Определение № 540 от 08.11.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 540 гр. Бургас, 08.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20242000500441 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, чрез пълномощника адв. В., против определение №2152/27.08.2024 г. по гр.дело №789/2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е оставено без уважение искането на дружеството да бъдат конституирани като трети лица помагачи на страната на ответника Г. А. А. и К. Т. К. - родители на малолетната ищца.

Иска се отмяна на определението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което родителите да бъдат конституирани в посоченото процесуално качество.

Сочи се, че от представения по делото обвинителен акт, приет като доказателство в производството, е видно, че пострадалата Н. А., малолетна, е пътувала сама в автобус, движещ се в посока от гр. Бургас към гр. Айтос, слязла е сама на спирката в кв. Ветрен в тъмната част на денонощието и е предприела пресичане при червен светлинен сигнал на светофара.

За да остави искането за конституиране на родителите на пострадалата като трети лица помагачи на страната на ответника, съдът е приел, че оставянето на детето да се прибере само от училище без надзор само по себе си не представлява опасност за физическото, нравственото, интелектуалното и социалното му развитие. Жалбоподателят не споделя този извод. Намира, че за правилното разрешаване на искането следва да бъде изследвано наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.432, ал.1 ГПК и евентуално за размера на дължимите обезщетения за претърпените от малолетната пострадала вреди.

1

Сочи се, че според изложеното в отговора на исковата молба, дружеството счита, че отговорни за процесните вреди са именно двамата родители, тъй като са оставили малолетното си дете да пътува само в междуградски автобус и да пресича в тъмното натоварен междуградски път без придружител без да е наясно с разпоредбите на ЗДвП и предвид пресичането на червен светофар.

Изводите на Бургаския окръжен съд са направени в твърде ранна фаза на производството. Поддържа, че при наличие на родител в близост детето не би пресякло пътя на червен светофар в тъмната част на денонощието на ускорен ход/бягане.

В отговор на частната жалба, подаден от Н. Г. А., вече непълнолетна /ЕГН **********/, действаща със знанието и със съгласието на своята майка и законен представител К. Т. К., чрез пълномощника адв. Д., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Счита, че не е налице основание за ангажиране на регресната отговорност на родителите на пострадалата в хипотезата на съизвършителство по чл.52 ЗЗД. Намира, че такова не е налице, тъй като съизвършителство има в хипотезата, при която две или повече лица участват в самото изпълнително деяние. Застрахователят няма право на регресен иск тъй като дължи обезщетение единствено за вредите, причинени от водача на застрахованото МПС.

На следващо място се сочи, че при определянето на приноса по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от правно значение е поведението лично на пострадалия, а не на други лица. В хода на съдебното производство следва да се установят, както поведението на водача на застрахованото МПС, така и пострадалата.

Предмет на обсъждане при преценка на въпроса за липсата или наличието на съпричиняване на вредоносния резултат е поведението на пострадалата.

Предвид изложеното страната счита, че не е налице твърдяната от застрахователя обвързаност на отношенията ищец и ответник от една страна и тези на подпомаган и помагач от друга и не е налице правен интерес от привличането. Дори да бъде доказано и прието за основателно твърдяното неправомерно поведение от страна на родителите, то ще бъде отчетено от съда и последица на това следва да е намаляване на определеното обезщетение.

Приложимостта на разпоредбата на чл.8, ал.8 ЗЗД е въпрос по същество по делото.Твърденията за липса на надзор от страна на родителите са хиперболизирани. Осъществяването на родителски надзор не може да бъде непосредствено, през цялото денонощие, още повече, когато се касае за подрастващ на възрастта на пострадалата.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с частната жалба, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против 2 акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по исковата молба на Н. Г. А., подадена първоначално пред Районен съд - Бургас, действаща със знанието и съгласието на нейната майка и законен представител К. Т. К., чрез пълномощника адв. С. А. Д., за осъждане на ответника „БУЛ ИНС“ АД да и заплати сумата от 1960,26 лв.,представляваща имуществени вреди-разходи за лечение, както и сумата в размер на 50 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 02.12.2019 г., до окончателното плащане, както и направените по делото разноски, ведно с адвокатско възнаграждение.

Според изложените фактически обстоятелства вредите са получени при ПТП на 02.12.2019 г., около 18:56 часа, в гр. Бургас, кв. Ветрен, на пешеходна пътека тип „Зебра“ на Т-образно кръстовище с ул. „Българка“ и ул.

