Решение № 444 от 18.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. С.З., 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря С.и Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20235500900177 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба предявена от Д. Р. А., ЕГН **********, гр. К. ул. **** чрез адв. П. К. от САК против: ЗАД „А.И.“ АД, гр.

С., ул. ****, ЕИК **** .

В исковата молба се посочва, че ищцата Д. Р. А. е дъщеря на починалата вследствие на ПТП Е.Д. А., на 58г.

Сочи се, че на 29.11.2022 г. около 11:24 ч. е настъпило ПТП на главен път 1-5, км. 253+700 в землището на с. С., общ. О., при което се е движил л.а. „А.**“ с per. № СН **** ВА, управляван от К. Н. К., който нарушил правилата за движение по пътищата, като реализирал удар с движещото се МПС л.а. „С.А.“ с per. № ****, управляван от С.Р.А.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на пътничката в л.а. „С.А.“ - Е. А., като и телесни повреди и смърт на повече от едно лица.

Посочва се, че по случая е образувано ДП № 295/2022 г. по описа на ОД на МВР гр. С.З., пр.пр. № 5398/2022 по описа на ОП-С.З., което към настоящия момент не е приключено. Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от К.

К. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното, в 1 случая съществува пряка причинна връзка между деянието на К. К. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Е. А..

Сочи се, че за увреждащия л.а. „А.**“ с per. № СН **** ВА, с водач К. Н. К., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със ЗАД „А.И.“ АД, обективирана в полица № BG/33/122000927131 със срок на валидност от 29.03.2022 г. до 29.03.2023 г. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В исковата молба се посочва, че в изпълнение на разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „А.И.“ АД с писмо, получено от застрахователя на дата 19.01.2023 г., към която са приложени всички документи, с които разполага. По случая е заведена щета, по която застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. С оглед на изложеното, в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ЗАД „А.И.“ АД, гр. С. за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищцата.

Твърди се, че в резултат на инцидента е загинала Е. А., на 58г. Същата е получила тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта й. Загиналата е била жена в работоспособна възраст, дейна, активна и в добро здравословно състояние. Била е отговорна и трудолюбива, която се е грижила всеотдайно за своето семейство. Починалата е пътувала, за да присъства на о.с.з. по водено дело във връзка с причинена смърт на дъщеря й при ПТП.

Сочи се, че ищцата Д. А. е дъщеря на загиналата, като тя изключително тежко приема смъртта на майка си. Връзката между Д. и Е. е била изключително силна, поддържали са много близки и топли отношения, разбирали са се и взаимно са си помагали. Починалата Е. е загубила другата си дъщеря отново в катастрофа през 2021 г. След загубата на дъщеря й Е. и Д. за разчитали изключително много една на друга. За ищцата Д. мъката е огромна - при сходни събития загубва сестра си през 2021 г. и майка си през 2

2022 г. С причинената смърт ищцата загубва моралната и физическа подкрепа от своята майка, която винаги е имала и на която е разчитала през целия си живот. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й живот. Загубата на майка й се отразява изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние, търпи много болки и страдания във връзка с причинената смърт. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на Е. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на семейството.

Заявява се, че с оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата следва да бъде компенсирана. Безспорно неимуществените вреди имат много по-голямо значение и се оценяват в пъти по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от настъпилото произшествие.

Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача К. Н. К., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗАД „А.И.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увредените имат право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищцата е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й неимуществени вреди. Претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че предявените граждански искове са основателни и доказани по размер и да осъди ответника ЗАД „А.И.“ АД, гр. С., да заплати на ищцата Д. Р. А. обезщетение в размер на 3

26 000 лв., частичен иск от 220 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на майка й Е.Д. А..В с.з. на 22.11.2024 г. е допуснато увеличение на предявения иск за неимуществени вреди,като същият следва да се счита ,предявен в размер на 200 000 лв.,частичен иск от 220 000 лв.

Претендира се законната лихва върху сумите от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

Прави се искане съдът да присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, тъй като пълномощника на страната е регистрирана по ЗДДС, като моли настоящата молба да се счита за списък на разноски.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Оспорва твърденията, изложени в исковата молба във връзка с механизма на осъществяване на ПТП, както и твърдението, че произшествието е настъпило вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил А.** с per. № СИ **** ВА - К. Н. К..

