Решение № 5546 от 02.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5546 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100500801 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С протоколно решение от 25.04.2017 г. по гр. д. № 8051 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 57-ми състав е признато за установено, че ответникът А.В.Т. дължи на ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД на основание чл. 79 ЗЗД сумата от 658,17, представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана ТЕ за топлоснабден обект ап. 4 в гр.

София, ж.к. ****, аб. № 232129 за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.10.2015 г. до окончателното й изплащане и на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД сумата от 84,88 лева – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 658,17 лв. за периода 31.12.2012 г. – 29.09.2015 г.; че ответникът Е.А.Т. дължи на ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД на основание чл. 79 ЗЗД сумата от 658,17, представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана ТЕ за топлоснабден обект ап. 4 в гр. София, ж.к. ****, аб. № 232129 за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.10.2015 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 84,88 лева – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 658,17 лв. за периода 31.12.2012 г. – 29.09.2015 г.; като А.В.Т. е осъден да заплати 164,82 лв. разноски по ч.гр.д. 61905/2015 г. и 114,13 лв. по исковото производство, а Е.А.Т. 164,82 лв. разноски по ч.гр.д. 61905/2015 г. и 114,13 лв. по исковото производство.

1

Ответницата Е.А.Т. е починала в хода на процеса, като на 29.06.2017 г. на основание чл. 227 ГПК първоинстанционният съд е конституирал наследниците на лицето, а именно – А.В.Т. и Б. Е. К. и е разпоредил препис от решението да се връчи единствено на Б. Е. К.. На последния е назначен особен представител чрез когото е подадена и въззивната жалба. В жалбата е направено искане за отмяна на решението в частта, в която е признато за установено, че Е.А.Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД суми за ТЕ, както и лихви върху тях, поради заявено от страна на ищеца с молба от 22.07.2020 г. признание, че сумите са изцяло заплатени. Извън посоченото е изложено и че първоинстанционното решение е неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост. Посочено е също, че съдът не е съобразил, че нотариалните актове не са представени в цялост, че заявлението-декларация за откриване на партида не е подписано, както и че не са назначени експертизи, въпреки оспорената дължимост на сумите в заповедното производство.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД в законоустановения за това срок по чл. 263, ал. 1 ГПК.

С молба от 17.06.2022 г. въззиваемата страна моли за отхвърляне на въззивната жалба на ответника. Претендира присъждането на разноски за производството.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която предявените искове са уважени по отношение на А.В.Т..

По допустимостта на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Съгласно трайно установената съдебна практика съдът по всяко време на висящността на процеса е длъжен служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните. В случая това не е сторено, тъй като ответницата Е.А.Т. е починала още на 08.07.2016 г., т.е. още преди СРС да изготви доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от 21.09.2016 г., както и преди съдебното заседание, на което е даден ход на устните състезания.

Следователно обжалваното решение е постановено срещу лице, което е изгубило своята правосубектност поради настъпилата смърт. Практиката на ВКС, както при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), така и при ГПК от 2007 г. (в сила от 01.03.2008 г.), е константна, че когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие.

Съдебното решение е недопустимо обаче в случай, когато е постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания (вж. - решение № 96/27.09.1985 г. по гр. д. № 2

67/1985 г. на ОСГК на ВС, решение № 9/21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г., І г. о., решение № 16/21.02.2014 г. по гр. д. № 4682/2013 г., ІІ г. о., решение № 86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г., IV г. о., определение № 37/18.01.2018 г. по гр. д. № 3011/2017 г., ІІ г. о.

,РЕШЕНИЕ № 108 ОТ 29.10.2018 Г. ПО ГР. Д. № 3789/2017 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС,

РЕШЕНИЕ № 60096 ОТ 26.11.2021 Г. ПО ГР. Д. № 3869/2020 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС,

РЕШЕНИЕ № 14 ОТ 02.03.2022 Г. ПО ГР. Д. № 997/2021 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС,

РЕШЕНИЕ № 16 ОТ 15.04.2022 Г. ПО ГР. Д. № 1877/2021 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС,

РЕШЕНИЕ № 50181 ОТ 13.10.2022 Г. ПО ГР. Д. № 3885/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС и др.). Цитираната практика съответства и на изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. второ ГПК, според която, ако страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на съдебното решение. Когато решението е постановено срещу страна, починала преди края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като такава страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо надлежната страна правоприемник на основание чл. 227 ГПК.

Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора. Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо. Този порок не може да бъде саниран от настоящата инстанция – ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на ответника, вече с участието на процесуалните му правоприемници и постановяване на съдебен акт по съществото на спора с участието на правосубектните ответници.

По разноските:

С оглед изхода на спора разноските следва да бъдат определени при новото разглеждане на спора.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА протоколно решение от 25.04.2017 г. по гр. д. № 8051 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 57-ми състав, в частта, в която е признато за установено по установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът Е.А.Т. /починала преди приключване на устните състезания пред СРС/ дължи на ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД на основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. Чл. 79 ЗЗД сумата от 329,08 лв., представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана ТЕ за топлоснабден обект ап. 4 в гр.

София, ж.к. ****, аб. № 232129 за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната 3 лихва върху главницата от 13.10.2015 г. до окончателното й изплащане и на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД сумата от 42,44 лева – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 658,17 лв. за периода 31.12.2012 г. – 29.09.2015 г., както и в частта в която Е.А.Т. е осъдена да заплати 82,14 лв. разноски по ч.гр.д. 61905/2015 г. и 57,07 лв. по исковото производство, които задължения ся наследени от Б. Е. К., като наследник по закон на ½ част от наследството на Е.А.Т..

ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на друг състав на СРС, който следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на ответника, вече с участието на процесуалните му правоприемници, вкл. и постановяване на съдебен акт по съществото на спора с участието на Б. Е. К..

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4