Решение № 78 от 29.07.2024, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Белоградчик, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20241310100048 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 1 Закона за защита от дискриминация – за сумата от 10 631.31 лв. – имуществени вреди, причинени поради лична вина на ответника и по чл.

86 ЗЗД – законни лихви върху главницата.

В исковата молба ищцата Ю. И. Д. от гр. В., чрез процесуалния си представител – адв. Р. Д., твърди, че е била в трудовоправни отношения с Община – Димово, с Кмет – ответника, като за периода 22.05.2013 г. – 31.12.2019 г. същата е заемала длъжността „Директор” на Детска градина „Кокиче“ – село А., общ. Д., обл. В. Твърди, че за посочения период ищцата е била уволнявана четири пъти, като уволненията й са признати за незаконосъобразни от съда. Ищцата сочи, че на 19.06.2020 г. е сезирала Комисията за защита от дискриминация, че е била дискриминирана на признак „тормоз“ и „лично отношение“. С Решение № 132 от 07.04.2023 г. КЗД е приела, че ищцата е дискриминирана на признак „тормоз и „лично отношение“. Ищцата излага, че в резултат на незаконосъобразните уволнения, е претърпяла имуществени вреди. Претендират се имуществени вреди, 1 изразяващи се в получени по – малко средства от работна заплата както следва: От 01.02.2019 г. до 30.10.2019 г. същата е получила възнаграждение по – малко от колкото ако е била на работа съгл. чл. 29 ал. 1 т. 1 от Колективен трудов договор. Разликата е била с 29 % по – малко в сравнение с това, ако е била на работа. За времето 01.11.2019 г. – 31.12.2019 г. ищцата е получила със 760 лв. по – малко в сравнение с възнаграждението което би получила, ако е била на работа на заеманата до уволнението длъжност „Директор на детска градина“. Претендира се обезщетение за имуществени вреди, в размер на общо 10 631.31 лв. за периода 01.02.2019 г. до 31.12.2019 г.

Предвид горното ищцата претендира, съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника, да й заплати сумата в размер на 10 631.31 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучаване на трудово възнаграждение и получено по – ниско по размер такова, поради лична вина ответника в качеството му на работодател, издал заповедите за уволненията й, признати впоселдствие за незаконни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В подкрепа на Исковата молба са представени писмени доказателства.

Ищцата е представлявана от процесуален представител – адв. Р. Д. от АК – Видин.

В хода на устните състезания, процесуалния представител на ищцата моли съда да уважи предявените искове, като подробни съображения са изложени в представената по делото Писмена защита. Претендират се и разноски по делото.

По делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото лице – специалист в съответната област, е определило размера на така претендираното обезщетение за имуществени вреди за исковите периоди. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответника.

Оспорва иска по основание и размер. Прави се възражение за настъпила погасителна давност на исковата претенция. Правят се и възражения, че ответника е уволнявал ищцата в качеството си на Кмет на Община – Димово, а не в лично качество, поради което и се явява ненадлежна страна по делото в 2 качеството му на физическо лице така, както е предявен иска.

Ответникът е представляван от адв. М. М. от АК – Видин. В хода на устните състезания, процесуалния представител на ответника пледира съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Подробни аргументи са изложени в представената по делото Писмена защита.

Съдът, преценявайки изложеното в Исковата молба, предвид възраженията направени с Отговора, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна :

Предвид правната квалификация на така предявените искове, с доклада по чл. 146 ГПК, съдът вмени в тежест на ищцата да докаже следните обстоятелства: а/ че ответника, в качеството на Кмет на Община – Димово – работодател на ищцата, е издал заповедите за дисциплинарното й уволнение, които впоследствие са признати за незаконосъобразни с влезли в законна сила съдебни актове и ищцата е възстановена на заеманата до уволнението длъжност.; б/ лична вина на ответника – че недобросъвестно е използвал служебното си положение за постигане на други цели извън кръга на служебните си задължения, като след като му е било известно, че не са били налице основанията за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, е издал уволнителните заповеди, по силата на които ищцата е била дисциплинарно уволнена.; в/ че уволненията са извършени от ответника на признак на дискриминация - „тормоз“ и „лично отношение“, признато по надлежния ред – от КЗК с влязло в законна сила решение на КЗД.; г./ че на ищцата са причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, поради уволнението, в това число, че същата е останала без работа, поради уволнението за периода 01.02.2019 г. – 31.12.2019 г.; г/ че същата е страна по колективен трудов договор.; д/ размера на имуществените вреди; е/ причинна връзка между деянието и вредите.

От своя страна, ответникът, с оглед твърденията си в Отговора следваше да докаже – че вземането на ищцата е погасено по давност.

При постановяване на настоящия съдебен акт, съдът се ръководи от установената по този въпрос съдебна практика. Основанията за присъждане на такъв вид обезщетение, са изброени в незагубилото своето приложение Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленум на ВС – когато ръководител на организация или учреждение, който е издал заповед за уволнение, призната 3 впоследствие за неправилна по надлежния ред, наред с издаване на заповедта е причинил и непозволено увреждане при недобросъвестно използване на служебното положение и в други подобни случаи, той дължи обезщетение.

Т.е., от определящо значение за изхода на делото е, налице ли е основание за претендиране на лична вина спрямо ръководителя на работодателя, издал отменената уволнителна заповед.

Съдът намира, че в случая, с оглед събраните по делото доказателства, се доказа това обстоятелство, а именно – виновно извършено от страна на ответника – работодател уволнение на ищцата.

