Решение № 440 от 08.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. София, 08.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110200036 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на В. П. Г. срещу законността на задържането и Заповед за задържане на лице № 6809зз-175/02.12.2025 година, издадена от полицай при ЗЖУ-София.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед по съображения за непълнота в съдържанието на заповедта, в частност липса на изчерпателно описание на фактическите обстоятелства, на които се основава задържането, като се изтъква, че не е посочено кога са извършени действията и при каква фактическа обстановка, както и, че към момента на издаване на заповедта не е провеждан протест на територията на град София, а наред с това се сочи, че жалбоподателя е задържан на значително разстояние от мястото, където са твърди, че са извършени хулиганските прояви. На следващо място се изтъква, че заповедта противоречи на целта на закона, доколкото не е налице основание за налагане на тази ПАМ, предвид липсата на данни към момента на задържането му, жалбоподателят Г. да е реализирал каквото и да е престъпление. В подкрепа на доводите в жалбата се привежда практика на ЕСПЧ(делото П. и Профиров срещу България), от което се извеждат изисквания към заповедта за задържане, които в настоящия случай се твърди, че не са били спазени, доколкото от съдържанието на заповедта не могат да се изведат нито правните, нито фактическите основания за издаването й, нито деянието, провокирало задържането, като последното е необходимо както за обосноваване на същото, така и за преценка надлежното упражняване на правомощията на органа осъществил задържането.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат В., която поддържа искането за отмяна по съображенията изложени в жалбата, като акцентира върху обстоятелството, че не се установява твърдението за извършена хулиганска проява, като нито е образувано досъдебно производство, нито пък производство по реда на УБДХ, и липсват доказателства за противоправни действия на доверителя й. В 1 допълнение се изтъква, че представената от полицейския орган докладна записка не следва да се взема предвид, при оценката на фактическите обстоятелства, доколкото същата не е връчена на задържаното лице и не може да изпълни функциите по мотивиране на заповедта.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно полицай при ЗЖУ- София, редовно призован, се явява като изтъква, че по правило докладните записки изготвяни във връзка с осъществяване на полицейската дейност не се връчват на лицата. Моли заповедта да бъде оставена в сила като издадена по законоустановения ред.

Следва изрично да се посочи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие с чл.153 АПК и легалната дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1 от ДР на АПК. Утвърден принцип в доктрината и практиката е, че административният орган като субект на публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която произтича от закона и не се идентифицира с конкретното лице, което го персонализира към даден момент. Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран полицейският орган издал заповедта- "полицай при Зонално жандармерийско управление", без да се налага индивидуализиране на конкретен служител на МВР.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.12.2025 година, в центъра на гр. София се провеждал протест, в чиято охрана били включени и сили на Зонално жандармерийско управление- София. Около 00.20 часа на 02.12.2025г., на площад „Независимост“, пред сградата на Министерство на образованието, група от протестиращи, част от която бил и жалбоподателя В. Г. започнала да хвърля различни предмети- стъклени и пластмасови бутилки, както и павета в посока на изградения полицейски кордон. При това в опит да ги разпръсне полицейският кордон тръгнал напред, изтласквайки групата по посока на кръстовище на бул.“Витоша“ и бул. „Александър Стамболийски“, където ги пресрещнали други полицейски части и в района до църквата „Св.

Неделя“ част от лицата, хвърлящи предмети по полицейските служители били задържани, в това число и жалбоподателя В. Г..

В тази връзка на 02.12.2025г. била издадена Заповед за задържане на лице рег. № 6809зз-175/02.12.2025 година, от старши полицай при ЗЖУ-София на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с която жалбоподателят В. П. Г. бил задържан, считано от 00.20 часа на 02.12.2025г., до 17.35 часа на същата дата. Като основание за издаване на заповедта в същата било вписано "извършена хулиганска проява по време на протест(хвърляне на предмети по изградения полицейски кордон)"

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – заповед за задържане на лице рег . № 6809зз-175/02.12.2025 година, декларация за правата на задържаното лице, протокол за личен обиск на В. Г., препис-извлечение от книга за задържани лица, Докладна записка до Директора на ГДЖСОБТ, както и останалите документи приложени по делото.

Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други, като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и да е от приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупността допринасят за изясняване на делото. В тази връзка акцент следва да се постави върху представената в хода на съдебното следствие докладна записка до ръководителя на структурата, към която се числи органа, и в която именно са отразени данните относно обстоятелствата провокирали задържането. Съдът не намери основание за съмнение в изложеното в посочената ДЗ, нито в нейното авторство, като в пълна степен кредитира същата.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

2

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат "полицейските органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан жалбоподателя В. Г., а именно- полицай хх, е служител на ЗЖУ-София и заема длъжност старши полицай. С оглед на това същият от една страна е служител в Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", а от друга е пряко ангажиран с осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗМВР, което го оправомощава да извършва задържания на лица, в изпълнение на службата си, предвид, на което задържането е осъществено от компетентен орган.

