Определение № 665 от 11.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 665 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500350 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. с чл. 245, ал. 3 ГПК, чл. 406, ал. 4 ГПК и чл. 250 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Д. С., ЕГН **********, с адрес в ***, чрез адвокат И., против Разпореждане №174 от 27.01.2026 г., постановено по гр.д.№205/2024 г. по описа на Районен съд –Асеновград, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на обратен изпълнителен лист на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК в полза на молителя срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: ***, за законната лихва върху претендираните суми, както следва:

1.законната лихва върху сумата от 80.60лв., считано от 15.11.2023год. до окончателното й изплащане, 2. законната лихва върху сумата от 298.34лв/, считано от 02.01.2024год. до окончателното й изплащане; 3. законната лихва върху сумата от 277.45 лв., считано от 20.02.2024год. до окончателното й изплащане, 4. законната лихва върху сумата от 16.00лв., считано от 18.06.2024год. до окончателното й изплащане, 5. законната лихва върху сумата от 61.00лв., считано от 16.10.2024год. до окончателното й изплащане. 6. законната лихва върху сумата от 5261.59лв., считано от 09.12.2024год. до окончателното й изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че следва да бъде издаден обратен изпълнителен лист и за законната лихва. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и да се издаде обратен изпълнителен лист и за законната лихва.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 250 ГПК, от страна с интерес от обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Основния спор по настоящото делото е дали при издаване на обратния изпълнителен лист следва да се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва.

1

Съгласно чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК обратният изпълнителен лист се издава за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснато предварително изпълнение на отменено решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 6 от мотивите на което е прието, че, ако в резултат на касационно обжалване осъдителният иск бъде отхвърлен от ВКС, ищецът по този неоснователен иск ще дължи връщане на недължимо полученото, както и обезщетение за вредите от неоснователното принудително изпълнение. Разяснено е още, че в тази хипотеза длъжникът е освободен от необходимостта да предявява искове за всички негови вземания, които могат да бъдат несъмнено удостоверени от съдебния изпълнител, а за останалите настъпили вреди той трябва да води отделно производство, в което да ги докаже. За разлика от сумите, които са получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение и събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство – всички, безпорно установени - претенцията за законна лихва, считано от датата на извършеното плащане от длъжника по допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, не е безспорна. Целта на обратния изпълнителен лист е да отстрани възникналото неоснователно обогатяване на една от страните по материалноправно отношение и така да възстанови съответствието между фактическото и правното състояние. Мнимият кредитор дължи да върне онова, което без основание е получил, заедно с таксите и разноските по изпълнението. Той дължи и обезщетение за пропуснати ползи от датата на получаване на сумите, но размерът му подлежи на доказване в отделно производство, тъй като това обезщетение не е за забавено плащане (забава би била налице едва след покана за връщане на сумите по изпълнението, довело до неоснователно разместване на имуществени блага). В този смисъл основателността на претенцията за законна лихва е обусловена от наличието на забава и от момента на настъпването й. Дали това е моментът на получаване на сумите въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, денят на влизане в сила на решението на АсРС, с което искът по чл. 439, ал. 2 ГПК е бил уважен, или датата на поканата за връщане на недължимо платената сума е обстоятество, което съдът в производството по чл. 245, ал. 3 ГПК е недопустимо да изследва.

Настоящият съдебен състав споделя практиката, съгласно която и с оглед на настоящата правна уредба, при издаване на обратен изпълнителен лист по отношение на събрани суми лихвите върху тях не следва да бъдат присъждани. На първо място това следва от нормата на чл. 245, ал. 3 ГПК, която очертава кръга на имуществата, за които може да се издаде обратен изпълнителен лист, като изрично посочва само сумите, събрани въз основа на принудителното изпълнение, и разноските пред съдебния изпълнител, без обаче да посочва лихви. От гледна точка на материалното правоотношение вземане за лихва ще възникне едва от момента на изпращане на покана за заплащане на сумите по изпълнението и при липса на подобно вземане не е възможно компетентния съд да го удостовери в обратния изпълнителен лист. Същият цели да отстрани възникналото неоснователно 2 обогатяване на една от страните по материалноправно отношение. Възможността да бъде издаден обратен изпълнителен лист е облекчение за обеднялата страна, на която не се налага водене на исков процес за възстановяване на отнетото . В този смисъл обратният изпълнителен лист има най – вече възстановителна функция, а законната лихва по чл. 86, ал.

1 ЗЗД има характера на парично обезщетение. Тъй като неизпълнението на парично задължение е винаги забавено, в чл. 86, ал. 1 ЗЗД е установено задължение на длъжника да заплати обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Законната мораторна лихва е форма на договорна отговорност, специфична за паричните задължения независимо от техния произход. Целта на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД не е възстановителна, а обезщетителна. Поради това чрез обратния изпълнителен лист съдът може единствено да разпореди на длъжника да се върне недължимо платеното, но не и да му присъжда и обезщетение за забава в размер на законната лихва/ в този смисъл е трайната съдебна практика вж. Определение № 60284/27.10.2021 г. по гр. д. № 1204/2020 г. на ВКС, III ГО, Определение № 250/27.06.2022 г. по гр. д. № 978/2021 г. на ВКС, III ГО, Определение № 273/09.08.2012 г. по гр. д. № 786/2010 г. на ВКС, III ГО., Определение № 3585/08.07.2025 г. по ч.гр. д. № 2392/2025 г. на ВКС, III ГО, Определение № 41/04.02.2022 г. по ч.гр. д. № 25/2022 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 53/26.02.2021 г. по т. д. № 345/2019 г. на ВКС, II ТО, Определение № 184/29.04.2020 г. по ч.т. д. № 556/2020 г. на ВКС, II ТО/.

Поради това обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №174 от 27.01.2026 г., постановено по гр.д.№205/2024 г. по описа на Районен съд –Асеновград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3