С Решение № 132 от 07.04.2023 г. по преписка № 457, Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, е приела за установено, че ответника Л. Г. Л.

– бивш Кмет на Община – Димово, е осъществил „тормоз“ по смисъла на & 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признак „лично отношение“ спрямо Ю. И. Д.., за което му е наложена Глоба в размер на 500 лв. Решението е влязло в законна сила на 10.05.2023 г. В мотивите си, КЗД е приела, че спрямо ищцата „е налице нежелано поведение, което се установява от множеството съдебни решения, с които съдът отменя всички заповеди, с които на Ю. Д. е било прекратявано многократно служебното правоотношение и същата е възстановявана на заеманата от нея длъжност в ОДЗ Кокиче.“ КЗД е приела, че „спрямо ищцата е създадена враждебна, обидна и унизителна среда на работното място, тъй като след всяка отмяна на уволнителната заповед, след кратък интервал от време, следва нова, с ново уволнително основание, след което тя е възстановявана на работа.“ Поради това, КЗД в мотивите на решението си приема, че „по категоричен начин се установяват дани за системни и целенасочени действия от страна на ответника Л. Л. – бивш Кмет на Община – димово, спрямо ищцата Ю. Д., целящи същата да бъде освободена от длъжност“. При тези съображения, Комисията е постановила решението си, с което е приела, че е осъществена форма на дискриминация спрямо ищцата, от страна на ответника – „Тормоз“ на признак „лично положение“.

Съгласно Решение № 73 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 311/2012 г., IV г.о., ГК, в случаите, когато дискриминационното действие е установено от КЗД или от административен съд по пътя на обжалването, претенцията за обезщетение за вреди се квалифицира по чл. 74 ЗЗДискр. и се разглежда 4 съответно от общите или от административните съдилища /чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр./ в зависимост от вида на отношенията, по повод на които е осъществено дискриминационното третиране – дали са отношения на равнопоставеност или на власт и подчинение.

В тези хипотези съдът не установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението.

По смисъла на същото решение, когато действието по уволнението е признато и за дискриминационно, тогава се прилага специалният закон – в случая ЗЗДискр. и исковете се разглеждат по чл. 71, ал. 1, т. 3 или 74, ал. 1, съответно ал. 2 ЗЗДискр., като могат да се предявят, както срещу прекия извършител на дискриминационното действие, така и срещу юридическото лице – възложител. Няма ограничение за вида на вредите, за които може да се претендира обезщетение – важи общият принцип на чл. 51, ал. 1 ЗЗД .

Поради това, съдът намира, че с представеното по делото Решение на КЗД по Преписка № 457, влязло в законна сила на 10.05.2023 г., по смисъла на което е прието, че спрямо ищеца е упражнена дискриминация от страна на ответника, в качеството му на работодател, на признак „лично положение“, е доказано едно от вменените на ищцата обстоятелства: лична вина на ответника – че недобросъвестно е използвал служебното си положение за постигане на други цели извън кръга на служебните си задължения, като след като му е било известно, че не са били налице основанията за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, е издал уволнителните заповеди, по силата на които ищцата неколкократно е била дисциплинарно уволнена.

Съгласно установената съдебна практика по този въпрос, само с наличието на влязъл в законна сила акт, с който е установено реализирането на акт на дискриминация на някои от признаците й е достатъчно да се счита осъществена дискриминация и не е необходимо повторното доказване на това обстоятелство в процес, какъвто е настоящия, тъй като дискриминационното действие е установено с влязъл в законна сила акт на КЗД. Вече установеното правно положение със силата на присъдено нещо, е основа, с която страните и съдът следва да се съобразят и да действат съобразно правното положение, установено от съда. Целта на силата на присъдено нещо, е и 5 непререшаемостта на вече разрешен правен спор.

Доказа се и вмененото на ищцата обстоятелство, че ответника, в качеството на Кмет на Община – Димово – работодател на ищцата, е издал заповедите за дисциплинарното й уволнение, които впоследствие са признати за незаконосъобразни с влезли в законна сила съдебни актове и ищцата е възстановена на заеманата до уволнението длъжност. Горното се установява от приложените писмени дсоказателства – Решение № 87/ 25.08.2016 г. по гр.д. № 245 /20216 г. по описа на РС – Белоградчик, Решение № 9/ 22.01.2019 г. по гр.д. № 658/ 2018 г. по описа на РС – Белоградчик, Решение № 37/ 17.05.2019 г. по в.гр.д № 102/ 2019 г. по описа на ОС – Видин, Определение № 43/ 05.02.2020 г. по гр.д. № 3300/2019 г. на ВКС, Определение № 49/ 28.01.2022 г. по гр.д. № 3300/ 2019 г. на ВКС, Решение № 169/ 31.08.2018 г. по гр.д. № 409 по описа за 2018 г. на РС – Белоградчик, Решение № 2/ 26.01.2016 г. по гр.д. № 512/ 2015 г. на РС – Белоградчик, Решение № 42/ 14.04.2016 г. по гр.д. № 96 по описа за 2016 г. на ОС – Видин.

По силата на горецитираните Решения, уволнителните заповеди на ищцата, всеки път са били обявявани за незаконосъобразни и същата е възстановявана на заеманата до уволнението длъжност Директор в ОДЗ „Кокиче“ – с. А.

Разпечатката съдържа 31 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29d24112-1bc4-4419-9478-12d7a92d2ee5