Решение № 260352 от 19.04.2021, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1314/2021
- Вид
- Решение № 260352
- Подписан
- 19.04.2021
- В сила
- 07.05.2021
- Състав
- МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 24 и 26 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 24 и 26 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 232, ал. 5, т. 1 · Закон за устройство на територията
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260352 гр.***,
19.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1314 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
„***“ ООД с ЕИК: ***, с посочен съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление №
НП-УТС-2/27.01.2021 г., издадено от Чанка Коралска – зам. кмет на Община ***, с което за нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ и на основание същата разпоредба на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно, и незаконосъобразно. Застъпва се, че в АУАН и НП липсва посочване на конкретна материално правна норма, която да е била нарушена, а цитираната такава на чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ е санкционна.
В тази връзка се счита, че в АУАН и НП не са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени, което пък е съществено нарушение на ЗАНН. На следващо място се посочва, че не са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН, доколкото Заповедта за премахване на строежа е влязла в сила на 09.07.2020 г., а срокът за изпълнението й е 30 дневен – т.е. до 09.08.2020 г. Това е налагало актът да бъде съставен най-късно до 09.11.2020 г., а в действителност това е сторено едва на 14.12.2020 г. На последно място се застъпва, че дружеството неправилно е било санкционирано с налагане на „глоба“, която е предвидена само за физическите лица, но не е и за юридическите.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Досев – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и развива. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган – Община *** се явява юрисконсулт Димитров, който оспорва жалбата. Посочва, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а описаното нарушение – доказано, поради което и пледира за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за доставяне (л. 8 гръб) НП е връчено на дружеството-жалбоподател на 18.02.2021 г., а жалбата е подадена на 23.02.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 13.12.2018 г. зам. кмет на Община *** издал Заповед № 3536/13.12.2018 г., с която наредил на „***“ ООД да премахне незаконен строеж, находящ се в ПИ с идентификатор 007079.605.271 по КК на гр. ***. В заповедта бил определен срок за доброволно изпълнение от 30 дни, считано от влизане в сила на административния акт.
Заповедта била обжалвана от адресата първо пред АмдС-***, а след това и пред ВАС, като с Решение 9274/09.07.2020 г. по адм. дело № 8506/2019г. на ВАС окончателно била потвърдена и влязла в сила на 09.07.2020 г. На 01.10.2020 г. служители на Община ***, сред които и св. К.Н.-М. извършили проверка на място, като констатирали, че заповедта не е изпълнена и незаконният строеж не е премахнат. За проверката бил съставен Констативен протокол № О-123/01.10.2020 г. На 14.10.2020 г. до адресата на заповедта била изпратена покана за доброволно изпълнение (л. 16), с която бил определен 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение на нарежданията, дадени със заповедта. Поканата била надлежно връчена на 21.10.2020г. На 19.11.2020 г. служители на Община ***, сред които и св. К.Н.-М. извършили нова проверка на място, като констатирали, че заповедта не е изпълнена и незаконният строеж не е премахнат. За проверката бил съставен Констативен протокол № О-135/19.11.2020 г.
При това положение св. Н.-М. ***, преценила, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ и на 14.12.2020 г., в присъствието на управителя съставила срещу търговеца АУАН с бл. № 0095663, описвайки горните факти. Актът бил подписан без възражения, като в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени такива също не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 27.01.2021 г. било издадено атакуваното НП. АНО също възприел дадената от актосъставителя правна квалификация. Приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 232, ал. 5, т.
1 от ЗУТ, поради което и на основание същата разпоредба му наложил административно наказание „Глоба” в размер на
1000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. По делото не се събра доказателствен материал, който да разколебава горните фактически положения.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на ЗУТ, а АУАН е съставен от компетентно лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3379/08.11.2019 г. на Кмета на Община ***. Въпреки това съдът счита, че в случая отговорността на жалбоподателя е била неправилно ангажирана, поради следните съображения.
На първо място е допуснато особено съществено нарушени изразяващо се в неправилно наложено административно наказание „Глоба“ на юридическо лице.
Нормата на чл.
232, ал. 5, т. 1 ЗУТ предвижда, че се наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което не изпълни писмено нареждане на контролен орган, издадено в рамките на неговата компетентност или на лицето, упражняващо строителен надзор, да спре, да премахне, да възстанови или да поправи строежи или части от строежи.
Както се приема в Тълкувателно решение № 3/03.07.2014г. на ВАС - съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: „обществено порицание”; „глоба”; „временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност”. Тези наказания са предвидени само по отношение на физическите лица, тъй като, за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания, а вина могат да формират само физически лица по арг. от чл. 24 и 26 от ЗАНН.
Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за административните нарушения и наказания, в самостоятелна Глава ІV “Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци”, която е след Глава ІІ “Административни нарушения и наказания”. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно чл. 83, ал. 1 от