Решение № 1212 от 17.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1212 гр. Варна, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100502287 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ал.3 пр.3 от същия, и е образувано по жалба от Н. А. Х., чрез адв. Д. срещу действията на ЧСИ Н. Георгиев, рег.№ 716 против Отказ на същия да прекрати изпълнителното производство предвид настъпила перемция.

В жалбата се излага, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, т.к. от извършване на последното изпълнително действие е изтекъл значителен период от време. Настоява се още, че Х. не дължи сторените разноски по делото, за които претендира ЧСИ и по тази причина е незаконосъобразно искането му да ги търси от нея. Излага се, че последиците от прекратяването следва да бъдат изцяло за сметка на Взискателя; излагат се доводи и за недължимост на таксите и разноските към ЧСИ.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

По искане на взискателя „Енерго Про Продажби“ АД против Длъжника Н. Х. е започнало изп.производство за сумата от 1 483.24 лева - главница;

142.62 лева – мораторна лихва; 132.51 лева – разноски по делото. Изп.дело е било образувано на 21.11.2013 година, като от същото става ясно, че на 04.02.2014 година Длъжник е заявил искането да заплаща задължението си разсрочено, а на 19.07.2017 година Кредитора, в лицето на „Енерго Про Продажби“ АД е заявил, че цялото му задължение е било изплатено.

1

След тази дата изпълнителни действия не са били предприемани.

Видно е също така, че с дата 28.08.2024 година ЧСИ Георгиев е издал Постановление за разноски, с които претендира заплащането на 438.31 лева с ДДС.

Становището на съда е следното:

Жалбата е допустима, като по същество се явява частично основателна, като съображенията се крият основно в закона. Съдът изхожда от факта, че Постановлението за разноски съдържа имплицитно в себе си отказ да се прекрати и приключи изпълнителното дело.

Съобразно установената, а и задължителна съдебна практика № ТР № 2 по т.д.№2/2013 година, т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Давността, съгласно чл.116 от ГПК се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Също съобразно този текст, изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той е наличен само доколкото, чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ. Такива изп. действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.Непредприемането на подобни действия за срок повече от две години, води до т.нар. „перемция“.

Съгласно цитираното по - горе ТР на ВКС в съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. н. "перемция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните 2 правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В случая не е предприето никакво изпълнително действие от съдебния изпълнител за реализирането на изпълнителния способ и по тази причина по отношение на молителя изпълнителното дело е било прекратено. Прекратяването на изпълнителното производство по изп. дело № 1592/2013 година, по отношение на Длъжника Х. по силата на закона, не съставлява обаче отказ от изпълнение, нито води до погасяване на материалното право.

Видно е от материалите по делото, че от неговото образуване – 21.11.2013 година и след изплащането на задължението – 19.07.2017 година изпълнителни действия не са били осъществявани. Т.е. изминали са приблизително седем години и този срок се явява достатъчен изп.производство да се прекрати, точно на твърдяното от Длъжника основание, а именно „Перемция“.Отделно от горното за периода от 2017 година до 2024 година също липсват изпълнителни действия, и то от категорията годни да прекъснат давността. Следователно и за този период от време е настъпило перемиране.

Освен горното, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК самия Длъжник може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Според нормата н а чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнението се прекратява с Постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят. Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентност по разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на твърдение за 3 правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно – плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на Взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено.

Процесуалният закон въвежда като достатъчно изискване сумата да е внесена за Взискателя и обстоятелството дали той е получил внесената за него сума в пощенската станция или в банката е ирелевантно за прекратяване на изпълнението. Достатъчно е да се установи, че Взискателят има право да се разпорежда със сумата, за което следва да е надлежно уведомен. След внасяне на сумата по банковата сметка на кредитора /в хипотеза, при която сумата е внесена директно по банковата сметка на длъжника/, длъжникът вече не може да се разпорежда с нея, а това право преминава върху взискателя от този момент, поради което е без правно значение кога последният ще го упражни. В тази хипотеза основателността на искането по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК е обусловено единствено от представяне на доказателства само за факта на внасяне на сумата по банковата сметка на името на взискателя. За да бъде прието, че плащането на парична сума чрез внасянето по банкова сметка съгласно общата норма на чл. 75 от ЗЗД е с погасителен ефект, е необходимо то да бъде извършено по банкова сметка, която кредиторът е открил и която е известна на длъжника, както и да се представят доказателства, че сметката на кредитора е заверена /аргумент от нормата на чл. 305 от ТЗ/.

В разглеждания случай от представените по делото доказателства става 19.07.2017 година сумите, предмет на издадения в полза на Взискателя изпълнителен лист, са били заплатени. Това плащане обаче не е извършено преди образуване на изпълнителното производство. Изпълнителното дело е образувано на 21.11.2013 година, като сумите са били окончателно платени на 19.07.2017 година - следователно плащането е било извършено в хода на висящото изпълнително производство и не са налице предпоставките на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнението.

Щом като изпълнителният лист е предявен пред ЧСИ, дори и когато длъжникът изпълни в срока за доброволно изпълнение, то той дължи 4 разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело, включително и окончателната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, като без значение е дали плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Въз основа на изложеното, съдът прави извод, че в хипотезата на доброволно плащане след образуване на процесното изпълнително дело, именно ответникът следва да заплати разноските по него.

Що се отнася до техния размер, съдът приема, че същият се установява от представените по делото сметки и фактури. Съдът счита, че безсъмнено е доказана тяхната дължимост, както и основанието за начисляването им в посочените размери, като възраженията в тази насока са неоснователни.

Настоящият съдебен състав приема, че длъжникът отговаря за всичките разноски по делото, в т. ч. и за таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, защото не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. (решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС; решение № 266 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на ВКС).

В този ред на мисли обаче е съществено да се посочи, че разликата между прекратяване и приключване на изп.дело е значима. Изразеното основание от длъжника – изпълнение на задължението по изпълнителния лист в хода на изпълнителното дело, покрива хипотезата на нормата на чл. 433, ал.

2 от ГПК, а именно – приключване на изпълнителното производство, което е доста по различно от прекратяването на изп.дело. Приключването на изпълнението по чл. 433, ал. 2 от ГПК обаче е обусловено и от погасяване на задължението за дължимите разноски по изпълнението. Съдът счита, че процесните изпълняеми права не са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство, а след като Длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от Взискателя. В случая по делото няма данни дължимите такси и разноски по изпълнението да са били заплатени от длъжника. Посоченото е основание за формиране на извод за неоснователност на жалбата, досежно приключването на делото.

Дали в хипотеза като настоящата /плащане преди получаване на поканата за 5 доброволно изпълнение/ длъжникът дължи всички разноски по изпълнението /включително адвокатско възнаграждение и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ/ или само авансовите такси, е въпрос, който е разгледан в практиката на ВКС, според която, когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати след образуване на изпълнителното производство, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси (дори да не са заплатени предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното дело, така и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото, а също и т. нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (решение № 82/08.05.2012 г. по гр. дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 4858 от 7.08.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 7403/2020 г., решение № 263186 от 18.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 5095/2021 г.). Т.е. ако са налице основания за прекратяване на изп .дело по реда на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, то не е налице основание за приключването му.