Решение № 681 от 05.04.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. Бургас, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120103694 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:

*, със седалище и адрес на управление: *, чрез пълномощника адв. Л. Г. - САК, със съдебен адрес: *, срещу Н. В. К., ЕГН: **********, с адрес: *, с която се иска от съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 404,11 лв., за която има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

700/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, от която: 172,66 лв. - задължение за предходен период; 231,45 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането. Претендира се присъждането на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото са сключени следните договори: договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 15.06.2020г., приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 15.06.2020 г. и приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 15.06.2023 г. Сочи се, че по тези договори, длъжникът не е изпълнил задължението си, вследствие, на което те са едностранно прекратени от ищеца на 19.10.2020 г.

Сочи се, че към 25.10.2020 г. длъжникът е имал задължения за предходни периоди в общ размер от 172,66 лв. /подробно разбита по пера в исковата молба/. На следващо място се твърди, че като последица от неизпълнението са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер от 231,45 лв. /подробно разбита по пера в исковата молба/.

Твърди се, че всички непогасени и изискуеми задължения на ответника са в общ размер от 404,11 лв. и са обединени във Фактура № 7311490613/25.10.2020 г., за клиентски номер *, 1 със срок на плащане 15 дни от датата на издаването й, като към настоящия момент същата не е заплатена.

Сочи се, че поради липса на изпълнение от страна на ответника, ищецът е инициирал производство за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като по образуваното ч.гр.д. №700/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обосновава правния си интерес от предявяването на настоящия иск.

Така предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, като същите са допустими.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения за особен представител адв. М. И-Т., с който се излагат съображения за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва, че между страните са сключени процесните договори, подробно описани от ищеца. Сочи се, че по делото липсват доказателства, че ищецът е изправна страна по процесните договори, както и че липсват доказателства за отправена до ответника писмена покана за доброволно плащане. Моли се за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените от ответната страна разноски.

Постъпила е молба вх. № 9438/01.03.2024 г. от ищцовото дружество, с която се изразява становище по хода на делото и по съществото на спора, като счита, че исковете са основателни и моли за уважаването им.

Постъпила е молба вх. № 9497/05.03.2024 г. от ответника, чрез особения му представител, с която изразява становище по хода на делото и разглеждането му в негово отсъствие. Моли за отхвърляне на предявените искове.

В откритото съдебно заседание, за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител.

В откритото съдебно заседание, ответната страна не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени и приети като писмени доказателства следните неоспорени от ответника документи: Договор за мобилни услуги № 623277068 от 15.06.2020 г. за мобилен номер *, декларация-съгласие и приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от същата дата, Приложение към договор за мобилни услуги № 623277068 за мобилен номер * от 15.06.2020 г.; Приложение към договор за мобилни услуги № 623277068 за мобилен номер * от 15.06.2020 г.; фактура № **********/25.07.2020 г. за отчетен период 25.06.2020 г. – 24.07.2020 г., за сума в общ размер 95,90 лв., със срок за плащане на сумата – 09.08.2020 г., фактура № 7308811504/25.08.2020 г. за отчетен период 25.07.2020 г. – 24.08.2020 г., за сума в общ размер 198,17 лв., със срок за плащане на сумата 09.09.2020 г., кредитно известие № 7310082644/25.09.2020 г. за периода 25.08.2020 г. 24.09.2020 г., с което задължението по първата фактура е намалено с 25,51 лв., крайна фактура № 7311490613/25.10.2020 г. за отчетен период 25.09.2020 г. – 24.10.2020 г., за сума в общ размер от 404,11 лв., със срок за плащане на сумата – 09.11.2020 г., ведно с детайлно потребление за клиентски номер * към тях. По делото е приложено и писмо - „последна покана за доброволно плащане“, от дата 26.09.2020 г. с подател ищцовото дружество и получател ответникът К.. Няма данни за получаването ѝ от ответника.

Представени са и приложимите към договорите общи условия, писмено приети от ответника.

На 06.02.2023 г. ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК срещу Н. К. за заплащане на претендираните в настоящото производство суми. Издадена е, на 07.02.2023 г., Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 700/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът, с Разпореждане № 4894/03.05.2023 г., е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 ГПК, в едномесечен срок от съобщаване на разпореждането.

В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, считано от 17.05.2023 г., заявителят е 2 предявил против длъжника настоящите положителни установителни искове, които се явяват процесуално допустими. По настоящото производство е приложено ч. гр. д. № 700/2023 г. по описа на БРС

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За да бъдат уважени така предявените искове, в тежест на ищеца е да установи възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, т. е. да установи обстоятелствата, от които твърди, че произтичат вземанията му за претендираните суми на сочените в исковата молба договорни основания, в т. ч., че горепосочените договори са валидно сключени с ответника, че е изпълнил собствените си задължения по договорите – да предостави мобилни услуги, да докаже възникването на вземанията за неустойки при предсрочно прекратяване на съответния договор и самото предсрочното прекратяване на договора - получаването на изявлението за разваляне от ответника и неговото съдържание, както и размера на претендираните вземания.

