Решение № 260732 от 18.12.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №260732

18.12.2020 г., гр. Пловдив

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4461/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Анитекс Гроу“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Антон Митов“ № 5, представлявано от М.К.М., ЕГН: ********** против

Наказателно постановление № 507450-F533138/22.04.2020 г., издадено от М.К.Л.– *** на дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, с което на основание чл. 179, ал. 1, предл. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди извършеното деяние да представлява хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Моли наказателното постановление да бъда отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Д.А., който оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище да не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, а извършването на нарушението да е доказано по категоричен начин. Пледира да не са налице предпоставки за квалифициране на деянието като маловажен случай. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Анитекс Гроу“ ЕООД /подписана от представляващия дружеството/, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 18.06.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП (лист 23-гръб от делото), а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 25.06.2020 г., установено от датата на пощенското клеймо върху приложения по преписката плик, поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят „Анитекс Гроу“ ЕООД бил регистрирано по

ЗДДС лице.

На

15.11.2019 г. свид. С.С.К. – ****по приходите в ТД на НАП-Пловдив, извършила служебна проверка на дейността на жалбоподателя „Анитекс Гроу“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че жалбоподателят като регистрирано по ЗДДС лице не е подал отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС – дневник за покупките и дневник за продажбите, в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.10.2019 г. - 31.10.2019 г. в законоустановения срок до 14.11.2019 г. включително.

На 07.01.2020 г. свид. К. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл.

№ F533138 против „Анитекс Гроу“ ЕООД в присъствието на свидетел и на представител на жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.

Отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период месец октомври 2019 г. все още не били подадени от „Аникс Гроу“ ЕООД в ТД на НАП - Пловдив към дата 17.11.2020 г.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. С.С.К.. От тях се установяват датата на извършената проверка - 15.11.2019 г., лицето, чиято дейност е била проверена - жалбоподателят „Анитекс Гроу“ ЕООД, и установените в хода на проверката обстоятелства - неподадени отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период 01.10.2019 г. - 31.10.2019 г. в срок до 14.11.2019 г. включително. Свидетелката изяснява, че отчетните регистри се подават само по електронен път. Установява се още от показанията на свид. К., че процесните отчетни регистри не са били подадени и към датата на съставяне на АУАН. Показанията на свидетелката се ценят от съда като последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересован свидетел. Те се подкрепят изцяло от писмените доказателства по делото, които служат за тяхната проверка. По тези съображения настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията на свид. К..

От писмо от заместник-*** на ТД на НАП – Пловдив от

20.11.2020 г. (лист 38 от делото) се установява, че към дата 17.11.2020 г. жалбоподателят „Анитекс гроу“ ЕООД не е подал отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г.

От предупреждение № 483914-F506956/11.12.2019 г. (лист 8-9 от делото) се изяснява, че жалбоподателят е предупреден, че при последващо извършване на нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС ще му бъде наложено административно наказание, тъй като същият не е подал отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период м. юни 2019 г. в предвидения за това срок до 15.07.2019 г., но извършеното деяние е квалифицирано като маловажен случай.

От Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния

*** на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери, че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „Анитекс Гроу“ ЕООД е ангажирана за нарушение с правна квалификация чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС. С посочените разпоредби се задължават регистрираните по ЗДДС лица да подават отчетните регистри по чл.

124, ал. 1 ЗДДС – дневник за покупките и дневник за продажбите, за съответния данъчен период заедно със справката-декларация до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Обстоятелството, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, се установява по делото, включително от показанията на свид. К., изцяло кредитирани от съда. Също така то не е и спорно между страните. Следователно жалбоподателят „Анирекс Гроу“ ЕООД е адресат на задължението за подаване на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС и годен субект на административното нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС. Правилно в наказателното постановление е определен и срокът за изпълнение на задължението досежно отчетните регистри за данъчния период 01.10.2019 г. - 31.10.2019 г. Последният съгласно правилото по чл. 87, ал. 2 от ЗДДС съвпада с календарния месец. Срокът за изпълнение е нормативен определен и съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период. Налага се извод, че жалбоподателят е могъл правомерно да подаде отчетните регистри най-късно до 14.11.2019 г. Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в бездействие от страна на жалбоподателя, който, като е бил задължен, не е подал в срок до 14.11.2019 г. отчетните регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите, за данъчен период месец октомври 2019 г. Нарушението е формално, поради което с осъществяването на изпълнителното си деяние то е било довършено от обективна страна, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат. Евентуално настъпилите вредни последици или липсата на такива в резултат от нарушението не са елемент от състава му и не влияят върху неговото довършване. Те биха могли да бъдат преценявани на плоскостта на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Самият факт на извършване на нарушението (неподаването в срок на отчетните регистри) в достатъчна степен накърнява защитаваните обществени отношения по осигуряване на отчетността в дейността на регистрираните по ЗДДС лица и оправдава реализирането на административнонаказателната отговорност на лицето като ответна мяра от страна на държавата. С наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на жалбоподателя в качеството му на юридическо лице, поради което в процеса не подлежи на изследване въпросът за вината.

На следващо място настоящият съдебен състав намира, че макар изпълнителното деяние на нарушението да е осъществено чрез бездействие, същото е доказано по категоричен начин по делото. Съгласно разпоредбата на чл.

125, ал. 7 от ЗДДС отчетните регистри се подават по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. От писмото от заместник-*** на ТД на НАП -Пловдив, приложено на лист 38 от делото, се установи, че към момента на изготвянето му – 17.11.2020 г. и след проверка в информационната система на НАП, то интересуващите делото отчетни регистри все още не са подадени. Жалбоподателят от своя страна също не ангажира доказателства, оборващи този извод. Следователно правилно и обосновано административнонаказващият орган е приел за извършено нарушението по чл. 125, ал. 3 вр. ал. 5 от ЗДДС.

При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира за правилен извода на АНО, че не е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. В тази връзка по делото съдът приема за смекчаващи отговорността обстоятелства фактът, че нарушението е извършено за първи път, както и че се касае за неподаването на „нулеви регистри“, както се сочи и в жалбата. Значението на тези смекчаващи обстоятелства не е игнорирано от наказващия орган. Напротив – те са съобразени при определянето на обществената опасност на конкретното деяние и са послужили като основание за индивидуализиране на имуществената санкция в най-ниския предвиден размер от 500 лева, когато за този вид административни нарушения е предвидена възможност за налагане на санкция до 10 000 лева. Твърдените от жалбоподателя смекчаващи обстоятелства – липса на предходни нарушения и нулев резултат на неподадените отчетни регистри, сами по себе си не обосновават маловажност на случая. Това е така, тъй като на първо място нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, е формално. Основанието за реализиране на административнонаказателната отговорност в тези случаи е самият факт на извършване на деянието, а съставът на нарушението не изисква необходимост от настъпване на някакъв допълнителен вредоносен резултат. Следователно не може да се приеме, че укриването на печалба е закономерна и обичайна хипотеза. Същевременно дори и в случаите, когато се касае за нулеви регистри, жалбоподателят не е освободен от задължението за тяхното срочно подаване по аргумент от чл. 125, ал. 4 от ЗДДС.