Във връзка със задържането е издадена заповед в писмена форма, която формално отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, и включва всички посочени там реквизити, като препис от акта е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането, както и кои от тях желае да упражни. Заповедта въз основа, на която е извършено задържането е издадена в предвидената от закона писмена форма като съдържа правните основания за постановяването й, а именно чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Що се отнася до фактическите основания за издавеното й, то те са лаконично формулирани с текста "извършване на хулиганска проява по време на протест(хвърляне на предмети по изградения полицейски кордон", което обаче е достатъчно конкретно и пълно изложение на обстоятелствата. Съотнесено към посоченото за това правно основание на чл.72, ал1, т.1 ЗМВР означава данни за съпричастност на задържаното лице към определено престъпно посегателство. В настоящия случай фактическите основания за задържането отразени в заповедта съдържат конкретна противоправна деятелност- хулиганска проява, както и изрично посочване на хулиганските действия- хвърляне на предмети в посока полицейски кордон. Предвид контекста на задържането, осъществено по време и на мястото на осъществяване на действията, в рамките на дейност на МВР, насочена към преустановяването им, и възстановяване на обществения ред, така даденото описание в достатъчна степен удовлетворява изискванията на закона, като тези данни носят достатъчно информация за задържането лице, която да му позволи да разбере причините за задържането си. Следва да се изтъкне, че арестът е реализиран пред входа на църквата „Св. Неделя“, т.е. практически е извършен на метри от мястото, където е бил разположен полицейския кордон, спрямо, който са извършвани хулиганските действия, и в рамките на действията на органите на МВР по тяхното преустановяване. При това съдържанието на заповедта, интерпретирано в условията, при които е издадена, в достатъчна степен дава възможност да се възприемат основанията за задържането. Действително, изготвената във връзка със задържането докладна записка е представена едва в съдебно заседание и никога не е била връчвана на жалбоподателя, но в настоящия случай същата има значение единствено на писмено доказателство, а не на мотиви към индивидуалния административен акт, който както бе посочено по-горе съдържа достатъчно за целите си, изложение на фактическите основания на задържането.

На следващо място от страна на жалбоподателя не са приведени каквито и да е доказателства в противовес на изложеното от административния орган, напротив твърденията напълно се подкрепят от събраните писмени доказателства, като съдът намери, че задържането е осъществено в съответствие с материалния закон. За осъществяване на задържане до 24 часа, законът изисква единствено "данни за извършено престъпление", т.е. стандарт значително по-нисък от заложения в НПК за привличане към наказателна отговорност или осъждане. В настоящия случай, и предвид изложеното по-горе във връзка с фактическите основания, провокирали задържането, то съдът намери, че са били изпълнени 3 предпоставките на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, а именно за задържаното лице- хх са били налични данни за съпричастност към хулиганска проява. Този извод се налага от събраните документи- докладна записка, която сочи жалбоподателя като едно от лицата участвало в група, извършваща действия, които могат да се определят като хулиганство по смисъла на чл.325 НК.

Предвид на това, съдът намира, че наличните данни удовлетворяват стандарта заложен в решение на ЕСПЧ по делото П. и Профиров срещу България, и възприет в съдебната практика. В този смисъл и константната съдебна практика обобщена в Решение № 4166 от 20.03.2019г. по адм.д. № 764/2018г. на ВАС, в което се сочи, че "фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова." Това разбиране е в съответствие и с даденото в практиката на ЕСПЧ тълкуване във връзка със законността на задържането.(Дидов срещу България, Вorgen and Others vs United Kingdom, и други). При това, обстоятелството, че след извършената проверка, не е инициирано наказателно или административно-наказателно производство не дискредитира извода за легитимност на първоначално извършеното на мястото на конфликта задържане.

С оглед на изложеното съдът намира, че задържането на В. Г. от 02.12.2025г. е осъществено при правилно приложение на материалния закон и при наличие на фактически основания за това.

Най-сетне съдът намира, че задържането на жалбоподателя В. Г. съответства на целта на закона, преценена съобразно установения в чл.6, ал.2 АПК и приложим към всички действия на изпълнителната власт, принцип за съразмерност. Задържането за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР представлява форма на административна принуда, като в зависимост от случая би могло да се предприеме с цел осуетяване извършването на противоправно деяние или прекратяване на вече започнало такова и отстраняване на неговите вредоносни последици. Наред с това същото може да бъде използвано и за извършване на неотложни действия с участие на задържания, насочени към разследване на извършеното престъплението (в този смисъл е Решение № 1380 от 09.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм. д. № 829/2015 г. ; Решение № 11544 от 30.07.2019 г. на ВАС - V отд. по адм. д. № 9763/2018 г. и много други). В настоящия случай чрез задържането от една страна е осуетена възможността на жалбоподателя да продължи участието си в група, извършваща хулигански действия, в частност проява на агресия по отношение на органите на реда в централната градска част на столицата, което обективно нарушава обществения ред, а от друга е обезпечено участието му в оперативни действия за изясняване на ситуацията, като видно от отразяването в Книга за задържани лица, непосредствено след задържането със същия е осъществена оперативна беседа. Иначе казано установява се легитимна цел за ограничаване правото на свободно придвижване на лицето, като съществувалата реална необходимост от опазване на обществения ред, правилно е била предпочетена пред личната свобода на жалбоподателя.