Решение № 674 от 18.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Бургас, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20232100101033 по описа за 2023 година

Производството е образувано във връзка с предявена претенция от кооперация „ПК ФАР“-в несъстоятелност, ЕИК 102002410, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.“Алеко Константинов“ №1, представлявана от синдика Вечислав Чанков, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №57, ет.2 против „БУТЕД“АД, ЕИК 812117147, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Калоян“ №166 за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Поморие, одобрени със заповед №РД-18-36/29.04.2009г. на изпълнителния директор на СГКК-Бургас, последно изменена със заповед №КД-14-02-31/08.01.2013г. на началника на СГКК-Бургас, адрес на сградата гр.Поморие, ул.“Княз Борис 1“ №102, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №***, със застроена площ от 356 кв.м., брой надземни етажи:1,брой подземни етажи:няма, с предназначение: складова база, склад със стар идентификатор *** на основание придобивна давност.

Ищецът твърди, че с решение №402 от 05.12.2018г. по т.д. №232 по описа на БОС е открито производство по несъстоятелност, обявена е неговата неплатежоспособност, определена е началната дата на неплатежоспособността и са наложени обща възбрана върху имотите и запор на вземанията на длъжника. Производството първоначално било спряно, но след привнасяне на разноските от кредиторите е възобновено и Вечислав Чанков- назначен за постоянен синдик на кооперацията.

Сочи се в исковата молба, че ищцовата кооперация е променяла наименованието си през годините, като в тази връзка са приложени част от документите по ф.д. №9305/1990г. по описа на БОС. За установяване наличието на правоприемство и праводателите на кооперацията са представени и писмени доказателства, свидетелстващи за предаване на документи в Държавен архив по особен фонд на „ПК ФАР“. Уточнява се, че ищецът е собственик на сгради в складова база, известна в Поморие като складовата база на Наркооп- 1 една от които е процесната такава. От построяването на сградите през 60-70 години на миналия век, същите били стопанисвани от ищеца, а след 2000г. кооперацията започнала да ги отдава под наем.

През 2001г. бил съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот /обстоятелствена проверка/ на нотариус Добрин Горанов, с който документ ищецът бил признат за собственик по давностно владение на подробно изброените недвижими имоти, между които и процесният масивен склад „ел.уреди и железария“, застроен на площ 360 кв.м. в имот с планоснимачен номер 1458, парцел 2, кв.112 по кадастралния план на гр.Поморие. При изготвянето на кадастралната карта към АГКК за гр.Поморие, сградите, описани в цитирания нотариален акт били нанесени със съответните идентификатори.

Пояснява се също така, че към исковата молба е приложена обяснителна записка от месец май 2020г., изготвена от техническо лице- инж.Васил Стоянов, с която се установявало съответствието на процесния имот, представляващ масивен склад „ел.уреди и железария“-360 кв.м., находящ се в имот пл.№1458, парцел 2, кв.112 по кадастралния план на гр.Поморие със сграда с идентификатор *** с функционално предназначениескладова база, склад със застроена площ 356 кв.м. по КК на гр.Поморие. Тъй като в кадастралния регистър на гр.Поморие, процесната сграда неправилно била вписана като собственост на ответника, синдикът на кооперацията- ищец подал заявление пред АГКК за отразяването и като собственик на имота. В хода на образуваната преписка и след подадено възражение от „Бутед“АД бил постановен отказ за изменение на кадастъра с аргумент ,че е налице спор за материално право.

Според ищеца възраженията на ответника се явявали неоснователни. Представените от последното дружество документи не опровергавали правото на собственост на кооперацията, нито установявали собственически права на „Бутед“АД. Твърди се също така, че процесният имот не бил предмет на АДС №2191/17.11.1997г., нито се посочвал в заповед №РД-11-558/21.08.2000г. на областния управител на Бургас. Заявява се освен това, че видно от решение №167/28.09.2006г., постановено по гр.д.№226/2004г. по описа на Районен съд гр.Поморие, нотариален акт №102, том.1, дело 92 от 2001г. не е отменен по отношение на процесния имот.

Ищцовата кооперация придобила собствеността върху процесния имот на основание давностно владение. Горният извод се следвал при отчитане на настъпилото правоприемство, доколкото сградата била владяна до 1990г. от РПК“Наркооп“, а след това и до настоящия момент от ищцовата кооперация- „ПК ФАР“- в несъстоятелност. Това владение след 1990г. било непрекъснато, явно и несъмнено, като единствено ищеца упражнявал фактическата власт върху имота. Последното се установявало от приложените писмени доказателства- договори за наем, фактури, таблици, документи за платени данъци и такса смет. Процесният склад бил заприходен като актив в книгите на кооперацията, съответно всяка година били правени амортизационни отчисления. Кооперацията отдавала имота през годините под наем- посочени са юридически и физически лица наематели на складовата база. Дори да се приемело прекъсване на придобивната давност с постановяване 2 на посоченото по-горе съдебно решение по гр.д.№226/2004г. в сила от 24.06.2009г., то и към настоящия момент бил изтекъл законовият 10 годишен срок от фактическият състав на придобивната давност.

В подкрепа на казаното ищецът добавя, че имотът представлявал търпим строеж по смисъла на ЗУТ и като такъв бил годен за извършване на разпоредителна сделка и придобиване по давност.

Ответникът от своя страна още през 2001г. предявил ревандикационни претенции против ищеца за установяване собствеността му и предаване владението върху процесния имот. Тези искове били отхвърлени с влезли в сила съдебни решения.

Ответникът в постъпилия отговор изразява позиция, че исковата претенция е неоснователна. Оспорва истинността- верността на съдържанието на приложения към исковата молба нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №102, том 1, рег.№804, дело 92/2001г.

