Решение № 348 от 16.05.2014, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

348/16.5.2014г. гр.

Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав на дванадесети май 2014 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар:

С. Л. като разгледа докладваното от съдията ГД

№ 1644/2007г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство за делба, във фазата на извършването.

С Решение № 174/09.07.2010г., по ВГД № 664/2009г., по описа на Шуменски окръжен съд, по настоящото дело, до делба, са допуснати следните недвижими имоти :

ТРЕТИ ТАВАНСКИ ЕТАЖ, състоящ се от две стаи, салон, две тераси и килер, самостоятелен обект с идентификатор №

***, при съседи №№ *** и *** и

МАГАЗИН от 61,92 кв.м., с вход от бул. „***”, със складово помещение във вътрешността му, пробна и тоалетна, с обща РЗП 83,33 кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, при съседи: №№ ***, ***,

*** и ***, разположен на партера на триетажна жилищна сграда с идентификатор ***, застроена в ПИ с идентификатор № *** по КК на гр. Шумен, както и припадащите се за трети тавански жилищен етаж и описания магазин, идеални части от общите части на сградата и дворното място, а именно: 28.21 % ид. ч. – за таванския етаж и 16.15 % ид.ч. – за магазина, при равни квоти за съделителите : В.Й.Й., ЕГН : ********** и Б.А.П., ЕГН : **********.

По начина за извършване на делбата, към така описаният недвижим имот, не са заявени претенции за възлагане, с правно основание чл. 349, ал. 1 или 2 от ГПК.

Съделителят В.Й. е предявил претенции по сметки, по реда на чл. 346 ГПК:

- с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за заплащане от страна на Б.П., сумата от 200 лева месечно, за периода 07.10.2005г. – 28.03.2007г. /общо 3400 лева/, представляваща обезщетение за ползата от която е лишен, за 1/2 ид.ч. от съсобственият имот № *** /трети тавански етаж/, в едно със законната лихва върху сумата считано от падежа на всяко месечно задължение до окончателното плащане.

-

С правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, за сумата от 50000 лева – стойност на половината от подобрения, които е извършил в имот № *** /магазин/.

Съделителката, Б.П., е предявила претенция по сметки, по реда на чл. 346 ГПК :

- с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, за заплащане от страна на В.Й., сумата от 52000 лева, представляваща стойност на подобрения, които е извършил наследодателят на ищцата до 1995г. в допуснатите до делба имоти и съответните им ид.ч. от общите части на сградата.

Всеки от съделителите е заявил възражения за погасяване на предявените срещу него вземания, с изтичане на предвидената давност.

От фактическа страна в производството се установи следното: Според заключението на вещите лица, по допуснатите СТЕ, приети от съда, като компетентно и обективно дадени следва, че процесните недвижими имоти се явяват поделяеми, при одобряване на инвестиционен проект, съобразно квотите им, разпоредбите на ЗУТ и актовете по прилагането му, като общата им стойност възлиза на 165560 лева, съответно 144260 лева за магазин и 21300 лева за тавански етаж, а стойността на дяловете е по 82780 лева.

Заключението определя стойност на месечният наем за трети тавански етаж, в размер на 40 лева месечно, а за исковия период 708 лева. Извършените в имотите подобрения са на стойност 26516 лева, а увеличението на стойността на квотата на всеки съсобственик е съответно за 13258 лева. Извършването на подобренията и стойността им освен от заключението се установяват и от приложените неоспорени писмени доказателства и показанията на свидетелите. Въпреки многократно предоставените възможности и определяне на срокове надвишаващи приетите в практиката, не е представен инвестиционен проект за разделяне на имотите, който да е одобрен по реда на чл. 203 от ЗУТ. Не е представен твърденият договор за разпределяне ползването на трети тавански етаж.

Видно от исковата молба, тя, съдържа покана – писмено поискване, от страна на ищеца, до ответника, по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, за заплащане на обезщетение /200 лева месечно/, за ползата от която е лишен от припадащите му се 1/2 ид.ч. от имота. Препис от молбата, съответно писменото поискване е получено на 21.06.2007г. – съобщение на л. 27 от делото.

Така приетата фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

По извършването на делбата :

Делбените имоти следва да се изнесат на публична продан, съобразно чл. 348 ГПК. На лице са всички предпоставки на разпоредбата – при липса на одобрен инвестиционен проект, единствената възможност е, да се приеме че имотите са неподеляеми. Вярно е че всеки от тях може да представлява самостоятелен дял, с оглед принципа за получаване на реален такъв от всеки съделител, но това е възможно само ако се разпределят имоти, които не се различават по вид и стойност. Когато имотите са различни по вид, със значителна разлика в стойността им, както е в случая, за обособяването им в дял, е нужно между съделителите да няма спор за това.

Страните по делото категорично, няколкократно са изразявали несъгласие за обособяване на всеки от имотите в самостоятелни дялове л. 320 и др.. При липса на съгласие няма възможност за образуване на еднородни дялове, които да се разпределят по реда на чл. 353 ГПК – Р № 258/25.10.2011г. на ВКС по ГД № 144/2011г., II г.о.; Р № 165/31.05.2012г. по ГД № 900/2011г., II г.о..