От представените писмени доказателства и от неоспорването от страна на особения представител на ответника, на факта, че между страните са били сключени процесните договори, се установи, че между ищцовото дружество и ответника са възникнали валидни облигационни отношения по повод процесните договори, а именно: Договор за мобилни услуги № 623277068 от 15.06.2020 г. за мобилен номер *, за абонаментен план „Тотал +“, с месечен абонаментен план за първоначалния срок на договора в размер на 22,99 лв. за срок от 24 месеца, Договор за мобилни услуги № 623277068 за мобилен номер * от 15.06.2020 г. за абонаментен план „Тотал +“, с месечен абонаментен план за първоначалния срок на договора в размер на 26,99 лв. за срок от 24 месеца. и Договор за мобилни услуги № 623277068 за мобилен номер * от 15.06.2020 г. за абонаментен план „Тотал +“, с месечен абонаментен план за първоначалния срок на договора в размер на 28,99 лв. за срок от 24 месеца.

В настоящия случай, реалното предоставяне на договорените мобилни услуги в процесните периоди е оспорено от ответника - потребител на същите. В подкрепа на своите твърдения обаче ищецът е представил, а ответникът не е оспорил писмени доказателства, които доказват реалното потребление на мобилни услуги в процесния период. Видно е от представеното детайлно потребление, че за отчетен период 25.06.2020 г. – 24.07.2020 г., относно клиентски номер *, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави мобилни услуги, а ответникът е упражнил правото си да ги използва, както следва: за мобилен номер * е използвал 1044.09 МВ мобилен интернет /1000 МВ - от пакет и 44.09 МВ – извън пакет/, 15:00 мин. разговори към други национални мрежи /15:00 мин. – от пакет и 00:00 – извън пакет/; за мобилен номер * е използвал 1 бр. допълнителна услуга на стойност 4,16 лв.; 1052.35 МВ мобилен интернет /1028.44 МВ – от пакет и 23.91 МВ – извън пакет/, 26:00 мин. разговори към други национални мобилни мрежи /26:00 мин. – от пакет и 00:00 – извън пакет/ и разговори с Теленор 03:00 мин /03:00 мин. от пакет и 00:00 – извън пакет/; за мобилен номер * е използвал вид услуга „други мобилни“ и мобилен интернет.

Видно е от представеното детайлно потребление, че за отчетен период 25.07.2020 г. 24.08.2020 г., относно клиентски номер *, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави мобилни услуги, а ответникът е упражнил правото си да ги използва, както следва: за мобилен номер * е използвал 1042.99 МВ мобилен интернет /1000 МВ - от пакет и 42.99 МВ – извън пакет/, 05:00 мин. разговори към други национални мрежи /05:00 мин. – от пакет и 00:00 – извън пакет/; за мобилен номер * е използвал 1033.48 МВ мобилен интернет /1000 МВ – от пакет и 33.48 МВ – извън пакет/, 04:00 мин. разговори към други национални мобилни мрежи /04:00 мин. – от пакет и 00:00 – извън пакет/; за мобилен номер * е използвал вид услуга „други мобилни“ и мобилен интернет.

Размерът на вземанията за предоставени мобилни услуги се установява от представените 3 фактури и справки за потребление. Неоснователно се явява твърдението на ответната страна, че същите нямат доказателствена сила, тъй като не са подписани. На първо място, с материална доказателствена сила се ползват единствено официалните удостоверителни документи, какъвто фактурата не е, тъй като тя е частен свидетелстващ документ. На второ място, подписът не е задължителен реквизит на първичните счетоводни документи /какъвто фактурата е/ – аргумент от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 Закон за счетоводството. Съдът изцяло кредитира размера на обективираните вземания в приетите по делото фактури, поради което незаплатени месечни абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги за преходен период са доказани не само по своето основание, но и по размер, поради което същите следва да бъдат уважени изцяло.

Отделно от това ответникът-потребител изрично се е отказал от това да получава хартиена фактура по всеки един от сключените договори /л. 25, л. 30 и л. 31 от делото/, съответно е поел ангажимент сам да се информира за съдържанието на издаваните от мобилния оператор електронни такива, т.е. и за месечните си сметки, чрез осигурения електронен достъп в портала MyTelenor. Съгласно клаузите на договора, отказът от хартиена фактура важи занапред и се отнася за всички номера, включени в една фактура. В договора за мобилни услуги е посочено, че в този случай /когато потребителят не получава хартиена фактура/ на последния се осигурява електронен достъп в портала MyTelenor, където да проверява месечните си сметки.

С оглед на гореизложеното претендираната сума 172,66 лв. – задължения за предходен период 25.06.2020 г. – 24.08.2020 г. следва да се уважи изцяло.