Определение № 122 от 30.10.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. Разград, 30.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Търговско дело № 20253300900047 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от „Фрайдейс“ЕООД със седалище гр.Варна, представляван от управителя М.Кирилов, против „Момина чешма“ЕООД, с която е предявен иск за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът няма задължение към ответника за опразване и предаване на фактическото владение върху недвижим имот – търговски обект на две нива, находящ се на първи етаж в сграда с административен адрес гр.Разград, пл.“Момина чешма“ №1, тъй като сключените между страните договор за наем и анекс не са прекратени надлежно от ответника с връчената нотариална покана поради липса на валидно законово или договорно основание за едностранно предсрочно прекратяване на наемното правоотношение.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага твърдения, че на 28.01.2020г. страните са сключили договор за наем, по силата на който „Момина чешма“ЕООД е предоставил на „Фрайдейс“ЕООД за временно и възмездно ползване горния търговски обект. Страните са договорили, че договорът може да се прекрати по взаимно съгласие и при неплащане на една наемна вноска от наемателя. На 2.01.2024г. е подписан двустранен анекс, в който е договорено, че единствено наемателят има право да прекрати едностранно наемния договор. Предвидена е и неустойка в полза на наемателя в случай, че наемодателят предприеме едностранно прекратяване на договора при липса на виновно поведение от наемателя. Ищецът излага твърдения за изпълнение на всички поети договорености от негова страна, но въпреки това на 27.10.2025г. е получил нотариална покана от ответника, с която е уведомен, че „Момина чешма“ЕООД прекратява едностранно договора и кани ищеца да освободи имота. С нотариалната покана на ищеца е връчен и платежен документ за преведена сума от 200 000лв. от ответника на нотариуса, представляваща неустойка в полза на ищеца.

Съдът приема следното: липсата на задължение, обоснована с липсата на право на прекратяване на двустранен договор с оглед материалноправните предпоставки, обуславящи неговото надлежно упражняване, не подлежи на самостоятелно установяване по исков ред.

Правото на прекратяване на договор подлежи на преценка единствено по реда на 1 инцидентен съдебен контрол, като преюдициален въпрос, по повод на предявен иск за защита на материалното право на страната, засегната от прекратяването. Този извод почива на установения в нормата на чл. 9 от ЗЗД принцип на автономия на волята на гражданскоправните субекти и от липсата на правомощие на съда да администрира гражданските правоотношения, вкл. и чрез игнориране действието на направените от тях волеизявления. В този смисъл е определение № 478 от 26.06.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 349/2023 г., I т. о., ТК и посочените в него множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Изводът е основан на разбирането, че ако бъде постановено решение, с което се приеме за съществуващо правоотношението по прекратен договор, включително и поради липсата на материалноправните предпоставки за прекратяването му, това решение би имало ефекта на своеобразно саниране на прекъснатата с волеизявлението на една от страните облигационна връзка, независимо дали тя е правилно или неправилно прекратена. Защитата срещу едностранно извършеното прекратяване на договора поради липса на законово или договорно основание за това се осъществява не чрез отрицателен установителен иск за отричане прекратителното действие на волеизявлението и като последица – за липсата на задължение за наемателя-ищец да опразни наетия обект поради съществуване на правоотношението като незасегнато с оглед липсата на материалноправните предпоставки за едностранно прекратяване, а посредством осъдителен иск по чл. 82 от ЗЗД с предмет притезателните права с репаративен характер, които произтичат от това /при наличие на съответните предпоставки/.

Искът за приемане на установено, че ищецът няма задължение да опразни и предаде имота, тъй като договорът за наем не е прекратен, е недопустим поради липса на правен интерес, поради което исковата молба следва да бъде върната, а съдебното производство прекратено.

