Решение № 952 от 22.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 952 гр. С., 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20221110205414 по описа за 2022 година за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Г. В. чрез адвокат П. Б. срещу наказателно постановление (НП) № 22-4332-003938 от 24.03.2022г., издадено от Г. В. Б., на длъжност началник група към СДВР - ОПП, с което на жалбоподателя С.

Г. В. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН за нарушение на чл.

174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. П. Б., с пълномощно по делото. В хода на делото по същество адвокат Б. моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по подробни съображения, изложени в жалбата.

Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева съгласно представен от него списък и договор за правна помощ. Адв. Б. депозира и писмени бележки с вх. № 282215/19.12.2022 г. по описа на СРС, НО, Обща регистратура.

Въззиваемата страна – ОПП- СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление № 22-4332-003938 от 24.03.2022г. С. Г. В. е санкциониран за това, че на 15.03.2022 г., около 15:14 часа в гр. С. по ул.

1

„*********“ с посока на движение от ул. „*******“ към ул. „*******“, управлява лек автомобил, марка „***** ХР В“, с регистрационен номер ********, собственост на Е. К. И., ЕГН-**********, като при извършена проверка от полицейски служители на сектор "Пътна полиция" е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство DRUG TEST 5000 с номер: ARKD-0049 за наркотични вещества или техните аналози, като също така не е изпълнил предписанието за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химикотоксилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, в нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.

Поради това свидетелят Б. Г. съставил срещу него АУАН за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Препис от акта му бил връчен. Свидетелят Н. З. издал на жалбоподателя талон за изследване № 0059885 за даване на биологични проби във ВМА и връчени 7 (седем) броя стикери с номер: А003405.

Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации от АУАН и е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, на основание чл. 53от ЗАНН за нарушение на чл. 174, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства-показанията на актосъставителя, който заявява пред съда, че той е съставил АУАН на жалбоподателя, като свидетелят по акта Н. З. е негов колега и е свидетел при установяване на нарушението. Липсата на спомен у свидетеля Г. относно конкретния случай, е напълно житейски оправдана, предвид изминалия период от време от датата на извършване на нарушенията – 15.03.2022 г. до датата на разпита му пред съда – 02.12.2023 г. В тази насока от значение са и служебните задължения на свидетеля предвид заеманата от него длъжност в ОПП-СДВР, свързана с ежедневното установяване на нарушения на ЗДвП.

Макар свидетелят Г. да не си спомни конкретния случай, потвърди изложеното в акта, като това, наред с приобщения талон за изследване № 0059885 за даване на биологични проби във ВМА, подписан и връчен от свидетеля Н. З. в деня на извършеното нарушение – 15.03.2022 г., в който са описани конкретните действия на жалбоподателя във връзка с нарушението, са достатъчни за съда, за да приеме за безспорно установена посочената погоре фактическа обстановка.

Показанията на свидетеля намират подкрепа и в писмените доказателства, събрани по делото, а именно: талон за изследване, в който бил изложен отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с технически средства за алкохол и наркотични вещества. Фактът на управление на МПС от страна на 2 жалбоподателя на процесното място, дата и час, не се оспорва от самия жалбоподател.

Съдът цени показанията на актосъставителя и изгражда вътрешното си убеждение въз основа на тях, тъй като те се подкрепят от останалите писмени доказателства по преписката – АУАН серия GА № 561213; талон за изследване № 0059885 за даване на биологични проби във ВМА; НП № 224332-003938 от 24.03.2022г.; заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (съответно младши автоконтрольор – т. 1.3.2 и началник група при СДВР, ОПП-СДВР съгласно т. 3. 10). Относно заеманата от наказващия орган длъжност към датата на издаване на НП, по делото са приобщени заповед № 8121К-13180 от 2019 г. и акт за встъпване в длъжност на Г. В. Б..

Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила досежно описаното в АУАН и НП нарушение. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН , както в АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е извършено. Сочената за нарушена разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е санкционна, наред с това предписва правила за поведение, като въвежда санкция за водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. За да е съставомерно деянието по реда на цитираната норма (и съответното предложение) е необходимо лицето да е водач на МПС, да е поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и да е отказало да му бъде тествано.

В процесния случай надлежно е повдигнато административно обвинение и е доказано извършването на втората от алтернативно посочените форми - отказ на лицето да се тества с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. От текста на нормата на чл. 174, ал.

3 от ЗДвП е видно, че за да е съставомерен отказа и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач МПС.

3

Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 25, § 6 на ДР на ЗДП : "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като това обстоятелство е безспорно установено по делото. Съдът намира, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП ясно и точно са посочени всички елементи от състава на адм. нарушение, както и обстоятелства, при които е извършено, като е дадена съответстваща на описанието правна квалификация - нарушението е извършено на 15.03.2022 г., отразено е точното място на управлението на лекия автомобил, времето на извършената проверка, направеният отказ на водача за тестване, техническото средство и последвалото издаване на талон за медицинско изследване. Тъкмо с наличния отказ за извършване на проверката за употреба на наркотични вещества/или техни аналози, жалбоподателят С. В. е осъществил състава на нарушението по ЗДвП. Нарушението е формално, довършено е с отказа да водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. За съставомерността на нарушението не е необходимо настъпването на допълнителни съставомерни вреди, както и не е необходимо водачът да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл, доколкото е управлявал лек автомобил, съзнавал е, че следва да изпълни указанията на контролния орган и да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, но съзнателно е отказал да стори това.

Съдът не споделя виждането на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон. Следва да се отбележи, че съгласно чл.

174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Задължение за водачите да бъдат изпробвани за употреба на алкохол и наркотични вещества или техни аналози е законово уредено в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , като условията, посочени в чл. 5, ал. 1 от Наредбата - наличие на външни признаци и поведение на водачите, които да породят съмнение за употреба на наркотични вещества, нямат характер на абсолютни предпоставки за изпробване на водача, а правомощие на контролните органи, съобразно посочената норма, е да извършват преценка и да изискват от водачите тестването за проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози.

По изложените съображения съдът не приема за основателни доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата.

За извършеното нарушение законодателят е предвидил кумулативна санкция в абсолютен размер - 2000 (две хиляди) лева глоба и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, поради 4 което съдът, с оглед правомощията си в настоящото производство не дължи по-нататъшно обсъждане на размера на определеното наказание.

Съдът счита, че по делото безспорно се установява, че на процесната дата, време и място жалбоподателят като водач на МПС, управлявал същото, като извършил нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП , доколкото след като бил спрян за проверка, отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство от органите на ОПП-СДВР за употреба на наркотични вещества.

Тук отново следва да се обърне внимание на това, че няма никакво значение, дали той действително е употребил наркотици или не, защото в случая се наказва отказът му да даде проба, а не е наказан за управление след употреба на наркотици, което е престъпление и въобще не следва да се наказва по административен ред. Този отказ може действително да се дължи на ясното съзнание на нарушителя, че е употребил наркотици, тъй като при установена употреба на такива вещества ще следва да се търси вече наказателна отговорност на водача. С оглед на това е напълно възможно жалбоподателят преди проверката да е употребил наркотици, защото в противен случай е нелогично да откаже пробата, ако е сигурен, че не е употребявал такива вещества. В тази връзка са несъстоятелни възраженията на защитника, че жалбоподателят нямал признаци за употреба на наркотици, не бил употребил такива и как полицаите не се притеснявали, че пускали употребил наркотици човек да шофира. В случая няма никакво значение, дали жалбоподателят е имал признаци на употреба и дали е употребил наркотици, защото той е наказан за отказа да му бъде извършен тест. Полицаите не са имали друга възможност, освен да го пуснат, тъй като не е доказано той да е управлявал след употреба на наркотици и те нямат основания да го задържат.