Решение № 132 от 19.09.2023, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 33/2023
- Вид
- Решение № 132
- Подписан
- 19.09.2023
- В сила
- 18.06.2024
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ, ИСКРА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 132 гр. Велико Търново, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20234001000033 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 422 от ГПК.
С Решение № 100/ 11.10.2022 г., постановено по т.д. № 292/ 2021 г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ПРИЗНАЛ съществуването на вземането на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, със седалище в гр. София, по отношение на ответника Б. Н. А., ЕГН **********, от гр. Русе, произтичащо от Договор за банков револвиращ кредит № 0039/ 602/ 30092019 от 30.09.2019 г., изменен и допълнен с два бр. анекси към него, кредитополучател по който е „ТИТАН РУСЕ“ ЕООД, ЕИК 204708148, със седалище в гр. Русе и солидарен длъжник Б. Н. А., в размер на 27 700 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.06.2021 г. до окончателното й изплащане; 2 896,13 лева – договорни лихви, от които:
489,28 лева – лихва върху редовната главница за периода от 20.09.2020 г. до 30.11.2020 г.; 1 341,17 лева – лихва за просрочена главница за периода от 23.03.2020 г. до 24.06.2021 г.; 1 065,68 лева – наказателна лихва при 1 просрочие за периода от 20.09.2020 г. до 24.06.2021 г.; 46,14 лева – дължими такси по тарифата на банката към 25.06.2021 г.; ОТХВЪРЛИЛ е иска на ищеца срещу ответника за просрочена главница за периода от 23.03.2020 г. до 24.06.2021 г., за горницата над 1 341,17 лева до предявения размер от 1 347,69 лева, или за разликата от 5,52 лева, като неоснователен; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на ищеца сумата 1 800,66 лева – направени разноски в заповедното производство и сумата 3 215,79 лева – направени разноски в производството по делото, съобразно представената справка по чл. 80 от ГПК.
С Решение № 2/ 05.01.2023 г., постановено в производство по чл. 250 от ГПК, първостепенният съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно, искането на ищцата Б. Н. А., ЕГН **********, от гр. Русе, направено чрез пълномощника адвокат В. М. от АК – гр. Русе, за допълване на Решение № 100/ 11.10.2022 г., постановено по т.д. № 292/ 2021 г. по описа на Русенския Окръжен съд.
Недоволна от постановеното Решение в следните негови части: в частта, с която е признато съществуването на вземането на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД; в осъдителната част за разноските, Б. Н. А., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез пълномощника адвокат В. М. от АК – гр.
Русе, е подала въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваните части. Навежда се довод за необоснованост на решението с твърдението, че съдът не е обсъдил в една част доказателствата по делото, а в друга част ги е обсъдил превратно. Навежда се и довод за допуснати съществени процесуални нарушения като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Твърди се и че поканата, и уведомлението по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, връчени на 01.02.2021 г., са изготвени и подадени от лица без представителна власт – адвокатите Я. Д. и Д. П.. Изложени са съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени решението, в обжалваните части и отхвърли иска.
Претендират се разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба. В него е изразено становище за неоснователност на жалбата, като са изложени съображения в подкрепа на становището. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата.
Въззивният съд като обсъди доводите на страните, прецени 2 доказателкгната по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 6774/ 15.10.2021 г., от ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, със седалище в гр. София, срещу ответника Б. Н. А., ЕГН **********, от гр. Русе, с правно основание – чл. 422 от ГПК и с цена – 30 648,79 лева. В исковата молба ищецът твърди, че на 30.09.2019 г. между него, в качеството му на кредитор и „ТИТАН РУСЕ“ ЕООД, ЕИК 204708148, със седалище в гр. Русе, представлявано от Б. Н. А., в качеството му на кредитополучател, е бил сключен Договор за банков кредит № 0039/ 602/ 30092019 от 30.09.2019 г., изменен и допълнен с два бр. анекси към него, по който ответникът Б. Н. А., в качеството си на физическо лице, е солидарен длъжник. Поради изтичане крайния срок на договора и непогасяване на кредита, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като солидарните длъжници са уведомени за това с покани, получени лично от тях. Дължимата сума по договора за банков кредит към 25.06.2021 г. е общо в размер на 30 648,79 лева, от които: 27 700 лева – главница; 2 902,65 лева – лихви за периода 20.09.2020 г. – 24.06.2021 г., от които: 489,28 лева – лихва върху редовната главница за периода от 20.09.2020 г. до 30.11.2020 г.; 1 347,69 лева – лихва за просрочена главница за периода от 23.03.2020 г. до 24.06.2021 г.; 1 065,68 лева – наказателна лихва при просрочие за периода от 20.09.2020 г. до 24.06.2021 г.; 46,14 лева – дължими такси по тарифата на банката към 25.06.2021 г.
На 25.06.2021 г. ищецът е подал до РС – гр. Русе Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 3592/ 2021 г. по описа на съда, като на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист срещу длъжниците „ТИТАН РУСЕ“ ЕООД и Б. Н. А..
Пред ЧСИ В. М., с рег. № 833, с район на действие – РОС, е било образувано изпълнително дело № 20218330400602. След подадено в срок възражение от длъжника Б. Н. А., заповедният съд е уведомил ищеца, който в срок е подал искова молба.
