Решение № 272 от 11.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000501201 по описа за 2023 година

С решение № 285 от 10.11.2022 г. по гр. д. № 270/2021 г., ОС Монтана, отхвърля предявените от В. И. М. срещу „Многопрофилна болница за активно лечение – Берковица“ ЕООД искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане обезщетение за претърпени от смъртта на баща й И. Ц. неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. и имуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 27.05.2021 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от В. И. М.. Изтъква, че съдът не е ценил наличните данни за ангажираната административнонаказателна отговорност на д-р Д. и е бил предубеден в оценката на доказателствата по делото, като част от свидетелските показания е игнорирал.

Счита, че не е отчетено от съда, че пациентът не е бил преведен от хирургично във вътрешно отделение, въпреки данните за пневмония и влошено състояние, а същия е изписан и в рамките на няколко часа след това е починал.

Намира, че представянето на правилник на болницата е било задължение на самия ответник. Позовава се на Заповед РД 13-100 от 5.02.2021 г., според която в болницата има разкрити отделения „Хирургия“, „Вътрешни болести“ 1 и „Образна диагностика“. Твърди, че от данните на извършената проверка е ясно, че към момента на изписването на пациента в отделение „Вътрешни болести“ е имало 14 свободни легла. Счита, че показанията на д-р Д. са противоречиви, тъй като едновременно сочат на добро състояние на болния при изписване и данни за болки в гърдите и пневмония, с указания за настаняване в болнично заведение. Твърди, че състоянието на наследодателя на ищцата не е позволявало същият да бъде изписван. Поддържа, че при извършената проверка на комисията от ИАМН (Изпълнителна агенция Медицински надзор) се сочат констатации, че рентгеновата снимка не е разчетена, ЕКГ не е интерпретирано, а в декурзиса липсва отразен физикален статус, не е проведена консултация със специалист по вътрешни болести или кардиолог за уточняване на състоянието. Сочи, че няма данни пациентът да е бил с Ковид, поради което и приема му в ковид-отделение (където нямало свободни легла) не е бил наложителен, но той е следвало да бъде приет в отделение за вътрешни болести. Позовава се и на констатации от проверката, които сочат, че подобрението в състоянието е било само за оперативната рана, но не и за клиничното му състояние. В тази връзка изтъква, че на пациента е било предписано лечение с урбазон поради затруднение в дишането, което е сочело, че вече е било налице изразено влошаване на състоянието му. Изтъква, че липсата на отбелязване в документацията за движението на линейките не може да игнорира показанията на свидетелите, че такъв автомобил е бил засечен на пътя и от него е потърсена помощ. Счита, че смъртта е настъпила поради грешна диагноза и препоръчано амбулаторно лечение, както и поради отказа за хоспитализиране, което е можело да предотврати леталния изход.

Твърди, че не са положени необходимите грижи за продължаване на лечението и уточняване на клиничната картина. Претендира отмяна на решението, уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В писмен отговор ответника „МБАЛ – Берковица“ ЕООД оспорва жалбата, като сочи, че наказателното постановление не установява, че между настъпилата смърт на Ц. и поведението на д-р Д. е налице причинна връзка.

Подчертава, че д-р Д. е завеждащ хирургично отделение и няма правомощия да разпорежда настаняване във вътрешно отделение. Изтъква, че актът за смърт е съставен по данни на самата ищца и в него е отразено, че причината е мозъчно съдова болест. Твърди, че след като снимката не е разчетена от специалист наличието на пневмония е само предположение.

2

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищцата В. И. М. твърди, че на 12.11.2020 г. нейният баща И. Ц. бил приет за лечение в ответното болнично заведение по спешност, по повод "инфектирана рана от изгаряне" от пожар в дома му. На ******** г. ищцата станала свидетел на разговор между лекари в болницата, като направила извод, че те коментират рентгенова снимка на баща й, от която било видно възпаление на дробовете. При отправени въпроси била обвинена, че е скрила заболяването на баща си и й казали, че трябва да си го прибере. Състоянието на пациента не било добро, имал затруднено дишане и ищцата опитала той да бъде приет в спешното отделение, но въпреки разговори с лекарите, й било казано, че нямало места и трябвало да потърсят друга болница или да изчакат следващия ден за освобождаване на места. Ищцата настанила баща си в колата и го откарала до дома му, където установила, че той вече не диша.

