Решение № 249 от 23.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. В.Т., 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Георги Драгoстинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500197 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 182 от 15.01.2024 година, постановено по гр. д. № 1986/2023 година, РС В.Т. е разпределил ползването на недвижим имот, находящ се в с.

Р., общ. В.Т., ул. „Г.Д.“, представляващ поземлен имот, подробно описан в решението, заедно с изградените в него жилищни и нежилищни сгради, като на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е предоставил ползването на ответниците – настоящи жалбоподатели Т. А. И. и К. Д. И.. С решението жалбоподателите са осъдени да заплащат на неползващия съсобственик – ищцата В. Д. Н. от гр. Б., всяка от тях по 47 лв. месечно обезщетение, считано от 18.05.2022 г. до момента, до който продължава така разпределеното ползване.

Против решението е подадена въззивна жалба от Т. А. И. и К. Д. И. в частта, в която жалбоподателите са осъдени да заплащат на ищцата В. Д. Н. сумата от по 47лв. месечно всяка от тях наемоподобно обезщетение за нейната част от процесния имот, считано от 18.05.2022г.

Наведени са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради несъобразяване с възражението на ответниците относно ид. части от правото на ползване, което всяка от страните притежава. Счита, че след като ищцата си е запазила правото на ползване върху имота при прехвърлянето му и е уговорено да упражнява това право заедно с приобретателя и членовете на семейството му, то се дели според броя на членовете на това семейство и ищцата, които са трима, т.е. всеки има по 1/3 ид.ч. от това право, а не както е приел ВТРС – ищцата да притежава 1/2 ид.ч.

1

Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановено ново, с което обезщетението да бъде намалено съобразно частите на страните в правото на ползване.

Претендира присъждане на разноските по делото.

От ответника чрез пълномощник адв. Б. З. ВТАК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна.

Постановеното решение счита за правилно и обосновано, както и съдът след обстойна оценка на доказателствата е достигнал до изводи относно установените факти и правилно е приложил закона. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗСобств. за разпределение ползването на недвижим имот, съединен при условията на евентуалност с иск за заплащане на наемоподобно обезщетение.

Ищцата В. Д. Н. основава претенцията си на твърденията, че с Нотариален акт № 2283, том XII, рег. № 15731, дело № 1556 от 2009 г. на Нотариус Т.Б., тя и покойният й съпруг К.И.Н. са прехвърлили на наследодателя на ответниците неин син - Д.К.И., недвижим имот, находящ се в с. Р., общ. В.Т., представляващ УПИ XXI-474 в кв. 74 по ПУП на селото с площ 1600 кв. м, заедно с построените в този имот къща, пристройка, стопанска сграда, плевник и сайвант срещу задължението на приемателя да се грижи за прехвърлителката до края на живота й, като В. Д. Н. запазила за себе си вещното право на ползване върху описания имот, което право да се осъществява съвместно с приемателя и семейството му. Ищцата счита, че притежава 1/2 идеална част от вещното право на ползване върху имота, а ответниците – останалата половина, но само те го ползват. Като твърди да не е възможно разпределение на реално ползване на процесния жилищен имот, съобразно правата на страните, моли да бъде постановено такова от съда и ако ползването се предостави на ответниците, те да бъдат осъдени да й заплащат обезщетение в размер по 47 лв. месечно, считано от 18.05.2022г.

/датата на писмената покана/.

Ответниците са оспорили основателността на иска, като твърдят, че за ищцата няма пречки да ползва имота, което е и правела до 26.03.2020г., когато напуснала по свое желание, признават, че те ползват имота след посочената дата. Оспорват твърденията, че ищцата притежава 1/2 идеална част от правото на ползване, като твърдят, че в договора за издръжка и гледане е уговорено ползване съвместно за ищцата и приемателя и семейството му, като считат, че обема на правото на ползване на приемателя и семейството ми, следва да бъде определен съобразно броя на ползвателите и на това основание оспорват размера на претенцията за обезщетение.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема от правна страна 2 следното:

Обжалваното решение е влязло в сила по отношение на претенцията с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗСобств., в която ползването е предоставено на ответниците, тъй като е невъзможно реално разпределение между тримата ползватели. По отношение основателността на иска за заплащане на обезщетение също не се спори, доколкото не се оспорва, че и жалбоподателките са собственици, а ищцата има запазено право на ползване върху имота, съответно има право на такова обезщетение. Оспорва се единствено размера на присъденото обезщетение, въз основа на твърдения за по-малък дял на правото на ползване на ищцата – 1/3 ид.ч., вместо признатата й от съда в мотивите на решението 1/2 ид.ч. и присъдено обезщетение за такава част.

Предмет на разпределение на ползването е недвижим имот, находящ се в село Р., община В.Т., представляващ УПИ XXI-474, в кв. 74 по ПУП на селото с площ 1 600 кв. м., заедно с построените в този имот къща, пристройка, стопанска сграда, плевник и сайвант. Този имот е прехвърлен възмездно от ищцата В. Д. Н. и покойния й съпруг К.И.Н. на сина им Д.К.И. срещу задължение за издръжка и гледане, по време на брака му с отв. Т. И..

Прехвърлителката В. Д. Н. е запазила вещното право на ползване на имота пожизнено и безвъзмездно, като е уговорено да осъществява това право съвместно с приемателя и семейството му, без да е посочен конкретен обем.

Спорът между страните е именно в това какво е запазила за себе си като право на ползване ищцата.

Настоящият състав намира за ясна волята на прехвърлителите относно запазеното право на ползване – приобретателят не получава голата собственост, а и право на ползване, ограничено от запазеното право на ползване на прехвърлителката В. Н.. След като не е посочено изрично какво право на ползване се учредява в нейна полза и се касае за съвместно ползване, то винаги си изхожда от общото положение, че се предполага правата да са равни, т.е. ищцата е запазила за себе си правото на ползване върху 1/2 ид.ч. от имота. Това вещно право е възникнало за нея от момента на сделката, и както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, то не може да се променя /намалява или увеличава/ според броя на правоимащите от другата страна на сделката. Вещното право на ползване, както всички вещни права се прехвърля само по установения от закона ред и форма. В нотариалния акт други лица с право на ползване освен приобретателят и ищцата не са посочени. „Членовете на семейството му“ като израз не е годно да породи конкретни вещни права без да е посочен техен титуляр. От заключението на двете допуснати съдебно-технически експертизи се установява, че месечният наем на имота е 188лв. или за половината – 94 лева, колкото ВТРС е присъдил в полза на ищцата, като сумата е разпределена поравно между двете ответници - както е претендирана и съответно на възложеното съвместно ползване. Не се оспорва датата, от която е присъдено обезщетението.

С оглед изложеното се обосновава извод за правилност на решението на ВТРС в обжалваната му част, поради което същото следва да бъде 3 потвърдено.

При този изход на спора, следва разноските, направени от ответника по жалбата в размер общо на 700 лв. възнаграждение за адвокат за въззивното производство, да се възложат на двете жалбоподателки – по равно.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, Решение № 182/15.01.2024 година, постановено по Гр.д. № 1986/2023 г. по описа на Районен съд В.Т..

Осъжда Т. А. И. с ЕГН ********** и К. Д. И. с ЕГН **********, двете с адрес село Р., община В.Т., ул. "Г.Д." № 14 ДА ЗАПЛАТЯТ на В. Д. Н. с ЕГН ********** , с адрес гр. Б., ул. „А.К.", всяка от тях по 350 лв. (триста и петдесет лева), разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4