Решение № 1334 от 28.10.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1334 гр. Русе, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20224520101040 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове в условията на евентуалност.

Главният иск е за цялостна нищожност на договор за потребителски кредит /паричен заем/, които е с правна квалификация чл.22 от ЗПК във вр чл.26, ал.1, пр. първо от ЗЗД /противоречие с императивни законови норми/. Вторият /евентуален/ иск е за нищожност на отделни клаузи в договора за потребителски кредит, който е с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД /противоречие с добрите нрави/.

Претенцията на ищцата Л. Л. М. се основава на твърдения, че на *** г. е сключила с ответника договор за потребителски кредит № *** при посочени в него параметри. След сключване на договора ответникът започнал да начислява на ищцата и такса „поръчител“, която не била уговорена в договора и не била включена в Приложение № 1 към него. Общият размер на тази такса бил 736,93 лева. Същата обаче не била включена в ГПР, съответно и в погасителния план. С оглед на това ищцата счита, че договорът за потребителски кредит е изцяло нищожен. Излага правни доводи в тази насока, като се позовава на чл. 22 от ЗПК. Излага подробни съображения за нарушение на конкретните разпоредби на ЗПК, изброени в чл.22 от ЗПК като основание за цялостна нищожност на договора. В условията на евентуалност твърди, че ако договора не е изцяло нищожен, нищожни поради нарушение на добрите нрави са отделни клаузи от него, а именно: клаузата включена в ДПК и в Приложение № 1 към ДПК фиксираща размера на възнаградителната лихва на 40%. Също така и клаузата на чл. 4 от договора възлагаща в тежест на ищцата да предостави обезпечение по кредита. Претендира за прогласяване на цялостна нищожност на договора в 1 условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата за ГПР в размер на 40% и на клаузата на чл. 4 от договора, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение. Претендира за присъждане на разноските по делото.

Ответникът „Кредисимо“ЕАД с ЕИК 175330437 в срок е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Счита, че договора отговаря на законовите изисквания и не са нарушени разпоредбите на ЗПК. По тези съображения моли иска да бъде отхвърлен.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Не се спори, а и от представения препис от договори автоматично генерирано съобщение по електронна поща е видно, че на *** г. в условията на дистанционно сключване ищцата и ответникът са сключили договор за потребителски кредит № *** при посочени в него параметри. Същият попада под приложното поле на Закона защита на потребителите /ЗЗП/- кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а заявителят - на дефиницията за „търговец” по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗПП. Договорът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. С оглед на това по отношение на договора е приложим и ЗПК. Според чл. 22 от него, недействителен е договор за потребителски кредит, който не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК „Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора“. В случая е спазена изискуемата писмена форма, а със заключението на приетата по делото техническа е-за на вещото лице инж. А. Е. се установява, че е спазено и изискването за минимален размер на шрифта на текста на договора, т.к. в случая той е 12,5 pt.

Съгласно чл.11, ал.1, т.7 -12 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа определен обем информация. В случая от представените преписи от договор и приложение №1 към него е видно, че е включена цялата изискуема информация съобразно цитираната законова разпоредба. В самия договор изрично е посочено, че Приложение №1 – „Условия на кредита“ е неразделна част от самия договор. Приложението е част от документите, които са били изпратени на ищцата след сключването на договора посредством автоматично генерирано съобщение по електронна поща. С оглед на това съдът счита, че обстоятелството че част от изискуемата информация е предоставена чрез приложението не е нарушение на изискванията на чл.11, ал., т.7 – 12 от ЗПК.

2

Съгласно чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден. В случая такава информация е предоставена чрез общите условия /ОУ/ на ответника и по конкретно чл.4, т.4.2 от раздел VІІІ от ОУ. Съгласно чл.11 ал.1 от ЗПК ОУ са неразделна част от договора за потребителски кредит. В случая ОУ са част от документите, които са били изпратени на ищцата след сключването на договора посредством автоматично генерирано съобщение по електронна поща. С оглед на това съдът счита, че обстоятелството че изискуемата информация по чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК е предоставена на ищцата чрез връчване на екземпляр от ОУ не е нарушение на изискванията на чл.11, ал., т.7 – 12 от ЗПК, а по този начин е спазено и изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК.

Съгласно чл.12, ал.1, т.7 - 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа определена информация при предоставяне на потребителски кредит под формата на овърдрафт. В случая сключеният между страните договор не съдържа такива уговорки, с оглед на което не е налице задължение за спазване на изискванията на цитираните законови разпоредби, при което положение искът за прогласяване на цялостната нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит се явява неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед отхвърлянето на този иск следва да се разгледа предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на конкретни клаузи от договора. На първо място се поддържа, че нищожна е уговорената с Приложение №1 към договора фиксирана лихва в размер на 40 %, което било четири пъти размера на законната лихва за забава. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК „Годишният процент на разходите (ГПР)не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“.

В случая това изискване е спазено, т.к. видно от приложение №1 към договора ГПР е 48,21 %, което е точно под законовия максимум на ГПР, с оглед на което не е нарушен нито закона, нито добрите нрави, т.к. става въпрос за свобода на договаряне в рамките на допустимото от закона. На следващо място се поддържа, че нищожна е уговорката на чл.4 от договора за потребителски кредит в частта относно възложеното задължение на ищцата да предостави обезпечение по кредита. Съгласно тази разпоредба е предвидено задължение за реално предоставяне на обезпечение, но „в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението за кредит, че ще предостави такова“ (ал.1). Това изискване само по себе си не нарушава императивни законови разпоредби и също не противоречи на добрите нрави . Обезпечаването на задължения е допустима договорна практика, която е и законова регламентирана в Закона за задълженията и 3 договорите – чл.133 и сл. Действително разпространена практика е включването в договорите за потребителски кредити или ОУ към тях на клаузи, съгласно които се дължат неустойки или се калкулират допълнителни задължения за кредитополучателя, който не са включени в ГПР и го надвишават. В случая обаче не се претендира прогласяване нищожността на такъв тип разпоредба, предвиждаща дължимост на такса „поръчител“ в размер на 736,93 лева. Ищцата има право да претендира нищожност именно на тази клауза, но в случая това не е направено, а ако таксата е била начислявана без изобщо да е предвидена в договора, приложение №1 или ОУ, то има право да иска връщане на недължимо платените суми, което обаче също следва да стане в отделно производство. С оглед на изложеното съдът счита, че предявеният в условията на евентуалност иск за нищожност на отделни клаузи от договора за потребителски кредит също е неоснователен и следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника разноските по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата Л. Л. М., ЕГН:********** от гр.Русе срещу ответника „Кредисимо“ЕАД-София с ЕИК 175330437 иск с правно основание чл.22 от ЗПК във вр чл.26, ал.1, пр. първо от ЗЗД - за прогласяване нищожността на сключен между страните по делото договор за потребителски кредит № *** от *** г. поради противоречие с императивни законови норми.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата Л. Л. М., ЕГН:********** от гр.Русе срещу ответника „Кредисимо“ЕАД-София с ЕИК 175330437 иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на отделни клаузи от сключен между страните по делото договор за потребителски кредит № *** от *** г. поради противоречие с добрите нрави, а именно -клаузата, регламентираща лихвен процент в размер на 40,00% и чл.4 от договора, възлагащ в тежест на ищцата да предостави обезпечение на кредита.

ОСЪЖДА Л. Л. М., ЕГН:********** от гр.Русе да заплати на „Кредисимо“ЕАДСофия с ЕИК 175330437 сумата в размер на 560 лв. - разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4