Решение № 480 от 08.10.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 474/2025
- Вид
- Решение № 480
- Подписан
- 08.10.2025
- В сила
- 02.12.2025
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 480 гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500474 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл.ГПК.
С решение № 22 от 21.02.2025 г. по гр. д. № 100/2024 г. по описа на Районен съд – Е. съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Ц. К.ов К. ЕГН ********** на майката Р. Ц. Ц. ЕГН **********; определил е местоживеенето на детето при майката и е определил режим на лични отношения на детето Ц. с бащата К. Л. К.
ЕГН **********, а именно: бащата да има право да осъществява лични отношения с детето, както следва: да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и за един месец през лятото по време, което не съвпада с планирания платен годишен отпуск на майката. С решението бащата е осъден да заплаща на детето Ц . чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2024 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като искът за заплащане на издръжка е отхвърлен за период от шест месеца преди датата на подаване на исковата молба, като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в частта относно упражняването на родителските права по отношение на детето, режима на лични контакти на детето с бащата, както и в частта за издръжката. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата, при когото да 1 бъде определено и местоживеенето му по настоящия адрес в гр. Е., а майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето и да бъде определен режим на лични контакти на детето с майката.
Ответницата оспорва въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че страните живели съвместно от 2010 год. без сключен граждански брак до м. август 2021 год. На 17.01.2014 год. от съвместното им съжителство се родило детето Ц., като тримата живеели в къща на родителите на майката в гр. Е.. През годините на съвместното съжителство между ищеца и неговия син била създадена силна емоционална връзка и привързаност, като същият участвал активно в неговото отглеждане и възпитание, както и в грижата за домакинството. Постепенно отношенията между страните се влошили в резултат от нестабилното емоционално състояние на ответницата и честите скандали. През м. август 2024 год. страните се разделили, като детето останало да живее при майки си в къщата на родителите й в гр. Е..
Ищецът се преместил в жилището си в същия град, като от момента на раздялата бащата продължава да се грижи ежедневно за детето, като го води и прибира от училище, взема го през всички почивни дни и прекарва времето си с него; пазарува всичко необходимо за майката и детето; осигурява всички необходими пособия и др. за училищните и извънкласните занимания на детето; осигурява дърва за огрев всяка зима, както и осигурява издръжката на детето. От момента на раздялата ответницата разчита основно на своята майка в грижите за домакинството – готвене, чистене и поддържане на хигиената на детето, както и за оказване на помощ на детето в подготовката за училище. През м. декември 2023 год. ищецът научил за извънбрачна връзка на ответницата с лице, което не се ползва с добра репутация в града, като неговият начин на живот не предполага благоприятна среда за развитието на детето, тъй като е със съдебно минало и се занимава със забранени от закона дейности. Също така ищецът разбрал, че ответницата прекарва много време в дома на партньора си в с. Я. на около 15 км. от гр. Е., като през това време детето било оставяно само в дома си или на грижите на своята баба. Ответницата категорично отказвала да разговаря с ищеца, като постепенно отношенията им се влошили, като от м. февруари 2024 год. ответницата рядко позволява на бащата да вижда детето. При една от срещите му с него то разказало за случай, в който майката му се разкрещяла и го набила заради това, че не можело да чете добре и не взело участие в проведено онлайн обучение. Счита, че майката не притежава необходимия родителски капацитет за отглеждане на детето, поради което моли съда да предостави на него упражняването на родителските права.
Ответницата оспорва изцяло предявения иск в писмения отговор на исковата молба.
Същата е предявила и насрещен иск, като моли упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето.
Видно от приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП-Е., до м. август 2021 2 год. детето Ц. е отглеждано от двамата родители, като след раздялата им грижите за него полага основно неговата майка. Старае се да задоволява пълноценно нуждите му, съобразно възрастта му. В проведения разговор с нея засвидетелства своето желание за заемане на отговорна родителска позиция и в бъдеще. Налице е емоционална привързаност между майката и детето. Ц. е физически здраво дете с нормално за възрастта си развитие, без хронични заболявания. Майката и детето живеят в гр. Е. в жилище на втори етаж от четириетажна къща, като се състои от три спални, две бани, кухня и хол и в него са налице всички необходими условия за отглеждане на детето. През зимния сезон домът се отоплява с локално парно на твърдо гориво. Бащата К. К. живее също в гр. Е. в тристаен апартамент с много добри жилищни условия и подходяща среда за отглеждане на детето. Майката работи като фризьор в свой собствен фризьорски салон, като доходите й са в размер около 1500 лева средно месечно. Разчита и на подкрепата на своята майка. Ищецът работи на трудов договор с месечно възнаграждение в размер на около 1000 лева, като има и сключен граждански договор с Община Е., въз основа на който получава допълнително месечно възнаграждение в размер на 1185 лева. Контактите между детето и неговата майка, бабата по майчина линия и членове от разширения семеен кръг са ежедневни и постоянни, като същите съжителстват на един адрес. Детето контактува пълноценно и с дядо си по бащина линия, като не са установени случаи на негативно въздействие на някой от роднините по отношение на детето. Същото редовно посещава учебните занятия и има широк кръг от съученици и приятели, с които контактува ежедневно. Детето постига добри резултати и в учебния процес, като е дисциплинарано, уравновесено и спокойно и участва във всички училищни мероприятия, като работи добре в екип. И двамата родители се стаР.т да осигурят и поддържат емоционална връзка на обич и привързаност с детето, както и да задоволяват своевременно нуждите и потребностите му и са наясно с необходимостта след раздялата на страните да не се допуска прекъсване на връзката на детето с единия родител; засвидетелстват желание и готовност за осигурят на детето спокойна и стабилна среда за отглеждане и възпитание, като същите притежават необходимия родителски капацитет.