Оспорва се твърдението, заявено в исковата молба, че ищцовата кооперация е правоприемник на РПК“Наркоп“, включително верността на съдържанието на приложеното по делото удостоверение за наличие на извършена промяна в наименованието на кооперацията. Според ответника установяването на твърдяното правоприемство изисквало доказване на елементи от сложен фактически състав, за наличието на които не били приложени каквито и да е доказателства. Липсата на правоприемство била установена в хода на производството по гр.д.№226/2004г. по описа на Районен съд гр-.Поморие, по което ищецът бил страна и следвало да се счита обвързан от правните му последици. Подобен извод бил направен и от състава на БОС при въззивното разглеждане на посоченото по-горе производство.

Процесната сграда не била идентична с посочените от ищеца сграда- масивен склад “ел.уреди и железария“ със застроена площ 360 кв.м., разположена в имот с пл.№1458 в кв.112 по плана на Поморие. В тази връзка се оспорва истинността- верността на съдържанието на приложената от ищеца обяснителна записка в частта и по т.5. Тази записка, според ответника, не може да служи като доказателство за установяване на факти и обстоятелства, за които се изискват специални знания. От съдържанието на същия документ не ставало ясно как точно е изведена констатацията за идентичност на процесната сграда.

Обяснителната записка не съдържала никакви съображения и мотиви, а единствено краен извод, което обстоятелство препятствало възможността да се провери нейната достоверност.

Пояснява се, че от прочита на представения по делото и оспорен нотариален акт №102 не би могло да се направи какъвто и да е извод за идентичност на посочената в него сграда с процесната, тъй като не били посочени индивидуализиращи белези, извън площ, която също не съвпадала с площта на процесната сграда.

Ответникът се противопоставя на твърдението в исковата молба, че процесната постройка е била предмет на производството по гр.д.№257/2001г. по описа на РС-Поморие.

Предмет на делото бил склад „за вълна“ с площ 360 кв.м., а не склад за „ел.уреди и 3 железария“. Освен това в това производство не било установено със сила на пресъдено нещо, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор *** по КК на гр.Поморие. Отделен бил въпросът, че след влизане в сила на последното решение13.12.2007г. „Бутед“АД е упражнявало фактическата власт върху сградата и в негова полза също била изтекла 10-годишна придобивна давност. Оспорва се твърдението, че ищецът е упражнявал необезпокоявано фактическата власт върху процесната сграда, с намерение да я свои, както и че владението му е явно и несмущавано.

Представените договори за наем били неотносими към предмета на спора, като същевременно се оспорва достоверността на датите на същите документи. Според ответника последните са антидатирани и съставени за целите на производството. От съдържанието на представените 42 броя фактури с получател „Бонита“ не ставало ясно за кой обект се отнасят, като такова било положението и при представените амортизационни планове, които нямало как да служат като основание за придобиване на процесния имот. Касаело се за частни свидетелстващи документи, които не се ползвали с материална доказателствена сила.

Ответникът бил собственик на процесната сграда и като такъв бил отразен в кадастралните регистри, видно от представената към исковата молба кадастрална скица №15- 135203/11.02.2020г. „Бутед“АД и праводателите му били единствен и изключителен собственик на имот пл.№1458 кв.112 по плана на гр.Поморие и сградите в него, което било видно от записванията в разписния лист към кадастралния план на гр.Поморие, одобрен 1988г. На РПК „Наркооп“ или на ПК“ФАР“ никога не е била предавана процесната сграда.

Твърди се в тази връзка, че постройката е изградена от ОТП/Окръжно търговско предприятие/ праводател на „Бутед“АД, като последното дружество е станало неин собственик, включително по приращение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че през 2001г. е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот на нотариус Добрин Горанов, с който документ ищецът е признат за собственик по давностно владение на подробно изброените недвижими имоти, между които и масивен склад „ел.уреди и железария“, застроен на площ 360 кв.м. в имот с планоснимачен номер 1458, парцел 2, кв.112 по кадастралния план на гр.Поморие. При изготвянето на кадастралната карта към АГКК за гр.Поморие, сградите, описани в цитирания нотариален акт били нанесени със съответните идентификатори. Не са налице различни позиции, досежно отразяването на процесния имот в действащата кадастрална карта на гр.Поморие като сграда с идентификатор ***, както и относно вписването на ответното дружество като собственик на същата. Липсват противоречия и във връзка с твърденията, изложени в исковата молба за подаване на заявление от ищеца пред СГКК-гр.Бургас за промяна в регистъра на имотите към кадастралната карта на гр.Поморие по отношение на процесната постройка и подаденото възражение от „Бутед“АД. Не се спори също така, че нотариален акт №102/15.06.2001г. по нотариално дело №92/2001г. на нотариус Добрин Горанов е отменен частично с решение на Поморийски районен съд 4

№167/28.09.2006. по гр.дело №226/2004г. Няма разногласия между страните, че искът предявен от ответника срещу ищеца да бъде признат първият за собственик на основание чл.17а ЗППДОП/отм./ на складово помещение с площ 360 кв.м., находящо се в имот 1458, кв.112 по кадастралния план на гр.Поморие е отхвърлен с влязло в сила на 13.12.2007г. решение.

Спорът е концентриран върху това налице ли е твърдяното от ищеца правоприемство, следва ли да се цени приложената от ищеца обяснителна записка, изготвена от инж.Васил Стоянов и най-вече упражнявал ли е ищецът фактическата власт върху процесната постройка в продължение на десет години с намерение да я свои и било ли е това владение явно и несмущавано. Във връзка с последното се възразява, че не ищеца, а ответникът е собственик на недвижимия имот, изграден от негов праводател и в негова полза е изтекла придобивната десетгодишна давност.