Определение № 4459 от 03.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4459 гр. София, 03.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20248002104514 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед“ ООД- ответник в производството, подадена чрез надлежно упълномощен юрк. С. Д., срещу въззивно решение № 759/27.06.2024 г. по в. гр. д. № 2923/2022 г. на Апелативен съд-София.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Иска се отмяна на въззивното решение, евентуално намаляване размера на присъденото обезщетение или връщане делото за ново разглеждане от въззивния съд. Претендират се разноски, прави се евентуално възражение за прекомерност разноските на насрещните страни за адвокатско възнаграждение. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Третото лице - помагач на касатора /ответник/ „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, в писмен отговор заявява, че се присъединява към касационната жалба. Моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Ответните страни по касационната жалба - ищците Й. Д. С. чрез процесуалния си представител адв. С. М., и М. Д. Х. чрез процесуалния си представител адв. Р. Х., с отделни писмени отговори оспорват жалбата, възразяват, че няма основание за допускане касационното обжалване.

Претендират всяка от тях разноски за адвокатско възнаграждение, възразяват също, че няма основание за тяхното намаляване.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

1

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение №261381 от 21.04.2022 г. по гр.д. № 15445/2018 г. на Софийски градски съд, в частите, с които е уважена претенците на Й. Д. С. и М. Д. Х. на осн. чл.49 от ЗЗД за сумата от по 50 000 лв. за всеки ищец, представяваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, осъществен от служители на ответника и представляващ нарушение на правилата за предоставяне на медицинска помощ, от което на 13.03.2018 г. е настъпила смъртта на Л. Е. Я., ведно със законната лихва върху сумите и е отхвърлил исковете за заплащане на обезщетение за сумата до 80 000 лв., претендирани от всяка от ищците.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. За да достигне до този извод е установил от фактическа и правна страна, че от представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че Л. Я. е починала на 13.03.2018 г. и е оставила свои законни наследници две дъщери – ищците М. Х. и Й. С.. От епикриза от отделението по гастроентерология при „УМБАЛ Софиямед“ ООД е видно, че Л. Я. е приета в отделението на 15.01.2018 г. и изписана на 18.01.2018 г., като в документа е описано извършването на ЕРХПГ, и след контролна ехография - привеждането на Я. в хирургично отделение - за наблюдение. По делото са представени и: информирано съгласие за хоспитализация и лечение от 15.01.2018 г.; декларация за преливане на кръв от 15.01.2018 г.; информирано съгласие за диагностично- терапевтични процедури ендоскопско изследване от същата дата, за които книжа се твърди, че са подписани от пациентката. От приетата по делото съдебно-графологична експертиза /СГЕ/ се установява, че подписът върху първите два документа е поставен не от пациента, а от Й. С.. От друга епикриза от Клиника по хирургия при същата болница е видно, че Л. Я. е постъпила в клиниката на 18.01.2018 г., описани са извършените изследвания, консултации, оперативни интервенции на 18.01.2018 г. лапароскопски, на 05.02.2018г. – УЦС с полагане на стенд на 13.02.2018 г., и на 13.03.2018 г. е вписана настъпила смърт. Освен така описаните документи по делото са представени още : информирано съгласие за операция под регионална или обща анестезия, протокол за информирано съгласие за анестезия от 19.01.2018г., информирано съгласие за хоспитализация и лечение и декларация за информирано съгласие за операция от 18.01.2018г., всички подписани от пациента. Установено е, че за лечението на Л. Я. ответното лечебно заведение, в нарушение на НРД за МД 2017 г., е изискал заплащане на суми, за което му е наложена санкция и постановено връщане на сумата 1500 лв. По жалба на дъщерята на пациента Й. С. е извършена проверка в ответната болница от МЗ-ИАМО, като жалбоподателката е уведомена, че причината за смъртта е болестна, дължи се на остър панкреатит, развит следобострен хроничен холицистит, холедохолитиаза и папилотомия усложнени с двустранна плевропневмония, абцес довели до сепсис и полиорганна недостатъчност. Проверяващите са установили спазване на правилата при лечението на пациентката.

За цялостно изясняване на спорните факти в предмета на доказване, с въззивното решение са обсъдени приетите по делото седем съдебно-медицински експертизи от вещи лица с различни медицински специалности, едната от които комплексна, както и една съдебнопсихиатрична експертиза досежно психичното здраве на ищцата Й. С., както и събраните 2 свидетелски показания. Останалите събрани по делото доказателства въззивният съд е приел, че не установяват факти, релевантни към спора, предмет на делото.

Заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно-медицински експертизи, вкл. и даваните от вещите лица пояснения при изслушването им в откритите съдебни заседания, са подробно описани от въззивния съд в решението, също и показанията на свидетелите П. П. и А. М. - лекари при ответната болница, на С. Х.- съпруг на починалата, както и тези на свидетеля С. Х.-племенник на ищцата Й. С. и син на другата ищца.

При формиране на правните си изводи по спора, въззивният съд, в допълнение към предпоставките за ангажиране отговорността за обезщетяване на вреди при деликт по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, е посочил, че при иска за ангажиране отговорността на болнично заведение /т.нар. медицински деликт/ съдът трябва да изследва има ли противоречие на деяниетодействие или бездействие, с утвърдените в медицинската наука и практика методи и стандарти за лечение, като прецени дали фактически предприетото лечение на пациента отговаря на дължимото поведение в конкретната ситуация. Тази специфика при медицинския деликт съдът е извел от определяне на медицинската помощ като правнорегламентирана дейност /чл.80 Закона за здравето/ЗЗдр/, качеството на която дейност се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ и правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.

Посочено е още, че понятието „медицинска грешка“ се дефинира според съдебната практика като всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания,консултации, лечение и др. медицински дейности, което е в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти и Правила за добра медицинска практика, както и с основните принципи на правото на медицинска помощ- своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ / чл.81, ал.2, т.1 ЗЗдр/, в резултат на което е причинено увреждането.

За безспорни по делото са приети следните факти: че лекари при ответника са приели за изследване и лечение Л. Я., че последната е майка на ищците и е починала по време на лечението си в ответната болница. Прието е за безпротиворечиво установено от СМЕ на в.л. д-р М., писмото на МЗ-ИАМО и липсата на спор пред въззивния съд, че Л. Я. че причина за настъпилата смърт е остър панкреатит, развил се на фона на други заболявания. Прието е, че ищците са активно материалноправно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от нейната смърт.

По спорния пред въззивния съд въпрос дали острият панкреатит е усложнение от извършената на Л. Я. манипулация, което е могло да бъде предотвратено и избегнато, и дали предоставеното лечение на същата от ответника е своевременно и качествено, въззивният съд, като е установил, че към момента на смъртта на Я. няма действащ стандарт по гастроентерология, е преценявал заключенията на вещите лица, основани на медицинските практики и възприетите практически стандарти в медицината. От преценката на изслушаните експертизи и свидетелски показния, съдът е приел, че по отношение на лечението на пациентката Я. са допуснати пропуски и нарушения- в частност провеждането 3 на процедурата ЕРХПГ без седация/упойка, с което е причинено излишна болка и дискомфорт, но липсват доказателства за връзка между тези пропуски и настъпилата смърт.

Наведените твърдения за лекарска небрежност от страна на лекари при ответника по отношение на посочените от ищците оплаквания за липса на полагана грижа, недостоверност на изследванията, заразяване с вътреболнична инфекция, съдът е определил за недоказани и неоснователни. Посочено е, че са изслушани множество експертни заключения във връзка с необходимостта от извършване на изследването ЕРХПГ на Я., последиците от същото, качеството на извършената манипулация, своевремеността на лечението на пациентката. Прието е, че изслушаните по делото СМЕ са безпристрастно изготвени, като вещите лица дават заключение според своите познания и практика, техните заключения са мотивирани и могат и следва да се ползват като източник на информация за факти по делото, без да се повдига съмнение са наличие основание за отвод на в.л.д-р К., чието заключение се цени в съвкупност с другите експертизи и в частност на назначената поради неговото оспорване комплексна СМЕ. Въззивният съд е кредитирал заключенията на вещите лица Х., М., П., К., П., на тези по комплексната СМЕ, и на д-р М., всеки от които, съобразно своята специалност, установява, че при лечението на Я. не са допуснати грешки и отклонения от възприетите в практиката стандарти. Въз основа на техните заключения съдебният състав е приел, че не се установява лекарска небрежност при лечението на Л. Я. при ответника, който извод е прието да не се опровергава от заключението на първоначалната експертиза на в.л.Г., доколкото последният няма специалност по ендоскопски процедури, за разлика от в.л.д-р К., който не сало практикува посочения метод ЕРХПГ, но и го практикува и преподава, като заключенията му с тези на останалите вещи лица са взаимоподдържащи се. Счетено е, че и заключението на в.л.М. не опровергава извода за липса на лекарска небрежност при лечението на Я., защото макар споредтова вещо лице острият панкреатит да е във връзка с проведеното изследване ЕРХПГ, заболяването е можело да протече и без неговото извършване.

