Решение № 9 от 23.01.2025, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Гражданско дело 1052/2024
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 23.01.2025
- Състав
- Николай Захариев Петров
Цитирани разпоредби
- чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№9 гр. С., 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Евелина Д. Неделчева като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело № 20241870101052 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на А. З. , гражданин на Л. с ЛНЧ ********** против СУ „Г.О.“ ЕАД с ЕИК ********.
Ищецът предявил срещу ответника иск с правно основание чл. 128, т. 2 вр. с чл.224 от КТ, за изплащане на дължимо трудово възнаграждение за минало време.Ищецът претендира трудово възнаграждение чието изплащане е забавено и не е платено в края на работния месец.Претендира се сума като главница за май 14 655,14лева ведно с лихва до 29.8.2024г. 417.13лева, за месец юни 14 913.15лева ведно с лихва до 29.8.2024г. 254.08лева, както и обезщетение за неизползван отпуск по чл.224 от КТ в размер на 899.31лева ведно с лихва 17.71лева до 29.8.2024г.Към всички суми представляващи главници се претендира законната лихва от завеждане на исковата молба 29.8.2024г. до изплащане на вземането. Ищецът допълнително е изискал съдебно-счетоводна експертиза която да изясни точния размер на сумата, с дължимата лихва.
В срока за отговор ответника не е подал такъв.
Предявен е допустим иск с правно основание 128, т. 2 вр. с чл.224 от КТ.
В съдебно заседание процесуалния представител на ответника не оспорва исковете прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
За изясняване на дълга съдът по искане на ищеца назначи и изслуша съдебно счетоводна експертиза видно от която е че дължимото възнаграждение за май е нето 14 655.14лева, а лихвата върху него до 1
29.8.2024г. е 417.13лева.Дължимото възнаграждение за юни е нето 14 913.15лева, а лихвата върху него до 29.8.2024г. е 254.08лева.Видно от експертизата е че твърдения за неизплатен отпуск на ищеца от един ден всъщност е платен от работодателя на 16.08.2024г., тоест преди завеждане на исковата молба.
От така изложеното и липсата на възражения от ответника, както и от приложените писмени доказателства за съдът е безспорно че искът по чл.128, т.2 от КТ е основателен, а искът по чл.224 от КТ е неоснователен.
Не се спори по факта че работодателя не е изплатил дължимите на работника заплати за месеци май и юни.Видно от изготвената експертиза претенцията в исковата молба досежно дълга за юни и май, както и лихвата за двата месеца са напълно основателни.Както съдът вече отбеляза неизползвания един ден отпуск е бил платен от работодателя преди завеждане на исковата молба, поради което в тази част искът е изцяло неоснователен.
От всичко гореизложено съдът достига до извод че ще следва ответникът СУ „Г.О.“ ЕАД с ЕИК ******** да бъде осъден да заплати на ищеца А. З. , гражданин на Л. с ЛНЧ ********** дължимите суми за трудово възнаграждение за май и юни 2024г. ведно с лихвите в размер на 14 655.14лева за месец май, ведно с лихва до 29.8.2024г. в размер 417.13лева и 14 913.15лева за месец юни ведно с лихва до 29.8.2024г. в размер на 254.08лева.
Ще следва също така искът в частта за заплащане на един ден неизползван платен отпуск в размер на 899.31лева ведно с лихвата до 29.8.2024г. от 17.71лева да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските: С оглед изхода на делото на ищеца се следват разноски.
Действително съгласно решение от 25.01.2024г. на Съдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22г. по описа на съда е прието че националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Ето защо и настоящия съд не е обвързан с прилагането на тази наредба и може да присъди възнаграждение и под определените там размери.В случая обаче според съда като ориентир следва да се приложи именно наредбата и като изхожда от правния интерес на делото и неговия размер във финансово изражение намира че заплатения от ищеца адвокатски хонорар от 3 300лева не е прекомерен.Предвид изхода на делото и уважаване на иска по чл.128, т.2 от КТ и съответно отхвърляне на този по чл.224 от КТ същия не е дължим в цялост, а съобразно уважената част от иска.Същото важи и заплатеното възнаграждение за вещо лице от 180лева.Предвид общия размер на претенциите 31 156.52лева и отхвърлената част от тях в размер на 917.02лева дължимото адвокатско възнаграждение е 3202.98лева, а възнаграждението за вещо лице 174.71лева.
Въпреки че искът е уважен частично, а този по чл.224 от КТ отхвърлен изцяло разноски на ответника за юрисконсулт не се дължат тъй като такива не са поискани.Ответника следва да бъде осъден да заплати и 4% държавна такса върху уважената част от иска в размер на 1209.74лева.
Воден от гореизложеното, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА СУ „Г.О.“ ЕАД с ЕИК ******** да заплати на А. З. , гражданин на Л. с ЛНЧ ********** дължимите суми за трудово възнаграждение за май и юни 2024г. ведно с лихвите в размер на:
14 655.14лева за месец май, ведно с лихва до 29.8.2024г. в размер 417.13лева и 14 913.15лева за месец юни ведно с лихва до 29.8.2024г. в размер на 254.08лева, ведно със законната лихва върху главниците за май и юни от предявяване на иска на 29.8.2024 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.224 от КТ предявен от А. З., гражданин на Л. с ЛНЧ ********** срещу СУ „Г.О.“ ЕАД с ЕИК ******** за сумата от 899.31лева ведно с лихвата до 29.8.2024г. от 17.71лева като неоснователен.
ОСЪЖДА СУ „Г.О.“ ЕАД с ЕИК ******** да заплати на А. З., гражданин на Л. с ЛНЧ ********** сумата от 3202.98лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 174.71лева възнаграждение за вещо лице пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА СУ „Г.О.“ ЕАД с ЕИК ******** да заплати в полза на държавата държавна такса върху уважената част от иска в размер на 1209.74лева по сметка на РС-С..
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на съдебното решение в частта относно дължимите трудови възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 3