпените от ищцата болки и неудобства от физическо естество, присъщи на описаните увреждания, характерът и продължителността на лечението, необходимостта от чужда помощ за извършване на обичайни дейности, водещо до зависимост от други лица, за период от около месец - месец и половина, негативното отражение върху емоционалното състояние на пострадалата.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата е намерено за неоснователно и обезщетението е присъдено в пълния му размер ведно със законната лихва от 29.08.2022 г.

Недоволен от решението застрахователят е подал жалбата станала причина за образуване на настоящето дело.

В нея изложените доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част преповтарят защитните възражения в отговора на ИМ.

Така отново е споменато, че подобни инциденти се покриват от задължителната застраховка „Злополука на пътниците в обществения транспорт“.

Сочи се и че от събраните по делото доказателства следвало извод, че не са налице противоправно поведение на водача на автобуса и извършени от него действия нарушаващи ЗДП. Изразено е също мнение, че липсва изискване той по време на движение да наблюдава постоянно пътниците и да съобразява скоростта си с поведението им, вкл. на какви седалки са седнали.

По отношение задълженията на собственика на автобуса се говори за липсата на такива свързани с обезопасяване на неизправните седалки. Наред с това е посочено, че от показанията на водача на автобуса било ясно, че имало повредени седалки, които преди започване на курсовете били обезопасявани чрез връзване, но пътниците ги развързвали и ползвали.

В жалбата е преповторено и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, защото сама се е поставила в ситуация на риск сядайки върху наклонена седалка.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

5

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

По настоящето дело нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта по отношение на решението е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.

В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви 6 претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.