Решение № 380 от 07.11.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Бяла Слатина, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100611 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с 439 ГПК от И. Г. И., ЕГН **********, с адрес: с. Г., ул.Т.П. №6, общ.

Бяла Слатина, обл. Враца, със съдебен адрес: гр.П., ул.“Ц.Б. III“ №3, чрез адв.С. Й. от АК-П., против „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.

София, жк Младост 4, ул.Бизнес парк София №1, вх.А, ет.4, сграда 15, общ. Столична, обл.

София (столица), с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 8608,82лв. /осем хиляди шестстотин и осем лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща главница, 10359,27лв. /десет хиляди триста петдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/ – законна лихва за забава за периода от 06.02.2014г. до изпращана на покана за доброволно изпълнение, 5539,81лв. /пет хиляди петстотин тридесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/ – неолихвяеми суми, които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист от 11.02.2014г. по ч.гр.д.№ 92/2014г. по описа на РСБяла Слатина, както и 2016,52лв. /две хиляди и шестнадесет лева и петдесет и две стотинки/ – такси по ТТРЧСИ, които суми са предмет на изп.д.№ 481/2025г. по описа на ЧСИ Ц.Н. с рег.№ 756 на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца.

Ищецът сочи, че въз основа на изпълнителен лист от 11.02.2014г. по ч.гр.д.№ 92/2014г. по описа на РС-Бяла Слатина срещу него е образувано изпълнително дело №788/2015г. по описа на ЧСИ Ц.Н. с рег.№ 756 на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца, с взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Сочи, че делото е перимирано на 18.03.2019г., като последното изпълнително действие е от 29.07.2015г.

1

Твърди, че на 25.07.2017г. задължението е било прехвърлено чрез договор за цесия на „Еос матрикс“ ЕООД, като по молба на ответника в настоящото производство е образувано изп.д.№ 481/2025г. по описа на ЧСИ Ц.Н..

Сочи, че със запорно съобщение от 07.03.2025г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като твърди, че това действие е извършено 4 години и осем месеца след изтичане на погасителната давност относно вземането.

Предвид изложеното моли исковата молба да бъде уважена. Релевира доводи в подкрепа на исковата си претенция, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който прави възражение за местна подсъдност, като счита, че искът е подсъден на СРС. Прави възражение за недопустимост на иска по отношение разноските в изпълнителното производство. Оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че погасителната давност е била прекъсвана многократно с различни искания за извършване на изпълнителни действия. Предвид изложеното моли исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

С влязло в сила Определение №626/22.08.2025г. съдът е оставил без уважение възражението по чл. 119, ал. 4, във вр. с чл. 105 от ГПК за местна подсъдност на делото. С цитирания съдебен акт съдът е върнал исковата молба в частта относно сумата в размер на 2016,52лв. /две хиляди и шестнадесет лева и петдесет и две стотинки/ – такси по ТТРЧСИ, като процесуално недопустима, като е прекратил производството в тази част.

По делото е приложено копие от изп.д.№ 481/2025г. по описа на ЧСИ Ц.Н. с рег.№756 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца

Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба и писмения отговор, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото изпълнителен лист, издаден на 11.02.2014г. по гр.д.

№92/2014г. по описа на РС-Бяла Слатина, се установява, че ищецът И. Г. И. е осъден да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД следните суми: сумата в размер на 8608,82лв., представляваща главница по Договор за банков кредит от 23.09.2008г., сумата в размер на 2137,17лв., представляваща лихва за периода от 15.09.2011г. до 16.05.2023г., сумата в размер на 1876,20лв., представляваща наказателна лихва за периода 15.09.2011г. до 06.02.2014г., ведно със законна лихва за периода от 06.02.2014г. до окончателно изплащане на вземането, както и съдебни разноски, както следва: 252,44лв. – държавна такса, 502,00лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Между страните не се спори, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №788/2015г. по описа на ЧСИ Ц.Н. с рег.№756 на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца. На гърба на приложения по делото изпълнителен лист е отбелязана датата на последното изпълнително действие по същото – 29.07.2015г., като изпълнително дело е прекратено на 18.03.2019г.