Предвид горното и на осн. чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Връща исковата молба на „Фрайдейс“ЕООД против „Момина чешма“ЕООД поради недопустимост на предявения иск за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът няма задължение към ответника за опразване и предаване на фактическото владение върху недвижим имот, тъй като сключените между страните договор за наем и анекс не са прекратени надлежно от ответника;

Прекратява съдебното производство по т.д. №47/2025г. по описа на Окръжен съд Разград.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. Разград, 30.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Търговско дело № 20253300900047 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от „Фрайдейс“ЕООД със седалище гр.Варна, представляван от управителя М.Кирилов, против „Момина чешма“ЕООД, с която е предявен иск за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът няма задължение към ответника за опразване и предаване на фактическото владение върху недвижим имот – търговски обект на две нива, находящ се на първи етаж в сграда с административен адрес гр.Разград, пл.“Момина чешма“ №1, тъй като сключените между страните договор за наем и анекс не са прекратени надлежно от ответника с връчената нотариална покана поради липса на валидно законово или договорно основание за едностранно предсрочно прекратяване на наемното правоотношение.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага твърдения, че на 28.01.2020г. страните са сключили договор за наем, по силата на който „Момина чешма“ЕООД е предоставил на „Фрайдейс“ЕООД за временно и възмездно ползване горния търговски обект. Страните са договорили, че договорът може да се прекрати по взаимно съгласие и при неплащане на една наемна вноска от наемателя. На 2.01.2024г. е подписан двустранен анекс, в който е договорено, че единствено наемателят има право да прекрати едностранно наемния договор. Предвидена е и неустойка в полза на наемателя в случай, че наемодателят предприеме едностранно прекратяване на договора при липса на виновно поведение от наемателя. Ищецът излага твърдения за изпълнение на всички поети договорености от негова страна, но въпреки това на 27.10.2025г. е получил нотариална покана от ответника, с която е уведомен, че „Момина чешма“ЕООД прекратява едностранно договора и кани ищеца да освободи имота. С нотариалната покана на ищеца е връчен и платежен документ за преведена сума от 200 000лв. от ответника на нотариуса, представляваща неустойка в полза на ищеца.

Съдът приема следното: липсата на задължение, обоснована с липсата на право на прекратяване на двустранен договор с оглед материалноправните предпоставки, обуславящи неговото надлежно упражняване, не подлежи на самостоятелно установяване по исков ред.

Правото на прекратяване на договор подлежи на преценка единствено по реда на 1 инцидентен съдебен контрол, като преюдициален въпрос, по повод на предявен иск за защита на материалното право на страната, засегната от прекратяването. Този извод почива на установения в нормата на чл. 9 от ЗЗД принцип на автономия на волята на гражданскоправните субекти и от липсата на правомощие на съда да администрира гражданските правоотношения, вкл. и чрез игнориране действието на направените от тях волеизявления. В този смисъл е определение № 478 от 26.06.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 349/2023 г., I т. о., ТК и посочените в него множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Изводът е основан на разбирането, че ако бъде постановено решение, с което се приеме за съществуващо правоотношението по прекратен договор, включително и поради липсата на материалноправните предпоставки за прекратяването му, това решение би имало ефекта на своеобразно саниране на прекъснатата с волеизявлението на една от страните облигационна връзка, независимо дали тя е правилно или неправилно прекратена. Защитата срещу едностранно извършеното прекратяване на договора поради липса на законово или договорно основание за това се осъществява не чрез отрицателен установителен иск за отричане прекратителното действие на волеизявлението и като последица – за липсата на задължение за наемателя-ищец да опразни наетия обект поради съществуване на правоотношението като незасегнато с оглед липсата на материалноправните предпоставки за едностранно прекратяване, а посредством осъдителен иск по чл. 82 от ЗЗД с предмет притезателните права с репаративен характер, които произтичат от това /при наличие на съответните предпоставки/.

Искът за приемане на установено, че ищецът няма задължение да опразни и предаде имота, тъй като договорът за наем не е прекратен, е недопустим поради липса на правен интерес, поради което исковата молба следва да бъде върната, а съдебното производство прекратено.

Предвид горното и на осн. чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Връща исковата молба на „Фрайдейс“ЕООД против „Момина чешма“ЕООД поради недопустимост на предявения иск за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът няма задължение към ответника за опразване и предаване на фактическото владение върху недвижим имот, тъй като сключените между страните договор за наем и анекс не са прекратени надлежно от ответника;

Прекратява съдебното производство по т.д. №47/2025г. по описа на Окръжен съд Разград.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________

2