3
Искането е да се постанови Решение, с което да бъде установено по отношение на ответника, че дължи, в условията на солидарност заедно с „ТИТАН РУСЕ“ ЕООД, и следва да заплати на ищеца следните суми: : 27 700 лева – главница; 2 902,65 лева – лихви за периода 20.09.2020 г. – 24.06.2021 г., от които: 489,28 лева – лихва върху редовната главница за периода от 20.09.2020 г. до 30.11.2020 г.; 1 347,69 лева – лихва за просрочена главница за периода от 23.03.2020 г. до 24.06.2021 г.; 1 065,68 лева – наказателна лихва при просрочие за периода от 20.09.2020 г. до 24.06.2021 г.; 46,14 лева – дължими такси по тарифата на банката към 25.06.2021 г.; сумата 612,98 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 3592/ 2021 г. по описа на РС – гр. Русе; сумата 1 187,68 лева, с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.
№ 3592/ 2021 г. по описа на РС – гр. Русе. Претендират се направените разноски по делото.
Пред Русенския Окръжен съд е образувано т.д. № 292/ 2021 г. по описа на съда.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които не са оспорени от ответника и са приети от съда с доклада по делото.
Видно от Договор за банков револвиращ кредит № 0039/ 602/ 30092019 от 30.09.2019 г., сключен между кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и кредитополучателя „ТИТАН РУСЕ“ ЕООД е, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 31 000 лева, с краен срок за погасяване – 30.09.2020 г. Договорът е подписан от Б. Н. А., в качеството на физическо лице и солидарен длъжник.
С два бр. анекси, съответно от 02.10.2020 г. и 27.10.2020 г., е бил променян крайният срок за погасяване на банковия кредит, първоначално на 31.10.2020 г., а след това на 30.11.2020 г., като с изтичане на последният срок кредитът е станал изискуем.
На 01.02.2021 г. са били връчени лично на Б. Н. А. покани за доброволно изпълнение на задълженията по кредита в 14-дневен срок от връчването, от ЧСИ В. М., което се установява от представените разписки.
Видно от приложеното към заповедното производство пълномощно от 03.10.2019 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието е, че Д. К.
П. – мениджър към управление „Необслужвани кредити“ при банката е била 4 упълномощена от главния изпълнителен директор и изпълнителния директор на банката, да сключва от името на банката и по ред, определен с вътрешните правила, договори с адвокати, адвокатски дружества и търговци, имащи за предмет дейност по събиране на вземания, като предмет на договора е извършването правни и фактически действия /включително правна защита/ във връзка със събиране вземания на банката – т. 9 от пълномощното, а съгласно т. 10 – да преупълномощава други служители на банката или лицата по т. 9 с правото да упражняват и предявяват отделни права от изброените погоре.
С пълномощно от 16.10.2019 г., Д. К. П. е преупълномощила адвокатите Я. Д. и Д. П., представляващи адвокатско дружество „Д. и П.“, да представляват банката и да реализират материалните и процесуалните й права пред всички възможни институции и производства, подробно изброени в пълномощното, като правата, изброени в пълномощното следва да се тълкуват разширително в полза на упълномощеното лице.
Видно от рамков договор за събиране на вземания от 01.04.2011 г. е, че банката е възложила на „Адвокатско дружество Д. и П.“ да събира изискуемите й вземания, като изрично в чл. 1.1.1 е посочено правомощието длъжниците да бъдат поканени доброволно да изпълнят задължението си.
Видно от изисканото от съда и приложено ч.гр.д. № 3592/ 2021 г. по описа на РС – гр. Русе е, че на 28.06.2021 г. кредиторът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжниците „ТИТАН РУСЕ“ ЕООД и Б. Н. А.. Въз основа на заявлението са издадени Заповед № 1883/ 29.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, съответно Изпълнителен лист, за сумите: 27 700 лева – главница;
2 902,65 лева – лихви за периода 20.09.2020 г. – 24.06.2021 г., от които:
489,28 лева – лихва върху редовната главница за периода от 20.09.2020 г. до 30.11.2020 г.; 1 347,69 лева – лихва за просрочена главница за периода от 23.03.2020 г. до 24.06.2021 г.; 1 065,68 лева – наказателна лихва при просрочие за периода от 20.09.2020 г. до 24.06.2021 г.; 46,14 лева – дължими такси по тарифата на банката към 25.06.2021 г.; сумата 144 лева – адвокатско възнаграждение за уведомяване на длъжниците; сумата 612,98 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 3592/ 2021 г. по описа на РС – гр. Русе;
5 сумата 1 187,68 лева, с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.
№ 3592/ 2021 г. по описа на РС – гр. Русе.
С покана за доброволно изпълнение по и.д. № 20218330400602 по описа на ЧСИ В. М., с рег. № 833, с район на действие – РОС, връчена на 03.08.2021 г. лично на Б. Н. А., на длъжника е връчена заповедта и същият е бил поканен да изпълни доброволно, в двуседмичен срок от получаването й, задълженията си по договора за банков кредит.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът Б. Н. А. е подал възражение, за което е бил уведомен кредиторът, който в срок е подал искова молба пред съда.
По искане на ищеца съдът е допуснал извършването на съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/. В заключението си вещото лице Ралица М.
Дионисиева е отговорило на поставените й задачи, като в о.с.з. на 20.09.2022 г. е заявило, че подържа заключението, което не е било оспорено от страните и е прието от съда.
При тази фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
За да бъде уважен установителния иск по чл. 422 от ГПК относно съществуване на вземането на банката спрямо длъжника Б. Н. А., следва да се установи наличието на договор за отпуснат банков кредит, усвоен от кредитополучателя „ТИТАН РУСЕ“ ЕООД, по който длъжникът Б. Н. А. е солидарно отговорен за изпълнение на задължението заедно с кредитополучателя и въпреки поканата за доброволно изпълнение – липсва доброволно изпълнение.
Разпечатката съдържа 47 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29d7a94c-0232-4ea1-a073-6215d576f958