2

По делото не се спори, че вземането на първоначалния кредитор е прехвърлено на „Еос матрикс“ ЕООД, като видно от приложеното копие от изп.д.№ 481/2025г. по описа на ЧСИ Ц.Н. с рег.№756 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца, изпълнителното производство е образувано по молба на новия взискател с изх.№12.02.2025г. С посочената молба взискателят е възложил на съдебния изпълнител образуване на изпълнително дело, изпращане на покана за доброволно изпълнение, извършване на спрвка в НОИ за наличие на трудови договори и/или доходи от пенсия, да бъде извършена справка за наличие на банкови сметки и налагане на запори при открИ.е на такива.

Със запорно съобщение с изх.№8001/07.03.2025г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца. Със запорно съобщение с изх.№8003/07.03.2025г. е наложен запор на банковите сметки на ищеца при „Банка ДСК“ АД. Със запорно съобщение с изх.

№8004/07.03.2025г. е наложен запор на банковите сметки на ищеца при „Уникредит Булбанк“ АД. Със запорно съобщение с изх.№8005/07.03.2025г. е наложен запор на лек автомобил, собственост на ищеца.

С Постановление за разпределяне на постъпили суми от 18.07.2025г. съдебният изпълнител е разпределил сумата в размер на 2647,37лв. по реда за удовлетворяване на кредиторите съгласно чл.136 от ЗЗД.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 8608,82лв. /осем хиляди шестстотин и осем лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща главница, 10359,27лв. /десет хиляди триста петдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/ – законна лихва за забава за периода от 06.02.2014г. до изпращана на покана за доброволно изпълнение, 5539,81лв.

/пет хиляди петстотин тридесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/ – неолихвяеми суми, които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист от 11.02.2014г. по ч.гр.д.№ 92/2014г. по описа на РС-Бяла Слатина, които суми са предмет на изп.д.№ 481/2025г. по описа на ЧСИ Ц.Н. с рег.№ 756 на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, доколкото както предвижда чл.439, ал.2 от ГПК, ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като ищецът се позовава на погасяване на дълга по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Това твърдение представлява нов факт по смисъла на чл.439 от ГПК, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист от 11.02.2014г. След като са наведени твърдения, че са налице последващи фактически обстоятелства, които погасяват или изключват правото на принудително изпълнение, те са достатъчни да обосноват допустимост на иска с правно основание чл.439 от ГПК.

Осъществили ли са се твърдените факти и годни ли са те да изключат вземането на взискателя към длъжника, е въпрос по основателност на предявения иск, а не за неговата 3 допустимост.

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.

Последователно съдебната практика възприема, че няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение. В този смисъл са например Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г., ВКС, II т. о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г., ВКС, IV г. о. и други. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, което е относимо и когато е установено със заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т.3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/23 г. на ОСГТК на ВКС, и с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/20 г. на ОСГТК на ВКС, за делата, образувани за принудително събиране на вземания преди датата – 26.06.2015 г., не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС. Разяснено е, че давността за тези вземания е започнала да тече от 26.06.2015г., предвид което именно от посочената дата е започнала да тече давността.

Съдебната практика приема, че давността се прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност ( Решение № 325 от 13.01.2016 г., постановено по ГД № 2783/2015 г. по описа на ВКС, III г. о. ).

Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение № 50026/17.02.2025г. по т.д.№2040/2020 на ВКС, II -ро т.о., Решение № 50094/16.11.2023 г. по т. д. № 770/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., и др., самото искане за конституиране на правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната давност за вземането. Съгласно задължителното 4 разрешение в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.

Перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти, с различни правни последици – давността изключва принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, а перемцията не го изключва – обратното, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.