Акт № 5544 от 30.11.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Определение №

Номер

Година

6.1.2011 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

01.06

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Петър Узунов

Секретар:

Илияна Стоилова Величка Пандева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Илияна Стоилова дело номер

20111200600009 по описа за

2011 година

Производството е по реда на чл. 341 ал.2 във вр. с чл. 270 ал.4 в сл. на ал. 2 НПК.

С определение № 42226 от 29.12.2010 год. , съдебен състав по н.о.х.д. постановено по НОХД № 758 /2010 год. по описа на РС – Г. Д. по реда на чл. 65 НПК е оставил без уважение молбата на задържаните М. Х. и З. Х. за изменение на изпълняната по отношение на тях марка за неотклонение „ Задържане под стража” им в по-лека, като е определил и двумесечен срок , в който ново искане на същите лица е недопустимо.

Срещу така постановеното определение са подадени жалби и от двамата подсъдими без да са аргументирани.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства , намира жалбите за неоснователни.

Изричното позоваване от съдебния състав, че произнасянето му е по реда на чл. 65 НПК не е правилно, защото систематично визираната процедура е уредена в досъдебното производство. Произнасянето на съда не можа да бъде е и по реда на раздел ІІ „ Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание” , в рамките на която са регламентирани компетенциите на съдията - докладчик. Изхождайки от правилото, че съдебният състав, който разглежда далото по същество, се формира в по-късен момент – в съдебното заседание, правилата за което са визирани в следващата глава на НПК , законодателят е предвидил изричната процедура по чл. 256 ал.3 НПК за произнасяне по въпроса, касаещ мярката за неотклонение, но само на този етап - след насрочване на делото с разпореждане от съдията-докладчик , но преди датата на съдебното заседание, за което същото е насрочено. Ето защо произнасяното по поставен въпрос за изменен на мярката за неотклонение след този момент, като е в случая следва да бъде извършено от съдебен състав , но по реда на чл. 270 НПК. А щом това е така , то следва извод , че определянето по чл. 65 ал. 6 НПК на срок за недопустимост на ново искане е абсолютно недопустимо , поради което и определението с тази му част следва да бъде отменено.

Преценката на първоинстанцианият съд, че и към настоящия момент съществуват реалните опасения от извършването на престъпление се споделя и от настоящия състав.

Съобразявайки наличните по делото доказателства за двадесет и седемте отделни съдебни акта за осъжданията на М. Х. и четиринайсетте на З. Х. за тежки престъпления, извършени в кратък времеви период, настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с констатациите за наличието на опасност те да извършат престъпление в случай , че задържането им бъде преустановено. Изводът не може да бъде друг с оглед формираната нагласа за противоправно поведение.

Продължителността на задържането е в съответствие с изискванията на за Конвенция защита на правата на човека и основните свободи. Взетата по отношение на подсъдимите мярка за неотклонение “Задържане под стража” е от 20.06. 2010 год. За период от 5 месеца е бил събран голям обем от доказателства, приключила е досъдебната фаза на производството и е внесен обвинителен акт в съда, като първото по делото заседание е насрочено и отсрочено в предвидените по НПК срокове. Ето защо съдът намира, че както задържането така и самото наказателно производство се движи в разумни срокове, без да са накърнява правото на подсъдимите на бърз наказателен процес.

С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено в частта му относно отказа да се изменят марките за неотклонение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 341 ал.2 във вр. с чл. 270 ал.4 в сл. на ал. 2