Решение № 272 от 19.06.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Смолян, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №

20235440100122 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от ищеца Д. М. И. срещу ответника "**" ЕАД с правното основание на чл.124, ал.1 от ГПК да се признае за установено по отношение на „**" ЕАД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в град **, представлявано от изп.

Директор, че ищцата Д. М. И., ЕГН**********, не дължи изпълнение по договор за паричен заем №PLUS[1]01305552 от 04.12.2008г. считано 01.10.2014г., поради изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД и ответното дружество е подало пред ЦКР грешна информация по смисъла на чл.24, ал.1 от Наредба № 22 за ЦКР по отношение на датата на отпускане на кредита, като вместо 04.12.2008г. е посочена като дата на отпускане на кредита 08.07.2014г. и крайна дата за издължаване на кредита, вместо 04.12.2011 е посочена датата 08.07.2021г., както и по отношение на обстоятелството, че балансовата експозиция в размер на 4881,00 лева е погасена по давност.

В исковата молба се твърди, че служители на „**" ЕАД в телефонни разговори и текстови съобщения я уведомяват, че дължи пари и ще бъдат предприети съдебни действия спрямо нея. Тя от своя страна ги е уведомявала, че не дължи никакви суми, защото никога не е встъпвала в заемни правоотношения с дружеството „**" ЕАД. През януари 2022 година ищцата е кандидатствала през банкова институция за отпускането на потребителски кредит.

Банковата институция е отказала отпускането на кредит и като причина служителят на банката е посочил, че от извършената справка в Централния кредитен регистър са установили наличието на непогасени кредити. При направена от ищцата справка в деловодството на PC — Смолян и установила, че от ответното дружество било депозирано срещу нея заявление по чл.410 ТПК заведено с вх.№ 6458/28.08.2015г., с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумите 1715.51 лева — главница, 921.53 лева — договорна възнаградителна лихва, 854,61 лева — мораторна лихва за периода от 01.10.2099г. до датата на депозиране на заявлението, законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончатедното изплащане на задължението по договор за паричен заем с номер ** от 04.12.2008г., сключен между длъжника Д. М. А. и „**" ЕАД. С влязло в сила разпореждане № 1791/11.09.2015г. по ч.гр.д. № 724/2015 по описа на Районен 1 съд - Смолян заявлението на ответното дружество е отхвърлено. Впоследствие, ищцата представила копия от заявлението и разпореждането на банковата институция и през месец март 2022 година й е отпуснат кредит. От страна на ответника не са предприети правни и фактически действия за осъждането на Д. И. до началото на ноември 2022 година, респ. не е предявен иск.

Д. И. се е снабдила със справка от Централния кредитен регистър, от която е установила, че ответното дружество е подало информация, че тя е длъжник по кредит с идентификатор **, с дата на разрешаване 08.07.20214г. и балансова експозиция към 11.11.2022г. в размер на 4 881.00 лева. Същевременно, от направената чрез ЧСИ № 916 - З.Т. справка в Регистъра на длъжниците към Камарата на ЧСИ се е установило, че имало образувани 2 (две) изпълнителни дела, едното от които е със статус - свършено (изп.д. № 20098440401714 на ЧСИ № 844 - С.Я.), а другото със статус - прекратено (изп.д. № 20169160400498 на ЧСИ № 917 - З.Т.).

На 08.12.2022г. на ответното дружество е връчено заявление от Д. М. И. с възражение за настъпила погасителна давност и е поискала това обстоятелство да бъде посочено на основание чл.24, ал.1 от НАРЕДБА № 22 на БНБ от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър. От ответното дружество е изпратен отговор, с който е отказвано да се подаде корекция на подадената информация, позовавайки се на чл.10, ал.1, във вр. с чл.4, ал.1, от Наредба № 22 на БНБ и чл.3 от Указания за подаване и получаване на информация от информационната система на ЦКР към БНБ, твърдейки че „**" ЕАД като кредитор по вземането придобито с договор за цесия е задължено да подава информация до ЦКР за всички кредити и за настъпилите изменения по тях да окончателното им погасяване. В писмото е посочено, че задължението е продължило да съществува като естествено и поради тази причина те са били длъжни да подават информация в ЦКР.

Ищцата счита отказа на ответното дружество да подаде коригираща информация, че вземанията по посочения договор са погасени по давност е неправомерен, тъй като съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания. Това че задължението се е трансформирало в естествено не е основание да се подава грешна информация към ЦКР. Също така от депозираното заявление по чл.410 ГПК и справката от ЦКР се установява, че ответното дружество е подало пред ЦКР грешна информация по смисъла на чл.24, ал.1 от Наредба № 22 за ЦКР по отношение на датата на отпускане на кредита. В заявлението си ответното дружество сочи, че договор за кредит ** е сключен на 04.12.2008г., а при подаването на информацията към ЦКР са посочили, че кредита е разрешен на 08.07.2014г. По силата на чл.10, ал.1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, приета с Решение № 88 от 16 юли 2009 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, ответника е длъжен да събира и подава информация за всички кредити на своите клиента и за настъпилите изменения по тези кредита до окончателното им погасяване. Същевременно Наредбата не дефинира понятието «погасяване», респ. не ограничава погасяването само до плащане. Следователно всяко едно погасяване (текущо или окончателно), вкл. и погасяването на вземанията по давност, представлява изменение по кредита, за което се дължи подаването на информация в ЦКР.