Предвид кредитираните заключения на посочените вещи лица, въззивният съд е направил решаващи изводи, че към 15.01.2018 г. при приемането на Я. в болницата са били налице индикации за провеждане на изследването ЕРХПГ, без противопоказаня за това, изследването обосновано е прието като необходимост за диагностика и единствен избор за лечение, при провеждането му не са допуснати грешки от оператора, последващото лечение също е било адекватно и своевременно, без засягане на органи на пациенката, действията на лекарите на ответника са били съответни на добрите практики и възприетите методи на лечение.

Макар при провеждането на ЕРХПГ при Я. да не са допуснати грешки, съдът е посочил, че доколкото развиване на остър панкреатит след ЕЛХПГ е възможно усложнение, което в случая е настъпило и е последвала смърт, е налице реализиран риск. В този случай, и при липсата на установен медицински стандарт за избягване и лечение на такова усложнение, съдът е посочил, че преценката за противоправност на деянието следва да се основава на съгласието на пациента за поемане на риска за усложнение и адекватността за ограничаване последиците от усложнението. В тази насока въззивният съд, воден от изискването на чл.89, 4 ал.1 вр. чл.88, ал.1 и ЗЗдр при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна на съзнанието му, информацията по чл.88 ЗЗдр и информираното съгласие да се предоставят в писмена форма, и предвид установеното, че ЕРХПГ е инвазивен диагностичен и терапевтичен метод с риск от усложнения-панкреатит и смърт, липсата на доказателства при Я. това изследване да се е налагало по спешност - само в която хипотеза изискването за писмено съгласие се изключва, е изследвал дали тази писмена форма е спазена. Прието е, че представеният по делото документ „Ендоскопско изследване на горния и долния храносмилателен тракт. Информирано съгласие за диагностично-терапевтичнио процедури“ няма нужното съдържание съгласно чл.88, ал.1 ЗЗдр. Този документ съдържа общо описание на метода „ендоскопия“, и на манипулациите, които се извършват по време на едно ендоскопско изследване и на усложненията, сред които кървене, перфорация, както и други по-реднки усложнения, като се посочна и възможността от леталитет. Същият документ обаче, не предоставя конкретна информация за изследването ЕРХГП, не се сочи панкреатит като възможно усложнение, нито посоченият риск от смъртен изход е съответен на този при привеждане на ЕРХПГ. Поради тази причина съдът е приел, че информираното съгласие за ендоскопско изследване на горния и долния храносмилателен тракт, независимо от кого е подписано, не съдържа конкретна информация за изследването, проведено в планов порядък при ищцата, включваща информация относно обстоятелствата по чл.88, ал.1 ЗЗ. При липсата на писмено предоставена информация по горепосочения член от закона, при извършена инвазивна манипулация е без значение обстоятелството, че на пациента устно е разяснена предстоящата манипулация, рисковете от нея. Като последица от извода за липса на информирано съгласие на пациента, се приема, че присъщият за медицинската интервенция риск не се е прехвърлил върху пациента, той не е бил запознат с този риск и съответно не е дал съгласие рискът да премине върху него. Отговорност при реализирането на риска следва да се носи от лекаря или лечебното заведение, дори и когато вредата не е настъпила в резултат на противоправно поведение на лекуващия лекар, изразяващо се в нарушаване на медицински стандарти или на правилата за добрата медицинска практика. С оглед така изложеното, поради нарушение на пациентските права на Я., рискът от реализиране на усложнението и настъпилата смърт се носи от ответника като възложител на работата, и предявените искове следва да бъдат уважени, тъй като са установени и търпените от ищците вреди от смъртта на майка им. При определяне размера на обезщетението, съдът се е ръководил от установеното от свидетелите и от СПЕ, че ищците са изпаднали в шок от загубата на майката, преживели са стрес, имали са самообвинително отношение, настъпила е необратима и неочаквана промяна в техния живот, поради което, предвид и стандарта на живот към момента на настъпване на вредата, е определил сумата от по 50 000 лв. за всяка от ищците, като справедлив еквивалент на търпените неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка.