Решение № 136 от 23.04.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Севлиево, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230100402 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. и е образувано по подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД искова молба против М. Ю. И. и Б. В. И., с която са предявени обективно кумулативно субективно съединени искови претенции по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество сумата от 5000 лв.

– договорна лихва, част от задължение за договорна лихва в размер на 26 356,54 лв., за периода 26.06.2009 г. – датата на договора за кредит до 26.06.2021 г. – датата на падежиране на договора, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.02.2023 г. по ч.гр.д. № 139/2023 г. по описа на РС - Севлиево.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 26.06.2009г. бил подписан Договор за потребителски кредит № FL483858 между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /(с предишно наименование „Българска пощенски банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД), в качеството па кредитор и М. Ю.

И., ЕГН ********** и Б. В. И., е ЕГН ********** – в качеството на съкредитополучатели. По силата па този договор Кредиторът одобрил и предоставил на Кредитоискателя потребителски кредит в размер на 30 130.00 лева (тридесет хиляди сто и тридесет лева). Кредитът бил отпуснат за текущи нужди.

Сочи се, че за връщането на кредита ответниците отговаряли солидарно.

Ищецът твърди, че за усвоения кредит Кредитополучателят се задължил да заплати на Банката през първата година от срока на издължаване на кредита фиксирана 1 годишна лихва в размер на 12%. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължал на банката годишна лихва в размер па сбора на ГЛП на банката за потребителски креди за съответния период на начисляване па лихвата плюс договорна надбавка в размер на 3,750 пункта. Към момента на сключване на договора за кредит ГЛП за потребителски кредити бил в размер на 10.250 процента. Кредитът бил отпуснат при годишен процент на разходил в размер на 12,22 %. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си чрез 144 анюитетни месечни вноски с краен срок за погасяване - 26.06.2021г., ведно с договорните лихви и таксите, начислени съгласно договора за кредит.

Кредитът бил усвоен изпяло на 26.06.2009 г. по банкова сметка на кредитополучателя с IBAN BG 78 BPBI 7929 10 52592103.

След усвояване на Кредита, Длъжникът не изпълнил задължението си за плащане на месечните вноски съгласно договора и погасителния план, поради което останала общо непогасена сума по цитирания по-горе Договор за кредит в размер на 54 679,52 лв., от които: 28 182,98 лв. - дължима главница по гореописания договор, 26 356,54 лева - договорна лихва по гореописания договор, като с исковата молба се претендирала частично сумата от 5000.00 лева (пет хиляди лева) - договорна лихва, част от задължение зa договорна лихва в размер на 26 356,54 лева.

Ищецът сочи, че на 18.01.2016г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземалия (цесия) и приложението към него, сключен между- „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи Българин“ АД), с ЕИК 000694749 и „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375. задължението на ответниците произтичащо от посочения по-горе договор, било изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Сочи, че в изпълнение на императивите разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите на 16.09.2022г. на задължените лица на посочените в договора за кредит адреси били изпратени писмени съобщения, изпратени от пълномощник на цедента - адв. дружество И. и Денев, че считано от датата на получаването им кредитор спрямо тях но отношение горното вземане е ищцовото дружество. Със същата пратка на всеки от ответниците били изпратели и писмени известия, с които на всеки от тях бил предоставен 15-лневсн срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения договор за кредит.

Поддържа се, че в случай, че съдът не приеме основателността на гореизложеното, то на основание чл. 235. ад. 3 от ГПК, както и при спазване на установената съдебна практика (Решение №3/16.04.2014 но дело №1711/2013 на ВКС, ТК. 1 т.о.), следва да се приеме, че по отношение на ответниците е налице валидно уведомяване по чл. 99, ад. 3 от ЗЗД, извършено с връчване на препис от настоящата искова молба и приложенията към нея, сред които уведомление за цесия, като на 2 основание чл. 99. ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на задължението е породило действие за ответниците.

Искането към съда е да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Сочи се, че в исковата молба липсвала, каквато и да било информация за това какво се включва под понятието „договорна лихва“, как се изчислява тази лихва и кое е главното задължение, към което следва да бъде отнесена.

Твърди се, че от представените уведомления за промяна в кредитора по договора за потребителски кредит, в изпълнение на чл. 99 от ЗЗД, изпратени от пълномощник на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД (Адвокатско дружество „И. и Денев" гр.

Стара Загора) и от приложените документи от куриерска фирма М и БМ Експрес, нямало индикация за това, че уведомленията са връчени на ответниците, нито на коя дата е извършено връчването, ако има такова.

Излагат се съображения, че процесният договор за потребителски кредит бил със срок на действие от 12 години, като в погасителния план били указани 144 месечни вноски с конкретен размер и падеж. Поддържа се, че към сключването на Договора за възлагане на вземания от 2016 г., в сила от 18.01.2016 г., ответниците са били в неизпълнение на част от договорените месечни вноски, поради което е била настъпила предсрочна изискуемост по отношение на остатъка от кредита, за която банката уведомила длъжниците. В този смисъл, неплатените месечни вноски ведно с остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем, обуславяли понятието необслужван потребителски кредит, част от портфейла на банката, предмет на цитирания договор за цесия. Твърди се, че при условията на чл. 110 от ЗЗД, по отношение на всички парични задължения на ответниците, произтичащи от договора за потребителски кредит № FL483858/26.06.2009 г., включително претенцията за частична договорна лихва, била настъпила погасителната 5-годишна давност.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 99 ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, в качеството на кредитор и ответниците, в качеството им на кредитополучатели е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателите сумата в размер 30 130 лв., а последните се задължили да ги върнат солидарно в посочения период, валидно договорена възнаградителна лихва и 3 нейния размер, както и че вземанията по договора са прехвърлени в полза на ищцовото дружество по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), за което длъжниците са били надлежно уведомени.

В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти, в това число да установи плащането на процесното вземане.

С изготвения доклад по делото е отделено като безспорно между страните, че между „Юробанк България“ АД и ответниците е бил сключен договор за потребителски кредит, по който ответниците са се задължили солидарно да върнат посочената в договора сума, била е уговорена договорна лихва в претендирания размер, както и че сумата е усвоена.

Горното се установява и от представения по делото договор за потребителски кредит № FL483858 от 26.06.2009 г, погасителен план към него, бордеро 3275461 от 26.06.2009 г.

Между страните не се спори, че правоприемник на кредитора е „Юробанк България“ АД.

По делото е приложен договор за възлагане на вземания от 2016 г., по силата на който „Юробанк България“ АД, в качеството си на цедент, е прехвърлил на „Еос Матрикс‘ ЕООД, в качеството му на цесионер, свои вземания, сред които и посоченото в списъка по Приложение към потвърждение за извършена цесия процесно вземане към ответниците в размер на 54 679,52 лв. С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да й бъде съобщен от предишния кредитор- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал.

3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение.

Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства до ответниците е изпратено уведомление от упълномощено от цесионера адвкатско дружество, последният упълномощен изрично от цедента да уведоми длъжниците за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 39, л. 41, л. 44, л. 45, л. 46, л. 47, л. 48, л. 49 от делото/, с оглед което действието на цесията е настъпило успешно по отношение на ответницитедлъжници по кредита.

Съгласно утвърдената практика на ВКС уведомление, изходящо от цесионера, надлежно упълномощен от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, 4 съгласно чл. 99, ал. 3, пр. I ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Ето защо в процесния случай с оглед доказателствата за връчване на съобщението като част от преписката към исковата молба на ответниците, както и поради изричното изявление, инкорпорирано в исковата молба, е изпълнено изискването длъжникът да е уведомен за цесията Следователно цесията на осн. чл. 99, ал. 4 ЗЗД е породила своето действие спрямо кредитополучателите и ищецът има качеството кредитор спрямо ответниците.

Съдът не споделя доводите на ответниците, изложени в отговора на исковата молба, че в уведомлението за цесията не били посочени основанието, видът и размерите на дължимите суми, доколкото няма законоустановени изисквания относно съдържанието на уведомлението за извършена цесия, като е достатъчно до длъжникът да достигне волеизявлението, че следва да заплаща на новия кредитор.

Следва да се отбележи, че са неоснователни изложените в отговора на исковата молба съображения, че не по така предявения частичен иск не става ясно за какъв период е начислявана претендираната възнаградителна лихва, доколкото в заявлението и издадената заповед изрично е посочено, че периодът, за който се претендира договорна лихва е 26.06.2009 г. до 26.06.2021 г. – датата на падежиране на договора, а относно дължимият размер, предвид отнасянето й към дължими месечни вноски по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза.

Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от ответниците е била внесена сума в размер на 7 253, 14 лв., която е отнесена за заплащане на договорни лихви за периода 27.06.2009 г. – до 07.04.2011 г. Вещото лице посочва, че непогасената договорна лихва по процесния кредит е в общ размер на 31 077,72 лв. за периода 08.04.2011 г. до 26.06.2021 г.