Ищцата счита, че след като изрично е поискала да бъде коригирана подадената за нея информация, въз основа на отправеното възражение за погасяване на вземанията по давност, ответникът е следвало да подаде информация за този факт в ЦКР, независимо че задълженията продължават да съществуват като естествени такива и че тяхно доброволно плащане след изтичането на давността няма да бъде недължимо (чл.118 ЗЗД).

Д. М. И. (с предбрачна фамилия А.) не оспорва факта, че е сключила на 04.12.2008г. договор за паричен заем ** с ** ЕАД. Въпреки това към момента на подаване на информацията към ЦКР при БНБ, вземанията произтичащи от договор за паричен заем са погасени по давност, с оглед отправеното до цесионера (ответника по настоящия иск) възражение за настъпила погасителна давност. Според разпоредбата на чл.110 ЗЗД, с изтичането на 5 годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало 2 изискуемо (чл.114 ЗЗД) и се прекъсва с признаване вземането от длъжника, предявяване на иск или възражение, с предприемане на действия за принудително изпълнение (чл.116 ЗЗД).

В конкретния случай в заявлението си по чл.410 от ГПК ответникът е посочил, че договор за паричен заем ** е сключен на 04.12.2008г, както и че заемът е следвало да бъде погасен на 36 месечни вноски, като първата месечна вноска е била на 30.12.2008г., респ. последна вноска на 30.12.2011г. Също така сочи, че кредита е бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 01.10.2009г., следователно 5 (пет) годишния давностен срок за принудително изпълнение е изтекъл на 01.10.2014г. Това означава, че Д. М. И. (А.) не дължи изпълнение по договор за паричен заем № ** от 04.12.2008г., считано от 01.10.2014г.

Предвид изложеното и с оглед липсата на специален иск по чл.24, ал.4 от Наредба № 22 поради отмяната на посочената разпоредба през 2015г. по отношение на ищцата Д. М. И. е налице правен интерес за предявяването на установителен иск по общия ред пред PC Смолян, на основание чл. 113 от ГПК, с който да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество „**" ЕАД с ЕИК **, че вземанията произтичащи по договор за паричен заем №** от 04.12.2008г. са погасени по давност, считано от 01.10.2014г., както и че ответното дружество е подало неточна информация в ЦКР по отношение на датата на сключване на договора за паричен заем (№** от 04.12.2008г.) и състоянието на кредита, сочейки че е налице балансова експозиция в размер на 4 881.00 лева.

В съдебно заседание ищцата Д. М. И., редовно призована, не се явява. Исковата молба се поддържа с писмена молба, внесена от процесуалния й представител адв.М..

За ответното дружество „**“ ЕАД, редовно призовано, не се явява представител в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище, чрез юрск.Ц., с което се заявява признание на иска , с който ищецът иска да бъде признато за установено , че по отношение на вземането на ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит №** от 04.12.2008г. е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Прави се възражение за недопустимост на иска за установяване, че ответникът е подал пред ЦКР грешна информация. Производството пред ЦКР е административно, поради което е недопустимо съдът да се произнася по въпрос, свързан със същото. Предвид посоченото, се се поддържа становище за прекратяване на производството по делото в тази част.

С внесения в срока по ГПК отговор от ответната страна, изрично се заявява, че не оспорват твърденията на ищцата, че ответникът има вземане спрямо нея, представляващо неплатен остатък по договор за потребителски кредит №** от 04.12.2008г., че с договор за цесия от 08.07.2014г. кредитодателят ** ЕАД е прехвърлило на ** ЕАД процесното вземане. Не се оспорват също твърденията, че е подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по което е образувано чгр.дело №724/2015г. по описа на РС- Смолян, което е отхвърлено. Не се оспорва също и твърдението, че ответникът е подал данни за вземанията си в Централния кредитен регистър Предвид признанието, ответната страна поддържа, че съдебните разноски не следва да й бъдат възлагани, като е декларирал, че ищцата има задължение по договор за потребителски кредит №**. С отговора се заявява признание на предявения иск на основание чл.237 от ГПК и в тази връзка, като счита, че не е дал повод за образуване на делото, поради което не следва да бъде осъждано ответното дружество за съдебни разноски. В условията на евентуалност- прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, писмените становища на страните, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

Видно от представената по делото в заверено копие Справка за кредитна задлъжнялост за ищцата Д. М. И. с № БНБ-119633 от 11.11.2022г.. издадена от Централен кредитен регистър към Българска народна банка, налице е отразено в регистъра балансова експозиция към "**" ЕАД, в размер на 4 881,00 лева по договор №**.

3

Със заявление до "**" ЕАД, Д. М. И. е поискала да се подаде информация и да се извърши корекция и се подадат коригираните данни към информационната система на Централния кредитен регистър по реда на чл.10, ал.3 от Наредба 02282009г. на ЦКР, тъй като е подадена неточна информация за кредита, предвид това, че задължението й е погасено по давност. В отговора на ** ЕАД е посочено, че че задължението й продължава да съществува, както и задължението на ответника като институция да подава ежемесечно към ЦКР нормативно определената информация.

Между страните не е спорно сключването на договора за потребителски паричен кредит №** от 04.12.2008г. между ** ЕАД- кредитор, и Д. М. А. /сега И., видно от приложено заверено копие от удостоверение за сключен граждански брак №*г., издадено от Община Смолян/, като кредитополучател, по силата на който е предоставен кредит в размер на 2000 лева, с краен срок за погасяване 30.11.2011г., видно от погасителния план към него.