Определение № 390 от 29.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. Пловдив, 29.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600469 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243 ал.8 НПК.

С обжалваното определение състав на Окръжен съд Пазарджик е потвърдил постановлението от 08.08.2024г. на ОП-Пазарджик, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 100/21г. по описа на ОСО при ОП Пазарджик за престъпление по чл.256, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК.

Срещу определението е постъпила жалба от Министъра на финансите, в качеството му на представител на ощетеното юридическо лице ТД на НАП Пловдив. В жалбата са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност, като с петитума се предлага определението и постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъдат отменени и делото върнато на прокурора за продължаване на разследването. Жалбоподателят е оспорил и изразил несъгласие с изводите на Окръжния съд, че разследването е обективно, всестранно и пълно. Според него за разкриване на обективната истина е било необходимо назначаването на експертиза. Твърди се в жалбата още, че свидетелите са в близки отношения с ОПГ и не следва да се кредитират техните показания. Сочи се, че И.Л., Д.П. и А.У. са осъдени за престъпление по чл.321 и чл.256 НК, осъществено в един по – късен период от инкриминирания.

1

Пловдивския апелативен съд, като прецени допустимостта на жалбата и провери в рамките на направените оплаквания и служебно правилността на протестираното определение, намира жалбата за неоснователна.

Това е така защото прокурорът е изградил вътрешното си убеждение, като е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Това е сторено по реда и със средствата предвидени в НПК. Всички въпроси, обхванати от разпоредбата на чл.102 НПК са изследвани обективно, всестранно и пълно.

Детайлно са обсъдени показанията на всички свидетели, в частност на К.Д., Г.Ш., С.Г., Д.К., И.Л., Д.П., Н.Т., А.А., Ф.М., И.П. и А.К.. Анализирани са детайлно и писмените доказателства по делото, вкл. Решение № 721/21г. по адм. д. № 84/21г. на АдмС Пазарджик.

Доказателствено обоснована и професионално поднесена от прокурора е и аргументацията, довела до крайния правен извод, че липсват обективните и субективните признаци на престъплението по чл.256 НК.

При съдебния контрол, в определението, си първоинстанционния съд е посочил, че за да е налице престъпление по чл.256 НК е необходимо по делото да е доказано по безспорен начин, че покупките на диворастящи гъби, посочени в СД № 13001673130/13.12.2019г. и в дневника за покупки за данъчния период през м. ноември 2019г. не са реално извършени. Като извършил прецизен анализ на доказателствената съвкупност съдът стигнал до извода, че доказателства да е осъществено престъплението няма, защото посочените сделки са били осъществени реално.

Тези съображения са довели Окръжният съд до извода, че постановлението за прекратяване на наказателното производсдтво е обосновано и законосъобразно и го потвърдил.

Въззивната инстанция споделя изцяло както правните изводи на прокурора, така и тези на първоинстанционния съд и не намира за необходимо да ги преповтаря.

Упрекът на жалбоподателя, че прокурорът и съдът са дали вяра на свидетелите И.Л., Д.П. и А.У., които били осъдени за престъпление по чл.321 и чл.256 НК, осъществено в един по – късен етап е неоснователен.

Обстоятелството, че тримата свидетели са били осъдени за данъчни престъпления за период 2021- 2022г. само по себе си не може да дискредитира показанията им, защото инкриминирания по делото данъчен период е за м.

2 ноември 2019г., т.е. няколко години по – рано и няма връзка с осъждането им за друго престъпление.

Неоснователно се възразява в жалбата, че посочените в административното дело свидетели са в близки отношения с посочените по – горе „участници в ОПГ“ и поради това са били заинтересовани.

Заинтересоваността на определен свидетел не може да се предполага и да доведе априори до неистинност в показанията му. Тогава, когато показанията на свидетелите са последователни, ясни, точни и са в унисон с останалите доказателства по делото, само по себе си обстоятелството, че имат отношения с други свидетели не може да дискредитира достоверността им, още повече, че тези показания са дадени под страх от наказателна отговорност.

Точно такива са показанията на свидетелите К.Д., Г.Ш., С.Г., Д.К., Н.Т., А.А., Ф.М., И.П. и А.К.. В постановлението си прокурорът е изложил достатъчно солидни съображения защо е натоварил с кредит на доверие показанията на тези свидетели и защо е намерил, че те имат съществено значение за изясняване на предмета на доказване, които съображения настоящият състав споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря.

Несъстоятелни са претенциите в жалбата за назначаване на експертиза.

Съгласно разпоредбата на чл.144, ал.1 НПК експертиза се назначава, когато за изясняване на определени обстоятелства по делото са необходими специални знания в областта на науката, изкуството и т.н., т.е. експертизата не е доказателство или доказателствено средство, не е факт от обективната действителност, свързан с обстоятелствата по делото, а дейност насочена към изясняване на тези обстоятелства. Затова те следва да бъдат ясно и точно конкретизирани. Недопустимо е да се претендира априори назначаването на експертиза, без в жалбата да са посочени кои обстоятелства, за които са необходими специални знания са останали неизяснени, в коя област са те /в областта на науката, изкуството или техниката/ и каква по вид експертиза следва да бъде назначена. Не са налице и условията, обхванати от разпоредбата на чл.144, ал.2 НПК, които налагат задължително назначаване на експертиза. Поради това претенцията за назначаването на експертиза е неоснователна.

Тук е мястото да се отбележи, че с Решение № 721/21г. по адм. д.

3

№84/21г. ревизионния акт № Р-16001319008504-091-001/13.10.2020г е бил отменен като незаконосъобразен. Същият не бил обжалван от органите на НАП в законоустановения срок и е влязъл в законна сила, което означава, че органите по приходите са се съгласили с установените от Административния съд факти и направените на тяхна база правни изводи и не са се възползвали от дадената им от закона възможност за касационно обжалване.

Независимо, че решението има сила на присъдено нещо, отделно от установеното с него органите на досъдебното производство са взели допълнителни мерки за да установят разкриването на обективната истина, каквото задължение те имат по силата на чл.13 НПК. Независимо от това доказателства за виновно поведение на лица за извършено от тях данъчно престъпление не са били открити.

При решаване на делото по същество, настоящата инстанция намира, че прокурорът е изпълнил в пълнота процесуалните си задължения и след като разследването по делото е проведено задълбочено и съобразно процесуалните изисквания, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и крайния правен извод е основан на установената доказателствена съвкупност и съобразен със закона, то постановлението за прекратяване на досъдебното производство се явява правилно.

Всичко посочено по-горе прави определението на първоинстанционния съд, с което е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство обосновано и законосъобразно и налага потвърждаването му.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 243 ал.8, вр. ал.6, т.2 НПК Апелативния съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 383/16.09.2024г. по чнд № 667/24г. на Окръжен съд Пазарджик.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5