Детето Ц. е родено на 17.01.2014 год., учи в средно училище „Христо Ясенов“в гр. Е., като през учебната 2023-2024 год. е бил в трети клас, редовна форма на обучение /удостоверение от 15.03.2024 год./.
Осигурителният доход на майката Р. Ц. е в размер на 1000 лева, видно от удостоверение от ЕТ „Хот коафюр бай Р. Ц.“ от 15.03.2024 год.
Според показанията на св. Вардаров преди раздялата между страните ищецът отделял много повече време в грижи за детето и семейството, тъй като ответницата била поангажирана с работата си. Бащата водел и вземал детето от градина и училище, а поради това, че то трудно заспивало, бащата често го возел с автомобила си, за да го приспи. Бащата водел детето и на логопед. Същият е много уравновесен и спокоен, няма вредни навици, не употребява алкохол. Майката е емоционално по-нестабилна. През последните години срещите на свидетеля с Р. Ц. са епизодични и няма преки впечатления от нея. Свидетелят е чувал от ищеца, че в последно време не може да си вижда детето. Не знае причината за това.
3
Според свидетелката М. – колега на ищеца, последният е много грижовен родител, има спокоен темперамент; в добри отношения е с колегите си, услужлив, не е конфликтна личност. Свидетелката знае, че от м. февруари 2024 год. К. не може да се вижда с детето, тъй като майката създава пречки за това, като това споделил самият ищец. Свидетелката смята, че майката Р. настройва детето срещу бащата, като съди за това от случай, при който Ц. споделил пред дъщерята на свидетелката, че се страхува баща му да не го отвлече след училище. Бащата споделил със свидетелката, че майката не му давала да вижда детето, за да не разбере той за нанесения му побой, за което същият разполагал със запис. Пред първите години след раздялата отношенията между страните били добри. През 2024 год. отношенията им се влошили. К. се опасявал и от извънбрачната връзка на ответницата с лице, което не се ползвало с добро име в обществото.
Съгласно показанията на св. Велчева през съвместното им съжителство страните полагали еднакви усилия за просперитета на семейството и били много грижовни родители.
След раздялата ответницата правела всичко възможно бащата да контактува свободно със сина си, като детето често оставало да преспива при него. Отношенията между майката и детето също са пълноценни, като двамата са силно привързани един към друг. Детето споделило, че баща му говорел как майка му ще си намери друг мъж, ще има други деца и че няма му да обръща внимание, от което то много се притеснило. Знае за случай, когато майката не е пуснала детето при баща си, защото тогава било болно, както и друг случай, когато детето не било предадено на К., защото двамата с майката били поканени на роднинско събиране. Майката не създава пречки за контактите на Ц. с бащата.
Съгласно показанията на св. Портлок ответницата е много добра и всеотдайна майка.
Проблемите в семейството започнали години преди раздялата, тъй като К. бил много ревнив, без основателна причина. След раздялата двамата се разбирали кога К. да вземе детето при себе си, като не е имало проблеми в контактите между бащата и детето. К. също е много добър и грижовен баща.
Според заключението на съдебно-психологическата експертиза на в.л. Наташа Иванова при направеното изследване на детето няма данни за манифестирани страхови или тревожни състояния в клиничен аспект, като се установява единствено наличието на тревога от раздяла. При детето не е налице синдром на родителско отчуждение, като същото се страхува от евентуална раздяла с майката. Детето е еднакво привързано и към двамата родители. Детето е адаптирано добре към средата, в която живее. Майката полага всички необходими грижи за него. Образователните потребности на детето също са задоволени адекватно. И двамата родители се стаР.т да подсигурят и поддържат емоционална връзка на обич и привързаност с детето, като имат достатъчен родителски капацитет, както и мотивираност да положат максимални грижи за благополучието му. Майката притежава т.нар. емоционална интелигентност, откликва на потребностите на детето и ги задоволява напълно. От своя страна бащата е свръхобгрижващ по отношение на детето и е заявил, че ще го вземе при себе си, т.е. ще го отдели от майката и по този начин у детето е нарушено в известна степен усещането за сигурност, то е тревожно и се страхува от случващото се. На 4 този етап от развитието му от особено значение е ролята на майката в отглеждането му с оглед обичта и топлотата, които му дава. Неблагоприятен за детето е стремежът на бащата за негативизиране на образа на майката. Детето предпочита близостта на майката, с която е емоционално по-силно свързано. Няма данни и каквито и да било симптоми за физическо малтретиране на детето от някой от родителите.