Решение № 259 от 03.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Бонка Янкова

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200295 по описа за 2025 година Производството е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационен протест на и.ф. апелативен прокурор на АП - Велико Търново и по касационна жалба на подсъдимия М. Д. А., подадена чрез защитниците му адв. К. и адв. Д., срещу присъда № 13 от 18.11.2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановена по ВНОХД № 125/2024 г. по описа на същия съд.

Касационният протест е насочен срещу присъдата на въззивния съд в частта й относно отмяната на осъдителната присъда на първоинстанционния съд в частите, с които подсъдимият М. А. е признат за виновен и осъден за престъпления по чл.159а, ал.2, т.2,алт. 1 и т.4, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.159в НК и вместо това е признат за невинен и оправдан по обвиненията за тези престъпления; както и в частта й, с която е намален размерът на наложените на подсъдимия М. А. наказания лишаване от свобода и глоба за престъплението по чл.213а, ал.3, т.6, вр. с ал.2, т.1, вр. с ал. 1, вр, с чл.26, ал. 1 НК. В протеста са релевирани касационните основания по чл.

348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 НПК – че присъдата на въззивния съд е постановена при наличието на съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1-3, чл.13, ал.1, чл. 14, ал.1 и чл.107, ал.5 НПК, тъй като не е изследвал пълно всички обстоятелства по делото, не е подложил на внимателна проверка и оценка всички събрани доказателства, не е обсъдил доказателствата в тяхната взаимовръзка, игнорирал е част от тези в полза на обвинението, а други е обсъдил едностранчиво (с оглед защитната теза на подсъдимия), с което е осуетил процесуалното право на държавното обвинение да докаже претенцията си; че в резултат от тези нарушения се е стигнало до опорочаване на вътрешното убеждение на съда, при което той неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че деянията на подсъдимия не 1 съставляват престъпления по чл.159а, ал.2, т.2, алт. 1 и т.4, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.159в НК; и че апелативният съд е подценил високата обществена опасност на деянията и на дееца, което е довело до налагане на несправедливо ниско наказание на подсъдимия. В представеното допълнение са развити съображения в подкрепа на заявените касационни основания. В протеста се предлага в съответствие с правомощията си по чл.354, ал.1, т.5 от НПК ВКС да отмени атакуваната въззивна присъда в частта, с която М. А. е признат за невинен и оправдан за престъпленията по чл.159а, ал.2, т.2, алт. 1 и т.4, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.159в НК, както и в частта, с която са намалени наложените на подсъдимия М. А. наказания лишаване от свобода и глоба за престъплението по чл.213а, ал.3, т.6, вр. с ал.2, т.1, вр. с ал.1, вр, с чл.26, ал.1 НК, и да върне делото в тези части за ново разглеждане на Великотърновския апелативен съд.

Касационната жалба на подсъдимия е насочена срещу осъдителната част на въззивната присъда - частта, с която е изменена и потвърдена присъдата на Плевенския окръжен съд по НОХД 898/2019 г. в осъдителните й части. В жалбата са посочени всички касационни основания – формулирани са оплаквания за допуснати нарушения на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. В депозираните три броя допълнения към касационната жалба, изготвени от защитниците на подсъдимия, са изложени аргументи в подкрепа на релевираните касационни основания. Към ВКС са отправени алтернативни искания: на основание чл.354, ал.1 т.3 НПК да отмени въззивната присъда в атакуваните части, да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатите обвинения; - в случай, че не уважи това искане, на основание чл.354, ал.1, т.5 НПК да отмени атакуваната присъда и върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд; - и в случай, че не намери горните искания за основателни, да измени обжалваната присъда като намали определените на подсъдимия наказания по размер и приложи разпоредбата на чл.66 от НК спрямо наказанието лишаване от свобода.

В срока по чл.351 ал.4 НПК срещу касационния протест е постъпило писмено възражение от защитника на подсъдимия М. Д. адв. К., в което са развити съображения по всяко едно от заявените оплаквания.

В съдебното заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа касационния протест. Споделя изтъкнатите в него доводи срещу оправдателната част на атакуваната присъда за деянията по чл.159а и чл. 159в НК. Относно намаления размер на наказанията счита, че са надценени смекчаващите вината обстоятелства при наличието на отчетените от въззивния съд множество отегчаващи вината обстоятелства и на констатацията, че се касае за престъпление с висока степен на обществена опасност.Изразява несъгласие с извода на апелативния съд, че намаляването на наказанието следва да бъде въз основа на констатирания продължителен период от време на самия процес, като в тази насока излага доводи, че съгласно стандартите относно чл.6 ЕКЗПЧ и правото на справедлив процес наличието на продължителност на съдебното производство не води само по себе си автоматично до намаляване размера на наказанието. Сочи, че в случая следва да се отчете, че става въпрос за сложен процес, в който има шест обвинения по отношение на различни лица; че обвинителният акт е внесен година след започване на наказателното производство и след извършване на деянията и че продължителността е оправдана с оглед процесуално-следствените действия, извършвани от отделните съдебни състави.

Счита, че касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Моли да се уважи протеста на АП - Велико Търново и да се остави без уважение касационната жалба на 2 подсъдимия.

Явилият се защитник на подсъдимия М. А. адв. К. поддържа подадената касационна жалба и допълненията към нея по изложените в тях аргументи в подкрепа на заявените оплаквания, които в същината си отново се поставят на вниманието на ВКС. Моли да се уважи касационната жалба с произтичащите от това последици.

Поддържа и възражението срещу касационния протест. Счита, че неоснователно се протестира намаления размер на наказанието за престъплението по чл.213а НК. Оспорва застъпените в протеста тези и изводи относно оценката на обстоятелствата, които са от значение за индивидуализацията на наказанията.

Подсъдимият М. А. подкрепя казаното от защитника си, а в последната си дума моли жалбата му да бъде уважена.

ВКС, след като обсъди изложените в протеста и в жалбата доводи в подкрепа на релевираните оплаквания, както и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 260000/02.02.2024 г., постановена по НОХД № 898/2019 г. по описа на ОС-Плевен, подсъдимият М. Д. А. е признат за виновен в това, че:

1.В периода от 13.11.2017 г. до 13.03.2018 г. в /населено място/ и в землището на /населено място/, при условията на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължаване на предшестващото, с цел да принуди О. Т. И., в качеството му на длъжностно лице, във връзка със службата му - управител на /фирма/, да се разпореди с правото на дружеството да ползва земеделска земя в землището на /населено място/ по чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ, а именно имот № 15006, с площ 19.076 дка с равностойност на правото 858.42 лв., го заплашил с насилие, като деянието било придружено със заплахи за убийство, както следва:

- на 13.11.2017 г. в землището /населено място/ с цел да принуди О. И. го заплашил с убийство;

-на 13.03.2018 г. в /населено място/ с цел да принуди О. И. го заплашил с убийство, поради което и на основание чл.213а, ал.3, т.6, вр. ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл. 54 НК е осъден на десет години лишаване от свобода, при първоначален „строг режим“ на изтърпяване на наказанието и глоба в размер седем хиляди лева, като на основание чл. 304 от НПК е признат за невинен и оправдан за това, че на 28.06.2018 г. в землището на /населено място/ с цел да принуди О. Т. И. в качеството му на длъжностно лице, във връзка със службата му - управител на /фирма/, да се разпореди с правото на дружеството да ползва земеделска земя в землището на /населено място/ по чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ, а именно имот № 15006, с площ 19.076дка с равностойност на правото 858.42 лева повредил имущество - хедер за комбайн /марка/, собственост на /фирма/, като повредата е на стойност 743.61 лева.

2.В периода от неустановен ден от началото на месец юли 2015 г. до 31.05.2017 г. в /населено място/, /населено място/, /населено място/ и /населено място/, при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което 3 последващото се явява от обективна и субективна страна продължаване на предшестващото набрал И. П. С. от /населено място/, чрез използване на принуда и състояние на зависимост, и го транспортирал до /населено място/, /област/, с цел да бъде използван за принудителен труд и да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, както следва:

На неустановена дата през месец юли 2015 г. в /населено място/ набрал И. П.

С. от /населено място/ чрез използване на принуда и състояние на зависимост и го транспортирал на същата до /населено място/, /област/, с цел да бъде използван за принудителен труд и да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му.

На неустановена дата през месец октомври 2015 г. в /населено място/ набрал И. П. С. от /населено място/ чрез използване на принуда и състояние на зависимост и го транспортирал на същата дата до /населено място/, /област/ с цел да бъде използван за принудителен труд и да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му.

На неустановена дата през периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. в /населено място/ набрал И. П. С. от /населено място/ чрез използване на принуда и състояние на зависимост и го транспортирал на същата дата до /населено място/, /област/ с цел да бъде използван за принудителен труд и да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му.

На неустановена дата през периода 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. в /населено място/ набрал И. П. С. от /населено място/ чрез използване на принуда и състояние на зависимост и го транспортирал на същата дата до /населено място/, /област/, с цел да бъде използван за принудителен труд и да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, поради което и на основание чл. 159а, ал.2, т.2, алт.1 и т.4 във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл. 54 НК е осъден на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на петнадесет хиляди лева.

3.От неустановен ден на месец юли 2015 г. до 24.07.2018 г. в /населено място/, /област/ използвал пострадалия от трафик И. П. С. от /населено място/ за принудителен труд, като същият е държан в принудително подчинение независимо от съгласието му, поради което и на основание чл.159в, във вр. с чл. 54 НК е осъден на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на петнадесет хиляди лева.

4.На неустановена дата през м.07.2018 г. в землището на /населено място/, /област/ причинил на И. П. С. от /населено място/ средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост, което довело до трайно затруднение движението на горен ляв крайник, поради което и на основание чл. 129, ал.2, вр.ал.1, във вр. с чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

Разпечатката съдържа 31 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29d5a1a4-5a19-458e-af3c-711e603613d2