Междувременно минаваща линейка не й оказала съдействие. Смъртта била констатирана от личния лекар на баща й в телефонен разговор по нейното описание и в последствие отишла до кабинета му само да вземе съответния документ. По случая била образувана преписка и на д-р Д. било наложено административно наказание. Твърди, че на починалия не била оказана дължимата и качествена медицинска грижа, бил лишен от достъп до качествено медицинско лечение, което довело до неговата смърт. Твърди, че след смъртта на баща си, ищцата изпаднала в депресия, изпитвала чувство за безпомощност, вина, не можела да спи, влошило се психическото й здраве, често избухвала в плач, затворила се, което се отразило в социален и професионален план, развила разстройство в адаптацията с елементи на посттравматично стресово разстройство. Претендира обезщетение на неимуществените си вреди в размер на 70 000 лв., както и сумата от 500 лв., съставляваща разход (за лекарства, битови и пр.), който тя направила за глухонемия брат на своя баща, за когото Ц. се грижел приживе. Претендира законна лихва от подаване на исковата молба и направените по делото разноски.

Ответникът „МБАЛ – Берковица“ ЕООД оспорва исковете. Твърди, че пациентът е бил хоспитализиран по настояване на лекар от болницата, а при 3 констатирани болки в гърдите преди изписването му, е насочен за рентгенография на бял дроб със съмнение за пневмония. Изготвена е също ЕКГ. Рентгенографията е предадена без разчитане от специалист на ищцата по нейно настояване, като заявила, че ще настани баща си в друго лечебно заведение. Независимо от това са направени постъпки болният да бъде настанен във вътрешно отделение, но от там е получен отговор, че няма свободни места. По тази причина ищцата е била посъветвана баща й да бъде настанен в отделението по пулмология в друг град. Тя обаче го е прибрала в дома му, където той е починал. Сочи, че в болницата няма „Спешно отделение“. Оспорва основателността на исковете и размера им. Поддържа, че следва да се отчете като съпричиняване и поведението на ищцата във връзка с настъпването на смъртта.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че ищцата е дъщеря и наследник на И. Ц., който е починал на ******** г., в дома си в с. ***. Няма спор и събраните от първата инстанция доказателства установяват, че Ц. е бил в общо увредено здравословно състояние, с издадено решение за 80 % трайно намалена работоспособност за периода до 01.12.2020 г., с поставени диагнози съдова деменция, МСБ, състояние след трикратни ИМИ, дискординационен синдром, с обективно състояние на пациент с паметови разстройства, муден вербален контакт, грубо ориентиран за собствена личност, нарушена алопсихична ориентация, забавен мисловен процес, тематично обеднял, с памет и интелект на дементна личност. Показанията на свидетелите установяват, че за Ц. се е грижел неговия брат, с който съжителствали, като данните сочат, че именно брат му е предотвратил по-сериозно развитие на инцидента с изгарянето, от който Ц. е получил раната, наложила хирургичното лечение.

КСМЕ, приета пред САС, установява, че на 12.11.2020 г. И. Ц. е приет по спешност за стационарно лечение по повод инфектирана рана след изгаряне на лявата подбедрица. При прием не е установена особеност на бял дроб и сърце.

Лечението е било оперативно и след това медикаментозно, като по клинична пътека е следвало да бъде двудневно, но по разпореждане на лекарския персонал е удължено на пет дни. На ******** г., непосредствено преди 4 изписването, е съобщено за болки в гърдите, като пациентът е бил афебрилен, направена му е ЕКГ и след поставен урбазон оплакванията са отзвучали.

Насочен е за рентгенография с цел проверка за наличие на пневмония.

