Решение № 289 от 09.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Пловдив, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000745 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Обжалвано е Решение № 48 от 18.09.2023г. на Окръжен съд - С., постановено по т.д. № 40/2022г., В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният от „Б.Д.“ АД – гр. С., ЕИК ********* против Н. Х. П. ЕГН ********** от гр.

С., ул. „Ч.“ №*,вх.*, ап.** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на Б. 2 864.47 лева, представляваща разликата над уважения размер от 30 639.99 лева до претендирания размер от 33 504.46 лева – главница по договор за потребителски кредит от 10.10.2013г. и Допълнително споразумение към него от 19.10.2015г. и В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният от „Б.Д.“ АД – гр. С., ЕИК ********* против Н. Х. П. ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ч.“ №*,вх.*, ап.** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на Б. сума в размер на 895.11 лева – наказателни лихви за забава за периода 11.01.2016г. – 11.11.2016г. върху дължими просрочени главница и договорни лихви по договор за потребителски кредит от 10.10.2013г. и Допълнително споразумение към него от 19.10.2015г., за които са издадени Заповед №552/18.11.2016г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 23.11.2016г. по ч.гр. д. №1026/2016г. по описа на 1

Районен съд - С..

Жалбоподателят „Б.Д.“ АД – гр. С., ул. „М.“ №**, ЕИК ********* - чрез пълномощника си юрисконсулт А. Д., със съдебен адрес: гр. П., ул. „А. I“ №* моли съда да отмени решението само в обжалваната част и да признае за установено в отношенията между страните съществуване на вземания на Б. против ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит от 10.10.2013г. и Допълнително споразумение към него от 19.10.2015г., за които са издадени Заповед №552/18.11.2016г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 23.11.2016г. по ч.гр. д. №1026/2016г. по описа на Районен съд - С. относно отхвърлените от първоинстанционния съд суми:

2 864.47 лева, представляваща разликата над уважения размер от 30 639.99 лева до претендирания размер от 33 504.46 лева – главница и 895.11 лева – наказателни лихви за забава за периода 11.01.2016г. – 11.11.2016г. върху дължими просрочени главница и договорни лихви.

Намира за неправилен извода на съда относно наличието на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит от 10.10.2013г. и Допълнително споразумение към него от 19.10.2015г. относно определяне на лихвите по договора за кредит и приетото от съда, че е налице възможност за едностранна промяна на лихвения процент от страна на Б.. Изразява несъгласие и с изводите на съда относно наличие на анатоцизъм относно постигнатото съгласие в допълнителното споразумение към остатъка от главницата в размер на 31 494.47 лева да се прибави и дължима редовна лихва в размер на 2 378.69 лева. Счита, че дори и да се приеме нищожност на тази уговорка, то в останалата си част допълнителното споразумение е породило правно действие между страните. Намира, че разпоредбата на чл.3 от допълнителното споразумение относно промяната на договорната лихва не е нищожна на основание чл.146 от ЗЗП като неравноправна по смисъла на чл.143 т.10 от ЗЗП. Счита, че тази разпоредба е приложима в отношенията между страните. Изразява несъгласие и с изводите на първоинстанционния съд относно опорочаване на процедурата по връчване на нотариалната покана от 12.05.2016г., с която е обявена предсрочната изискуемост. Счита, че тя е съобразена с нормативната уредба към момента на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост, преди измененията на чл.47 от ГПК /ДВ, бр.86/2017г./. Счита, че съдът се е произнесъл свръхпетитум по установителния иск за договорната лихва като е установил, че се дължи такава 2 за периода от 11.11.2016г. до 10.10.2023г., а е претендирано установяване за периода до 11.11.2016г. Намира, че за договорната лихва за периода след датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК до подаване на исковата молба, съдът е следвало да се произнесе с осъдителен диспозитив, уважавайки предявения евентуален осъдителен иск.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна Н. Х. П. ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ч.“ №*,вх.*, ап.** – чрез процесуалния му представител адв. И. Г. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли решението в обжалваната му част да се потвърди. Намира за правилни изводите на съда както относно наличието на неравноправни клаузи в договора и допълнителното споразумение, така и относно датата, на която се приема, че кредитът е станал предсрочно изискуем, а именно датата на получаване на исковата молба от ответника.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства и намери за установено следното:

Претендирано е от ищеца да се признае за установено по отношение на Н. Х. П. ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ч.“ №*,вх.*, ап.** съществуването на изискуемо парично вземане в полза на „Б.Д.“ АД – гр. С., ЕИК *********, явяваща се универсален правоприемник на „О.ф.Б.“ ЕАД – гр. С., произтичащо от договор за потребителски кредит от 10.10.2013г. и Допълнително споразумение към него от 19.10.2015г., сключени между „Б.Д.“ ЕАД и Н. Х. П., за което вземане са издадени Заповед №552/18.11.2016г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 23.11.2016г. по ч.гр. д. №1026/2016г. по описа на Районен съд - С. за сумите както следва: 33 504.46 лева - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението-11.Х1.2016год. до окончателното изплащане на вземането, редовна лихва в размер на 4 455.39 лева за периода от 11.1.2016год. до 11.Х1.2016год., сумата 895.11 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 11.1.2016год. до 11.Х1.2016год., 120 лева - заемни такси, дължими по договора към 11.1.2016год., както и направените по делото в заповедното производство разноски в размер на 1 894.13 лева, както и да заплати тези, сторени пред Окръжния съд в производството по предявения 3 иск по чл.422 от ГПК.