„Черногорово“ . За процесното ПТП е образувано НОХД 953/2024 г., по описа на БРС, приключило със споразумение, одобрено от съда на 16.05.2024 г., с което подсъдимият Г. С. Х. е признат за виновен в това, че на посочената дата в гр. Бургас, кв. Ветрен на Т- образно кръстовище с ул.

Българка и ул. Черногорово, регулирано със светофарна уредба, при управляване на моторно превозно средство - лек атомобил марка „Фиат“ модел „Панда“ с peг. № А8802НА, нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл.21, ал. 1 и чл. 116 от ЗдвП, като при светещ зелен сигнал на светофара за него, допуснал пътно транспортно произшествие с пресичащата кръстовището пешеходка Н. Г. А., на 10 годишна възраст при червен сигнал на светофара за нея и по непредпазливост и причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост в проксималната част в резултат от съприкосновение с лекия автомобил с възкачване и падане на терена, причинило и трайно затруднение на движението на дясната ръка /повече от 30 дни/, със срок на възстановяване от около 4-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес и като е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата.

С определението в обжалваната му част Бургаският окръжен съд е оставил без уважение направеното от ответния застраховател искане, обективирано в отговора му на исковата молба, за конституиране на родителите на ищцата като трети лица помагачи на страната на ответника.

Искането е мотивирано с доводи, че родителите са нарушили задълженията, вменени им с разпоредбата на чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето, като не са упражнили дължимия надзор, поради това следва да се разглеждат като независими съпричинители по смисъла на чл. 53 ЗЗД и са солидарно отговорни, т.е. за дружеството е налице правен интерес от привличането им поради възможността да предяви против тях регресен иск.

За да остави искането без уважение Бургаският окръжен съд е приел, че 3 задължението по чл. 8, ал. 8 от ЗЗД на родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие не изисква упражняването на надзор да е в непосредствена близост от метър два до детето непрекъснато да има възрастен човек, а надзорът следва да бъде съобразен с конкретните обстоятелства. Оставянето на детето да се прибере само от училище без надзор,само по себе си не представлява сериозна опасност от увреждане на физическото,психическо, нравствено, интелектуално и социалното му развитие. Посочено е, че отговорността за неизпълнението на това задължение е административнонаказателна, а не се касае за престъпление и поради това не може да се говори за независимо съизвършителство при причиняването на увреждането на ищцата. Съдът е посочил, че при установяване на твърдяното неправомерно поведение на родителите, то ще бъде отчетено от съда като съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат и ще доведе до намаляване на определеното обезщетение, поради което застрахователното дружество няма да има право на регресен иск,тъй като ще дължи заплащане на обезщетение само за вредите, причинени от водача на застрахованото при него МПС.

Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно.

За привличането на трето лице-помагач привличащата страна трябва да има интерес от това. Съгласно чл. 219, ал. 1 ГПК това са лицата, които биха могли по своя инициатива да встъпят в делото като подпомагащата страна.

Такъв интерес е налице когато силата на решението се разпростира и спрямо третото лице, когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице. С привличането на третото лице подпомагащата страна цели да подчини привлеченото лице на силата на мотивите, съгл. чл.223, ал.2, за да обезпечи своето правно положение в следващ процес, воден между нея и привлеченото лице.

Изложените от страните обстоятелства не сочат твърдяната от ответника възможност да ангажира отговорността на родителите на пострадалата посредством предявяване на обратен иск против тях.

Неизпълнението на задължението, установено с разпоредбата на чл.8, ал.8 ЗЗДт е основание да бъде прието, че е налице съпричиняване от страна на родителите поради неупражняване на надзор върху пострадалата малолетна, но не и за съизвършителство от тяхна страна поради неучастието им при причиняването на непозволеното увреждане. При липса на твърдяната облигационна връзка между ответника и третите лица, чието привличане се търси, не е налице основание за уважаване на искането за конституирането им по делото.

При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да 4 бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, чрез пълномощника адв. В., против определение № 2152/27.08.2024 г. по гр. дело № 789/2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е оставено без уважение искането на дружеството да бъдат конституирани като трети лица помагачи на страната на ответника Г. А. А. и К. Т. К. - родители на малолетната ищца.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5