Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1551 от 13.11.2025, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 2197/2024
Вид
Решение № 1551
Подписан
13.11.2025
В сила
23.12.2025
Състав
ГАЛЯ ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 1551 гр. Велико Търново, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110102197 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правното основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът излага твърдения, че с ответника са били сключени договор за мобилни услуги от 18.02.2019г., договор за мобилни услуги от 11.07.2020г., договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 03.08.2020г., договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 03.03.2021г., договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 07.05.2021г., договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 28.05.2021г. ,договор за лизинг на аксесоари от 11.07.2020г.,допълнителен договор за лизинг от 03.08.2020г., договор за мобилни услуги от 03.12.2021г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 07.05.2021г., договор за лизинг на базови аксесоари от 07.05.2021г., от 28.05.2021г. Сочи се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, поради което те са прекратени едностранно.

Ищецът заявява, че ответникът има задължения за предходни периоди в размер на общо 7612,18лв., представляващи сбор на дължими суми по горепосочените договори , включващи неплатени месечни абонаментни такси, вноски по договори за лизинг и неустойки, посочени по размер в исковата молба. Ищецът заявява, че за горепосочените суми се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания заявителят предявява установителен иск. Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 7612,18 лв.-главница, ведно със законната 1 лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № *** по описа на ВТРС. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, в който исковите претенции са оспорени като неоснователни и недоказани. Прави искане за отхвърляне на исковете.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен в заверен препис договор за мобилни услуги, сключен на 18.02.2019г. между ищцовото дружество в качеството оператор и ответника в качеството потребител, като предмет на договора е предоставяне от страна на ищцовото дружествооператор мобилни услуги, при месечен абонамент от 31,99лв. за срок 24 месеца.

По делото е представен в заверен препис договор за мобилни услуги, сключен на 11.07.2020г. между ищцовото дружество в качеството оператор и ответника в качеството потребител, като предмет на договора е предоставяне от страна на ищцовото дружествооператор мобилни услуги, при месечен абонамент от 19,99лв. за срок 24 месеца.

По делото е представен в заверен препис договор за мобилни услуги, сключен на 03.08.2020г. между ищцовото дружество в качеството оператор и ответника в качеството потребител, като предмет на договора е предоставяне от страна на ищцовото дружествооператор мобилни услуги, при месечен абонамент от 29,99лв. за срок 24 месеца.

По делото е представен в заверен препис договор за мобилни услуги, сключен на 03.03.2021г. между ищцовото дружество в качеството оператор и ответника в качеството потребител, като предмет на договора е предоставяне от страна на ищцовото дружествооператор мобилни услуги, при месечен абонамент от 30,99лв. за срок 24 месеца.

По делото е представен в заверен препис договор за мобилни услуги, сключен на 07.05.2021г. между ищцовото дружество в качеството оператор и ответника в качеството потребител, като предмет на договора е предоставяне от страна на ищцовото дружествооператор мобилни услуги, при месечен абонамент от 31,99лв. за срок 24 месеца.

По делото е представен в заверен препис договор за мобилни услуги, сключен на 28.05.2021г. между ищцовото дружество в качеството оператор и ответника в качеството потребител, като предмет на договора е предоставяне от страна на ищцовото дружествооператор мобилни услуги, при месечен абонамент от 36,99лв. за срок 24 месеца.

По делото е представен в заверен препис договор за мобилни услуги, сключен на 03.12.2021г. между ищцовото дружество в качеството оператор и ответника в качеството потребител, като предмет на договора е предоставяне от страна на ищцовото дружествооператор мобилни услуги, при месечен абонамент от 15,99лв. за срок 24 месеца.

На *** между страните по делото са сключени договори за лизинг за устройства и базови аксесоари.

В договорите е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния 2 срок, за която и да е СИМ карта/и, посочени в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок ,като сума не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. В случай, че е направена отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството/в брой и без абонамент/съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатена от него при предоставянето му, какъвто съответства на оставащия срок на договора.

По делото са представени фактури, издадени в периода м.декември 2021г.-м. март 2022г., в която са включени неизплатени задължения за месечни абонаментни такси и услуги, както и лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че по процесните договори за мобилни услуги и договори за лизинг са начислени следните неизплатени суми: за ползвани мобилни услуги-1060,63лв.; за неплатени лизингови вноски-5452,07лв., за неустойка за прекратени договори за мобилни услуги-805,34лв. и неустойка мобилни устройства 294,14лв.

На 19.01.2024г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Е. А. Г.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.01.2024г. по ч.г.гр.д.№*** на Великотърновски районен съд против длъжника Е. А. Г. за заплащане на сумата от сумата от 7 612.18 лева, дължима по сключени между страните договори, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 19.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 968.97 лева – направени разноски по делото /държавна такса от 152.24 лева и 816.73 лева - адвокатско възнаграждение/.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда на заявителя указания, последният предявил настоящите положителни установителни искове.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустимипредявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена 3 заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В настоящото производство ищецът предявава искови претенции за установяване дължимост на вземания за стойността на месечните абонаментни планове, за стойност на предоставени услуги, извън абонаментния план за процесния период, за лизингови вноски и за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите.

Между страните не е спорно и от представените по делото доказателства се установява, ч е ищецът и ответника са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения. По силата на процесние договори за мобилни услуги ищецът се е задължил да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги, договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по предпочетените тарифни планове. От своя страна, ответникът е поел задължение да заплаща за срока на договора съответната месечна абонамента такса. Уговорената в договора абонаментна такса представлява минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора, за това, че операторът е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, поради което съдът приема, че същата се дължи независимо от това дали абонатът реално ги е потребил. В настоящото производство от страна на ответника не оспори сключването на договора за мобилни услуги, запознаването с Общите условия, поради което съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обратното, договорът за мобилни услуги валидно е обвързвал страните по него и ответникът дължи заплащането на абонаментните такси по този договор за отчетните периоди, независимо дали е ползвал мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът на тези задължения е настъпил на посочените във фактурите дати. В случая ищецът е изпълнил задължението си да издаде процесните фактури, в които е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса, на използваните услуги, извън месечния абонамент, ато към всяка от фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от посочените компоненти. Падежът на тези задължения също е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства за заплащането им, поради което съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата 1060,63 лв.,включваща абонаментни такси и предоставени услуги извън абонаментния план, за процесния период.

Относно сумата от общо 5452,07 лева за незаплатени лизингови вноски исковата претенция също е основателна. Мобилните устройства са предоставени съобразно подписаните между страните договори за лизинг и са получени от клиента, което е удостоверено от подписа му под договора. Условията за предоставяне на устройствата, продажната цена и начинът на плащане, както и придобиването на устройствата и базовите 4 аксесоари се съдържат в приложените договори за лизинг, в които е уговорено заплащане на 23 месечни лизингови вноски / за срока на договора/ в посочения размер при фактурирането на месечните сметки на абоната съобразно договорите за предоставяне на мобилни услуги.

Ответникът не е заплатил лизинговите вноски. Няма доказателства ответникът да е възразил пред оператора относно тази стойност, както и няма доказателства, че е платил начислените суми, представляващи дължими лизингови вноски, което води до извод за основателност на исковата претенция за неизплатени лизингови вноски, включени в процесните фактури.

С оглед основателност на иска за главница за сумата общо 6512,70 лв., включваща абонаментни такси, предоставени услуги извън абонаментния план и лизингови вноски, основателна и е акцесорната претенция за дължимост на законната лихва за забава върху тази главница, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.