Решение № 285 от 22.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Варна, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100500851 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на В. Б. Н. чрез адвокат Д. П. срещу решение № 324 от 03.02.2023 г., постановено по гр.д.

№ 9568 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, деветнадесети състав, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А. В.в Б. ЕГН ********** на неговата майка П. М. С., като е определено местоживеенето на детето при нея на адрес в ***; определен е режим на личен контакт на бащата В. Б. Н. с детето А., както следва: всяка първа и трета седмица от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване, 20дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, през първата половина от дните, определени като почивни дни по време на официалните празници в страната, така както са посочени в член 154 от КТ и по решение на Министерски съвет; осъден е В. Б. Н. да заплаща в полза на детето А. В.в Б. чрез неговата майка и законен представител П. М. С. месечна издръжка в размер на 280 лева, считано от датата на исковата молба /21.07.2022 г./ с падеж с падеж 10-то число на месеца до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска; осъден е В. Б. Н. да заплати на П. М. С. сумата от 1 725 лева, представляваща сторени по делото съдебно–деловодни разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 1

403,20 лева на основание член 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с член 69, алинея 1, точка 7 от ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 80 лева, представляваща остатък от допълнителен депозит за изготвяне на КСППЕ, на основание член 77 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, както и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че първоинстанционният съд не е допуснал събирането на релевантни за спора доказателства, приложени към отговора на исковата молба и насрещните искове, както и не е докладвал молби от 12.09.2022 г. и от 08.11.2022 г. и не е налице произнасяне по представените с тях писмени доказателства. Излага се, че липсват пълни, точни, ясни и убедителни мотиви към решението, доколкото наличните такива са формални и бланкетни, като не е посочено как се преценява реално готовността на майката да отлежда детето, нейния морален облик, не е обсъдена социалната среда. Твърди се, че представения социален доклад е непълен и тенденциозен. Не е взето под внимание, че детето е поставено в риск, защото родителските права са предоставени на майката в опасна за него среда, в която нито са налице подходящите битови условия, нито сам у осигурени адекватни грижа, закрила и образование. Също така не е отчетено желанието на А., изразено пред експертите, че желая да живее при баща си. Подробно се сочи защо счита, че режимът на лични отношения между бащата и детето е определен неправилно и против интереса на А.. Излага се, че е неправилен изводът за възможността на бащата да заплаща издръжка в размер на 280 лева месечно предвид минималните му и непостоянни доходи. Иска се да бъде отменено обжалваното решение, като се отхвърлят предявените от ищцата искове и се уважат изцяло предявените от ответника насрещни искове.

Въззиваемата страна П. С. чрез адвокат З. С. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна, като подробно е изложила аргументите си за правилността и законосъобразността на обжалваното решение и иска неговото потвърждаване. Противопоставя се на исканията за събиране на доказателства.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба си молба ищцата П. С. излага твърдения, че страните са съжителствали на съпружески начала и са родители на детето А.. С тях живеела и по – голямата дъщеря на ищцата от предходен брак – Г. К., която е на 17 години. В средата на месец април 2022 г. страните се разделили, като 2 ищцата и дъщеря й били прогонени от съвместно обитаваното жилище в местност „***“, а ответникът задържал детето А., като впоследствие възпрепятствал контакта на майката с детето. Сочи, че жилището в което са живели и понастоящем живее ответникът не е негова собственост, а му е предоставено за временно ползване от трето лице с уговорката да стопанисва имота. Сочи, че тя и децата са настанени в общинско жилище, където живеят и родителите й. Предвид на упражнявания системен психически тормоз спрямо нея и дъщеря й, ищцата завела дело срещу ответника по ЗЗДН /гр.д.№ 7205/2022 г. по описа на ВРС/, като била издадена заповед за незабавна защита и постановени мерки за закрила спрямо нея и дъщеря й. Сочи, че ответникът отнел сина й, като непрекъснато подавал жалби и сигнали срещу нея в различни институции. Твърди, че ответникът не работи от години легално, като именно тя издържала семейството през цялото време на съвместното им съжителство. Сочи, че между страните са правени опити за постигане на споразумение, но именно ответникът с поведението си станал причина същото да не бъде постигнато.

Иска да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А. В.в Б., роден на 20.01.2014 г., както и да се определи местоживеенето му при нея на адрес в ***; да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето; да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 280 лева чрез неговата майка и законен представител, считано от датата на подаване на исковата молба /21.07.2022 г./ с падеж десето число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.