При условията на евентуалност, ако се приеме, че не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост, ищецът предявява осъдителни искове против Н. Х. П. за заплащане на следните суми, произтичащи от неизпълнение на договора за текущо потребление от 10.10.2013год. и Допълнително споразумение към него от 19.10.2015год., както следва: 32156.53 лева непогасена по давност главница, с падежи от 10.02.2017год. до крайния падеж 19.10.2025год., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, 16 184.13 лева - непогасена по давност редовна лихва, представляваща сбор от редовна /възнаградителна/ лихва като част от месечни вноски по погасителен план с падежи от 11.02.2019год. до 11.1.2022год., 2 519.82лв.- непогасена по давност мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за периода от 11.02.2019год. до 7.02.2022год., върху всяка от главниците по падежиралите вноски с падежи от 11.11.2017год. до 11.1.2022 год.

Правният интерес на ищеца от установителния иск се мотивира с оглед на обстоятелството, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и връчителят е събрал данни, че лицето на живее на адреса, с оглед на което на ищеца са дадени указания с разпореждане от 20.12.2021г. по ч.гр.д. №1026/2016г. на РС - С..

От страна на ответника е подаден отговор на исковата молба. С него се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се наличието на валидно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и неговото връчване на адресата. Оспорва размерите на претендираните главница, договорна лихва и лихви за забава. Посочва, че след като с анекса страните са приели, че е дължима главница в размер на 31 494.47 лева, а след подписване на анекса е имало погашения по кредита, то дължимата главница не би могла да бъде повече от 31 494.47 лева, а се претендира сума в размер на 33 504.46 лева. Счита, претенцията за възнаградителна лихва в размер на 4455.39 лева за неоснователна, тъй като е изчислявана върху основа от 33 865.91 лева, която сума – според анекса – е сбор от главница в размер на 31 494.47 лева и редовна лихва в размер на 2378.69 лева. В тази връзка счита за недопустимо начисляването на лихва върху лихва. Относно претенцията за лихва за забава счита за дължима само 4 относно забавените плащания на падежиралите вноски за главница до издаване на заповедта за изпълнение.

С допълнителна искова молба ищецът навежда допълнително твърдение – ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена с връчената нотариална покана на 12.05.2016г., то заявява, че упражнява правото си с исковата молба и моли съда да приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила с връчване на преписа от исковата молба на ответника.

С допълнителен отговор ответникът Н. П. поддържа доводите, изложени в първоначалния отговор относно липсата на забава в плащанията и основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Към настоящия момент е налице влязло в сила решение между страните, с което в отношенията между „Б.Д.“ АД и Н. Х. П. е признато за установено, че Н. П. дължи на „Б.Д.“ АД следните суми: 30 639.99лв.-дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 10.10.2013год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2022год. /датата на получаване на препис от исковата молба от длъжника, с която е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита/ до окончателното изплащане на вземането, 13 175.39лв.- договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 29.1.2016год. до 10.Х.2023год. и 134.85лв. заемни такси, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №552/18.11.2016год. по ч.гр.д.№1026/2016год. на РС – С.. Със сила на пресъдено нещо е разрешен въпроса относно наличието на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и относно датата на предсрочната изискуемост, която е приета за 18.11.2022г. По спора между страните съдът е отрекъл факта на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита с нотариалната покана от 12.05.2016г. Приел е, че такава е обявена с връчване на преписа от исковата молба на ответника на 18.11.2022г. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на спорното материално право – юридическите факти, от които то произтича, субекти и правна природа. Въпросът относно датата, на която е обявена предсрочната изискуемост не може да бъде пререшаван /чл.299 от ГПК/.

Относно изложеното в жалбата твърдение за произнасяне свръхпетитум 5 по установителния иск за договорната лихва като е установил, че се дължи такава за периода от 11.11.2016г. до 10.10.2023г.- това действително е така, но жалбата е подадена само от ищеца само по отношение частта от решението, отхвърляща претенцията за главница и за лихва за забава. Липсва въззивна жалба относно частта от решението, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по иска за договорна лихва. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд може да се произнася служебно само по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Тази част от решението не е обжалвана.

В посочената част то е влязло в сила. В случая не се касае за недопустим съдебен процес или ненадлежно упражняване на правото на иск , когато съдът не би бил ограничен от обхвата на обжалването . Просто в частта, с която е налице произнасяне свръхпетитум за период, който не е част от издадената заповед за изпълнение решението по установителния иск няма да има изпълнителна сила.

Относно оплакването, че за договорната лихва за периода след датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК до подаване на исковата молба, съдът е следвало да се произнесе с осъдителен диспозитив, уважавайки предявения евентуален осъдителен иск, ако жалбоподателят счита, че съдът не се е произнесъл по някоя от претенциите, е следвало да подаде молба за допълване на решението по чл.250 от ГПК. Такава обаче не е подадена. При непълнота на съдебното решение, то подлежи на допълване, но не на отмяна или обезсилване. Това обаче става по молба на страната, а не служебно.