Изписан е с данни за подобрение и насока за консултация с интернист. Вещите лица са посочили, че при постъпване и по време на лечението пациентът е бил в задоволително състояние и не може да се направи обосновано предположение за някое от изброените състояния - бронхопневмония, дихателна недостатъчност, SDRS COV – 2 , и не е съществувала висока степен за опасност за живота на болния. Посочено е, че в деня на дехоспитализация са се появили съмнения за бронхопневмония, направена е рентгенография, но пациента не е преведен във „Вътрешно отделение“, тъй като след проведен разговор с неговия началник е заявено, че няма свободни легла. Вещите лица сочат, че на снимката, представена по делото, няма посочени данни за пациент, дата и час на заснемане. Тъй като няма аутопсия на починалия, не могат да посочат и причината за смъртта, респ. да направят връзка с рентгеновото изследване. Причината, отразена в смъртния акт – хронична обструктивна белодробна болест и мозъчно-съдова недостатъчност, е поставена от личния лекар д-р З., по телефона. Експертите не могат да дадат становище дали настъпилата смърт е била неизбежна. Считат, че лекарите е следвало да изчакат разчитане на графията и тогава да предприемат последващи действия, като е посочено, че локалния статус (с оглед операцията) е бил с подобрение, като е спазена клиничната пътека. Вещите лица са отхвърлили вероятността при Ц. да е било налице отравяне в въглероден оксид (във връзка с данните за пожар). Посочено е, че при съобщените в деня на изписване данни за задух и болки в гърдите е било редно да се извърши изследване за Ковид.

Експертизата на в.л. Т., специалист по вътрешни болести, белодробни болести и фтизиатрия, потвърждава мнението на тройната СМЕ, като сочи, че здравословното състояние на пациента в деня на изписване е неясно и неуточнено, като отново се подчертава, че рентгеновата снимка е без диагностична стойност, тъй като е неизвестно, чия е тя. Както е посочено и в т. 2 на л. 228, пациентът е приет за хирургична обработка на раната без каквито и да било оплаквания досежно дихателната система, сърце и други органи, като първата проява е била непосредствено преди изписването.

Според изложението в т. 2 (л. 222 от делото) се установява, че данните в 5 снимката тотално и пълно не съответстват на описанието на състоянието на пациента в амбулаторния лист на личния лекар, като е изтъкнато, че не може да има сигурност, че рентгенологичното изследване е на И. Ц..

Пояснено е, че след поставяне в болницата на Урбазон 40 мг (с оглед оплакванията от затруднено дишане) ефектът е бил добър, състоянието на пациента се подобрило и оплакванията са отзвучали. Установено е, че от завеждащия „Хирургично отделение“ правилно е направен опит болният да се преведе във „Вътрешно отделение“, но тъй като е отказано от д-р Д. (поради липса на легла), д-р Д. се е обърнал към личния лекар на пациента за издаване на направление за хоспитализация (с № 137/******** г.). Физикалната белодробна находка, описана от личния лекар в амбулаторен лист № 4205 от ******** г. е нормална – чисто везикуларно дишане, ясен перкуторен тон, ритмична сърдечна дейност, хемодинамика добра, и поради това експертът е посочил, че не са касае до висока степен на опасност за живота, но поради неуточненото състояние е било редно Ц. да бъде хоспитализиран. В същото време се сочи, че съмненията за пневмония на рентгеновата снимка не обуславят пряк медицински риск, застрашаващ живота на пациента, или състояние на неотложност (задача в т. 5), още повече, че оплакванията са преодолени с доза Урбазон. Вещото лице изтъква, че с издаденото направление за хоспитализация Ц. е можел да постъпи във всяка избрана болница, вкл. и МБАЛ „Берковица“ или в Монтана (това не е сторено, той е отведен в дома си), а отказ за приемане след издаването на направлението не е документиран. Установява се, че във Вътрешно отделение на болницата в Берковица е имало налични 14 свободни легла (л. 232). Ако пациентът е бил приет е можело да се предприемат допълнителни изследвания и евентуални терапии. Въпреки това и в тази СМЕ е посочено, че липсват достатъчно данни за да се обоснове извод, че приемането на Ц. във „Вътрешно отделение“ би осуетило смъртта му. В заключението неколкократно е подчертано, че при оскъдните данни за състоянието на пациента е невъзможно да се установи точната причина за смъртта, като са посочени различни предположения.