В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с който исковете се оспорват, както и е предявен насрещен иск. Твърди, че заедно с ищцата е отгледал по-голямата й дъщеря Г.. През 2009 г. се преместили в по-широко и удобно жилище, което е и настоящият му постоянен адрес, като жилището му било предоставено за дългосрочно ползване. Там семейството пребивавало до 2019 г. Сочи, че ищцата била трудолюбива и грижовна майка, която се притеснявала да не загуби работата си, за което той я успокоявал. Твърди, че често й се налагало да работи до късно, като тогава именно той поемал грижите за дъщеря й. На 20.01.2014 г. се родило общото им дете, което напълно осмислило връзката на страните. Сочи, че работил като таксиметров шофьор в периода 2000-2021 г. и допълнително извършвал услуги, свързани с ремонти. Твърди, че през 2017 г. получил наследство, като с част от парите закупил оборудван таксиметров автомобил. Когато в страната обаче настъпила пандемична обстановка, почти загубил доходите си. Сочи, че в началото на месец април 2022 г. ищцата започнала да не се прибира в дома им, като отивала при родителите си. Той трябвало изцяло да поеме грижите за децата. Впоследствие ищцата започнала да злоупотребява с алкохол. Все по-често не се прибирала, дори не отговаряла на изпратените й съобщения по телефон. Детето А. започнало да я търси, като 3 всичко това му се отразило негативно, имал проблеми и бил насочен към психолог. Твърди, че непрекъснато е неглижиран и обиждан от ищцата. Сочи, че през последната година ищцата прогресивно започнала да употребява алкохол и проявявала агресия спрямо него. Също така веднъж бил блъснат и имал травми, които успял трудно да скрие от децата. Сочи, че на 06.07.2022 г. предал детето А. на майката. Твърди, че никога не го е настройвал срещу нея.

Оспорва да е задържал детето, като заявява, че след 06.07.2022 г. той е бил лишен от контакт с него. Оспорва да е упражнявал тормоз над ищцата, както и да й е отправял заплахи.

Моли за отхвърляне на исковата претенция и за уважаване на насрещните искове: за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето А. В.в Б., роден на 20.01.2014 г. на бащата и определяне местоживеенето му при него на адрес в *** - вилна зона, местност „***“; за определяне на режим на лични отношения на майката с детето; за осъждане майката да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 180 лева месечно, считано от 29.08.2022 г., с падеж десето число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.

В предоставения й срок ищцата е депозирала отговор по насрещния иск, с който оспорва твърденията за виновно поведение на майката, както и всички факти, изложени в насрещния иск. Сочи, че изявленията на бащата не са доказателство в процеса, както и че същият злоупотребява с права в стремежа си да отмъсти, затова че е напуснат от ищцата. Твърди, че бащата е задържал детето против волята й и не й е позволил да ги вижда и взима в продължение на няколко месеца.

Дирекция „Социално подпомагане” – Варна изразява становище, че родителите трябва да бъдат задължени да ползват социална услуга за постигане на съгласие помежду им при отглеждането на детето, като двамата следва да присъстват в живота на сина си по такъв начин, че той да не изпитва липсата им, но и да не бъда поставян в конфликт на лоялност.

При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора са предоставянето на родителските права и местоживеенето на детето, режимът на лични отношения и определената издръжка.

В определени хипотези, каквато е и настоящата, съдът има правомощие да разреши спор между субектите на гражданските отношения без спорът между тях да се отнася до насрещни права и задължения помежду им.

Дейността на съда при определяне кому да се предоставят родителските права, къде да живее детето и какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителят, на когото не са предоставени родителските права, се изразява в това да се намеси в гражданските отношения и да ги администрира, като замести липсата на общо решение на страните по гражданското правоотношение. Съдът не е длъжен да се съобразява единствено с техните интереси и искания, напротив, той следва да вземе предвид установените в закона критерии съобразно особеностите на 4 конкретното правоотношение и да постанови онова, което в най-голяма степен отговаря на целите и същността на правоотношението. Затова при спорната съдебна администрация не става въпрос за решаване кому принадлежи спорното право, а какво е най-целесъобразното разрешение за развитието на съответното гражданско отношение съгласно законовите критерии. Само по себе си приемането за разглеждане на насрещни искове не представлява процесуално нарушение, тъй като съдът е длъжен да се произнесе по всички направени искания и възражения от ответната страна, доколкото в това производство не е ограничен от заявяването на нови факти и събирането на доказателства с доводи за настъпила процесуална преклузия. С акта по същество съдът дължи разрешаване изцяло на повдигнатия спор, като постанови решението си по всички въпроси, но не следва да се произнася с отхвърлителен диспозитив по всеки един от предявените насрещни искове, защото това следва от спецификата на производството като спорна съдебна администрация.

Не се спори, а и се установяват от събраните по делото доказателства, следните обстоятелства: