Решение № 18 от 14.01.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Силистра, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стоян Ив. Стоянов при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело № 20243420101190 по описа за 2024 година

Жалбоподателят, „Е.“ ЕООД с ЕИК:...................... оспорва Заповед №РД04400-27 от 29.08.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ Сс и моли съда да я отмени. Твърди, че при издаването на оспорвания административен акт са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Също така твърди, че дружеството не стопанисва и не обработва посочения в Заповедта имот с идентификатор № .................. в землището на с.П..

Ответникът, Директора на ОД „Земеделие“ Сс, счита, че обжалваната Заповед и законосъобразна. Също така твърди, че при издаването и са спазени всички процесуални правила и същата е съобразена с материалния закон.

Силистренски районен съд, като прецени доводите на страните и провери данните по делото, при за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по реда на чл.34, ал.8 от ЗСППЗ във връзка с чл.145 и следващите от АПК.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства средства се установи, че административния орган е започнал проверка за състоянието и ползването на земеделските земи от Държавния поземлен фонд, за което е издал Заповед№РД-07-19 от 10.05.2023 година. Същата е завършила с констативен протокол №1 от назначената комисия, която е констатирала, че имот с идентификатор № ...................в землището на с.П. представлява мера и част от него , 0,700 декара, се използва от жалбоподателя без правно 1 основание. В тази връзка до последния е било изпратено уведомление за резултатите от проверката и започнало производство по изземването на имота.

Оспорващия е подал възражения, които са били предмет на проверка от назначена комисия със Заповед №РД-07-25 от 03.07.2023 година. Същата е приключила с протокол от 28.08.2023 година, съгласно който, комисията е приела, че възражението е неоснователно. Въз основа на тези доказателства, административния орган е издал и оспорения административен акт.

Извършвайки контрол за законосъобразност на обжалваната Заповед, съдът е длъжен да провери дали тя отговаря на основанията за оспорване посочени в чл.146 от АПК.

Извършвайки тази проверка съдът стигна до извода, че същата е издадена от компетентен орган/ Директора на ОД „Земеделие“ Сс съгласно чл.38, ал.8 от ЗСПЗЗ/. Спазена е била и писмената форма. При издаването на оспорената заповед, административния орган е спазил и предвидените в АПК процедури и е съобразил съдържанието и с целта на закона, а именно да се преустанови ползването на земя от Държавния поземлен фонд без основание.

Следва да се отбележи, че административния орган се е позовал на извършени проверки, назначени в хода на административната процедура, които са завършили с констативен протокол и протокол. Тези протоколи са годни доказателствени средства и имат доказателствена сила в административното производство. Същата сила имат те и пред съда в хода на оспорването на заповедта /чл.171, ал.1 от АПК/. От тези доказателства по никакъв начин не се установява ползването на имота от жалбоподателя. Това е така, защото комисията не е посочила какво е констатирала на място. Излагат се само твърдения, че имота се ползва от жалбоподателя. В представената писмена защита при предходно разглеждане на делото, административния орган е посочил, че съседните имоти се ползват от жалбоподателя в масив съгласно разпределение на масивите за ползване в землището на с.Попина,за стопанската 2023/2024 година и е невъзможно до имота да стигне от друго място, тъй като той се намира от едната част в гора. Този извод на административния орган, не се потвърждава и от представените от него допълнително писмени доказателства копие от кадастрален план и ортофотокарта /съответно на л.54 и л.55/. От тях действително се установява, че имота се намира в масив от земеделски обработваеми земи, част от него представлява самозалесена гора, но обработваемата част граничи с път, по който всеки земеделски стопанин би могъл да влезе в него и да го обработва.

Отделно от това административния орган не доказа твърдението си, че съседните имоти са включени в разпределението за ползване за стопанската 2023/2024 година и се ползват от жалбоподателя. Не доказването на това твърдение води до извода, че околните имоти се ползват от различни лица и всяко от тях би могло да обработва държавния имот. Не се събраха доказателства и за твърдението, че извършените обработки на ползваните от жалбоподателя земи са идентични с тези, извършени в държавния имот, нито се установиха вида на засетите култури, нито степента на тяхното развитие, за 2 да може да се направи извод, че земята се обработва от един и същ земеделец.

В оспорената заповед, административния орган не е изложил никакви съображения защо приема цитираните по-горе протоколи от извършените проверки, без в тях да се съдържат конкретни констатации. Отделно от това, разпоредбата на чл.59 от АПК, задължава административния орган да издаде акта с мотивирано решение, като т.4 на ал.2 от същия текст е предвидено, че той/акта/ следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му.

В настоящия случай бяха установени правните основания, но в никакъв случай и фактическите такива, тъй като останаха недоказани.

В тази връзка следва да се отбележи, че за доказване на тези твърдения на административния орган са дадени няколко възможности, веднъж при подаването на жалбата чрез него, веднъж при насрочването на делото при първоначалното му разглеждане, веднъж е посочено в мотивите на АС Сс при връщане на делото и веднъж при новото насрочване. Във всеки от тези случай се стигна само до твърдения от негова страна, без посочване на доказателства за тях.

Оспорената от жалбоподателя заповед съдържа и т.2, в която е определена сума за спиране на изпълнението на заповедта в размер на 84 лева.

Тази сума е определена като трикратния размер на средното годишно рентно плащане от 40 лева на декар за землището на с.Попина. За да определи тази сума, административния орган също не е посочил никакви фактически основания. Не е посочено от къде и въз основа на какви данни е определено именно средно годишно рентно плащане за това землище. Също така не е посочено това рентно плащане за какви категории земеделски земи е определено. Взето ли е предвид, че обработения имот представлява мера.

Липсата на отговори на всички тези въпроси и липсата на каквито и да било мотиви водят до извода, че при постановяването на тази точка от оспорената заповед, административния орган отново е постановил акт, който не отговаря на изискванията на чл.59, ал.1 и чл.59, ал.2, т.4 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.170 от АПК, тежестта за доказване на фактическите основания за издаването на оспорения акт е на административния орган. Както стана ясно по-горе, те не бяха установени със събраните доказателствени средства, които бяха обсъдени.

Изложеното по-горе дава основание на съда да приеме, че оспорената Заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

В производството не е било направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не може да се произнесе по тяхното възлагане.

По изложените съображения и на основание чл.172 от АПК, СРС, РЕШИ:

3

Отменя като незаконосъобразна Заповед № РД04-400-27 от 29.08.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ Сс.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в четиринадесет дневен срок от връчването му на страните пред Административен съд Сс.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 4