Твърди, че в исковата молба са изложени единствено твърдения за подобно поведение, без дори да се сочи в какво то се изразява, какви действия е извършил водача и какви правила за движение по пътищата е нарушил.

Липсват каквито и да е доказателства, които да обосновават наличие на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на водача К. К..

Представен е единствено Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който изцяло липсват данни за механизма на ПТП и за наличието на противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил А.** с per. № СИ **** ВА - К. К..

Посочва, че при липса на противоправно поведение на водача не може да се приложи презумпцията за вина в гражданското право. Липсва краен съдебен акт по наказателно производство, който да има обвързваща настоящия състав сила по отношение на обстоятелствата извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

Сочи, че доколкото договорната отговорност на Застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност на застрахованото лице, то не е налице и основание за ангажиране на отговорността на ЗАД „А.И.“ АД във 4 връзка с предявения главен иск.

При условията на евентуалност, прави възражение за наличие на независимо съизвършителство от страна на двамата водачи - участници в ПТП, а именно на лек автомобил С.А. с per. № **** - С.Р.А. и на лек автомобил А.** с per. № СИ **** ВА - К. Н. К., по отношение на причинените увреждания и настъпилата смърт на Е.Д. А.. Счита, че за частта от вредите причинени от водача С. Асенов, следва да отговаря Застрахователят по неговата гражданска отговорност като водач на лек автомобил С.А. с per. № **** - ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД.

В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата Е.Д. А., изразяващо се в нарушение на задължението за ползване на обезопасителен колан като пътник в лек автомобил С.А. с per. № ****, с което поведение е допринесла в изключително висока степен за получаването на по-тежки по вид, степен и характер увреждания, тъй като в случай, че пострадалата е била с поставен предпазен колан, тя не би получила тежките и несъвместими с живота травми.

Предвид горното, в случай че съдът намери предявения от ищцата Д. Р. А. против ЗАД "А.И." АД иск за основателен, то моли да намали неговия размер с процент, съответстващ на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, а именно 50%.

Оспорва вида, тежестта и размера на твърдените като причинени на ищцата неимуществени вреди. Не съществува основание в закона, въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди.

Твърди, че не са настъпили претендираните неимуществени вреди, както и че ако има настъпили болки и страдания, то те не отговарят на степента и интезитета, твърдян от ищцата.

Сочи, че съгласно чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, за вреди причинени от непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, реално причинени - да съществуват обективно. А според чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При непозволеното увреждане, вредата не се предполага, а подлежи на доказване от страната, която претендира обезщетението, в конкретния случай от ищцата по делото.

5

Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно и неоснователно завишен, в противоречие с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Счита, че претендираният размер на обезщетение не съответства на твърдените в исковата молба като претърпени от ищцата неимуществени вреди.

Оспорва като неоснователен акцесорния иск за присъждане на законна лихва за забава, предвид неоснователността на главния иск.

Оспорва акцисорния иск и с оглед началната дата на периода, за който се претендира законна лихва за забава, а именно - 08.12.2022 г., тъй като ищцата не сочи основанието за претендирания период.

Твърди, че задължението на Застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение е регламентирано от специалната разпоредба на чл. 497 ал. 1 от КЗ.

Посочва, че ищцата е предявила претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 от КЗ с Молба от 19.01.2023г., както е посочено в исковата молба. С Писмо - изх. № 002- 334/27,02.2023г.

(приложено към исковата молба) ответника е изискал допълнителни документи във връзка с образуваната преписка - краен акт от образуваното досъдебно производство, автотехническа експертиза, протоколи от разпити на свидетели. С Писмо - изх. № 002-578/13.04.2023 г. е отказано изплащане на застрахователно обезщетение, поради обстоятелството, че не са представени доказателства, изискани по реда на чл. 106 от КЗ, които имат значение за установяване на основанието и размера на претенцията. Посочените доказателства не са представени и към настоящия момент. Предвид липсата на доказателства и по аргумент от чл. 497 ал. 1, т. 2 от КЗ, ЗАД „А.И.“ АД не е в забава, поради което не дължи лихва за забава.