Решение № 4355 от 18.05.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 4355

Бургас, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - X-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА административно дело № 20267040700644 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „М-Бус“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. А. Х., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1 - адвокат З. Р. против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000022/21.01.2026 г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 20.01.2026 г. Прави искане да се отмени заповедта и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - Полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ – В. Н. С., редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 4814769/20.01.2026 г. (л.16 от делото) е съставен на Д. Н. П. за това, че на 20.01.2026 г. около 11:13 ч. в [населено място] на [улица]до №113 управлява автобус – М. И., с рег.№ [рег. номер], собственост на „М-Бус“ ООД, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно средство - неправоспособен водач. АУАН е подписан без възражения.

С вх.№ 769000-2616/02.02.2026г. в ОД на МВР, Бургас, сектор „Пътна полиция“ е постъпила молба от „М-Бус“ ООД (л.18 от делото), в която се сочи, че на посочената дата и място, автобусът е извършвал маневра при излизане от сервизно хале на дружеството, при която водачът е допуснал ПТП, а управлението е било от лице без необходимото свидетелство за управление за категория „D“, както и без знанието и разрешението на преките ръководители.

Видно от резолюция, по молбата е извършена проверка, за която е изготвена справка рег.№ 769р-2643/02.03.2026 г. (л.20 от делото), както и е изпратен отговор до дружеството с рег.№ 769000-5322/02.03.2026 г. (л.19 от делото).

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000022 издадена на 21.01.2026 г. от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“, на основание чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП на „М-Бус“ ООД е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 20.01.2026 г. В мотивите на заповедта е посочено, че на 20.01.2026 г. около 11:13 ч. в [населено място] на [улица]до №113 автобус – М. И., с рег.№ [рег. номер], собственост на дружеството, се управлява от лицето Д. П., който водач не притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно средство – не притежава категория „D“.

Заповедта е връчена на 11.03.2026 г. на дружеството видно от направеното в нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх. № 4105/23.03.2026г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със заповед рег.№ 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОД на МВР [населено място], на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място], да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на дружеството. Жалбоподателят не е бил уведомен за образуваното производство, но това в случая не е съществено процесуално нарушение. Като всяка една принудителна административна мярка, процесната има преустановителен и превантивен характер, поради което при констатиране на съответното административно нарушение законът изисква предприемане на незабавни фактически действия, в случая прекратяване на регистрацията на МПС и сваляне на регистрационните номера на автобуса. Тази незабавност на предприеманите действия изключва възможността за уведомяване на заинтересуваните лица.

Преди да издаде заповедта административният орган е изпълнил задължението си по чл.36, ал.1 от АПК, като е събрал доказателства за релевантния факт – кой е собственик на управлявания от неправоспособно лице автобус и спрямо него е наложил ПАМ.

Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, като тя мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.

Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В мотивите на заповедта не е посочена коя точно е приложимата хипотеза на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като тя се установява от изложените фактически основания, а именно ПАМ е наложена на собственика на ППС - автобус, управляван от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, а именно категория „D“.

Видно от разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на собственика на пътното превозно средство. Доколкото не е налице спор по делото, че „М-бус“ ООД е собственик на превозното средство, на което е прекратена регистрацията, правилно дружеството е определено като адресат на заповедта. В този смисъл неоснователни са направените от жалбоподателя възражения, че не е предоставял за управление собственото си ППС на лицето Д. П. и не е следвало на него да се налага ПАМ. Законодателят изрично в нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага на собственика на превозното средство, без значение дали той лично или друго лице е управлявало МПС, поради което и административният орган има задължението да издири единствено собственика, но не и всяко друго трето лице имащо отношение към случая. Съответно, за налагането на процесната ПАМ е ирелевантно кое е лицето предоставило автобуса за управление, поради което и незнанието на собственика, че автобусът му е предоставен за управление на неправоспособно лице, не води до отпадане на основанията за налагане на процесната ПАМ, още повече, че жалбоподателят, като собственик, се предполага, че във всеки един момент би следвало да знае къде се намира и от кой се ползва неговата вещ - автобус.

На следващо място, в случая са налице и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че МПС е било управлявано от Д. П. за който в заповедта се сочи, че не притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно средство – не притежава категория „D“.

Съгласно разпоредбата на чл.150а от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. По аргумент от ал.2 за определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на категории обозначени с латински букви, като категория „D“ касае моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на повече от 8 пътници плюс водача, каквото е процесното.

От жалбоподателят не се твърди и не се установява положителния факт П. да е бил правоспособен да управлява МПС от категорията на процесното към 20.01.2026 г., напротив видно от подадената в хода на административното производство молба от името на дружеството с вх.№ 769000-2616/02.02.2026 г., в нея се сочи, че автобусът се е управлявал от лице без необходимото свидетелство за управление за категория „D“, както и без знанието и разрешението на преките ръководители.

При определяне срока на наложената ПАМ, административният орган е определил срок във фиксирания от законодателя размер, а именно 6 месеца, поради което не са налице основания както за отмяна на наложена ПАМ, така и изменение на срока за който е наложена.

Процесната заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, като спрямо нея не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Управлението на МПС, в случая автобус, от неправоспособно лице е достатъчно укоримо от правния ред поведение, поради което законодателят освен налагането на санкция за него е предвидил и временно прекратяване регистрацията на моторното превозно средство посредством налагането на процесната мярка, за да се препятства занапред подобна възможност. С прилагането на мярката се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от неправоспособен водач.

От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане на основание чл.150, ал.2 от Конституцията да се отправи искане до Конституционния съд за установяване на противоконституционност на чл.171, т.2а, б.“а“, изр.второ от ЗДвП. Счита че тази норма е в портиворечие със законови разпоредби – чл.4, чл.17, ал.1 и 3 и чл.5, ал.4 от Конституцията, във връзка с чл.52, §1, от Хартата на основните права на Европейския съюз. Според него тази норма води до налагане на ПАМ спрямо лице което не е извършило нарушение и по своята същност се приближава до наказание и представлява необоснована намеса на държавата в гарантираното от Конституцията право на собственост, във връзка с преследваните от закона легитимни цели Така направеното искане е неоснователно, доколкото съдът не счита, че нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП противоречат на Конституцията.