По претенциите по сметки между съделителите :

·

Предявените от В.Й. срещу Б.П., с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС – За уважаване на иска, е необходимо да са налице следните предпоставки : да се установи, че страните в производството са били съсобственици на имота, за исковият период; че ответницата си е служила с имота, а ищецът не, респективно първата си е служила повече, а вторият по малко съобразно дяловете си; лишените от ползването съсобственици, в случая ищецът, да е отправил писмена покана до ползващите съсобственици. Посочените не са на лице. Ответникът е получил писмено поискване, съдържащо се във връчената му на 21.06.2007г. искова молба след последната дата от периода за който се претендира обезщетението. Писменото поискване няма обратно действие и искът е изцяло неоснователен, съответно следва да се отхвърли като такъв.

·

За уважаване на исковете с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, е необходимо да са налице следните предпоставки : предприета е чужда работа без пълномощие и в собствен интерес, за което са извършени разноски, в случая, че са извършени подобрения от единият съсобственик, без съгласието на останалите съсобственици, което да е довело до увеличение стойността на квотата на всеки, и размера на това увеличение. Изброените са налице. Анализа на свидетелските показания и писмените доказателства налагат да се приеме, че всеки от съделителите/ за ответните претенции от наследодателя и/, е извършил твърдените подобрения. СТЕ посочва както стойността им, така и размера на увеличението на квотата, на всеки съсобственик. Поради това исковете, би следвало да се уважат, в размер, от 13258 лева.

Основателни са обаче заявените от всеки съделител възражения за погасяване вземанията с изтичане на предвидената давност. Тя е 5 годишна и тече от момента на извършване. Той както се установи за твърдените е преди 2000г.. Възможността претенцията на ответницата да се квалифицира по чл. 59 ЗЗД, не променя извода за изтичане на давността. Това налага претенциите да бъдат отхвърлени поради погасяване вземанията с изтичане на предвидената давност за сумите от по 13258 лева, а в останалата им част, като неоснователни.

На основание чл. 355 от ГПК, страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса съобразно стойността на дяловете им, по сметка на ШРС, в размер на 3311,20 лева.

Страните следва да заплатят разноски по разгледаните претенции по сметки, както следва ответницата на ищеца 136,70 лева / 1/3 от извършените по трите претенции разноски по отхвърления и иск/ и ищецът на ответницата 239,13 лева / 2/3 от извършените от нея разноски по отхвърлените две претенции на ищеца/. Сторените по извършването на делбата, следва да останат в тяхна тежест / 250 лева платено адвокатско възнаграждение от ответницата от общо 500 лева, съобразно пълномощното по делото; липсват данни за извършени разноски за адвокат от ищеца/.

Ответницата следва да заплати по сметка на ШРС сумата от 300 лева – разноски за вещи лица, за които е останала задължена.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е

Ш И :

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти :

ТРЕТИ ТАВАНСКИ ЕТАЖ, състоящ се от две стаи, салон, две тераси и килер, самостоятелен обект с идентификатор № ***, при съседи №№ *** и *** и МАГАЗИН от 61,92 кв.м., с вход от бул.

„***”, със складово помещение във вътрешността му, пробна и тоалетна, с обща РЗП 83,33 кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, при съседи: №№ ***, ***, *** и ***, разположен на партера на триетажна жилищна сграда с идентификатор ***, застроена в ПИ с идентификатор № *** по КК на гр.

Шумен, както и припадащите се за трети тавански жилищен етаж и описания магазин, идеални части от общите части на сградата и дворното място, а именно:

28.21 % ид. ч. – за таванския етаж и 16.15 % ид.ч. – за магазина, на стойност 165560 лева, съответно 144260 лева за магазин и 21300 лева за тавански етаж.

След извършване на публичната продан, получените суми да се разпределят между съделителите, при следните квоти: ½ ид.ч. за В.Й.Й., ЕГН : ********** и ½ ид.ч. за Б.А.П.,

ЕГН : **********.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Й.Й.,

ЕГН : **********,*** срещу Б.А.П.,

ЕГН : **********,***, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за сумата 200 лева месечно, за периода 07.10.2005г. – 28.03.2007г. /общо 3400 лева/, представляваща обезщетение за ползата от която е лишен, за 1/2 ид.ч. от съсобственият имот № *** /трети тавански етаж/, в едно със законната лихва върху сумата считано от падежа на всяко месечно задължение до окончателното плащане, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Й.Й., ЕГН : **********,*** срещу Б.А.П., ЕГН : **********,***, иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, за сумата от 50000 лева – стойност на половината от подобрения, които е извършил в имот № *** /магазин/, за сумата от 13258 лева, поради погасяване на вземането с изтичане на предвидената давност, а в останалата му част, до пълният предявен размер, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.А.П., ЕГН : **********,*** срещу В.Й.Й., ЕГН : **********,***, иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, за сумата от 52000 лева – стойност на подобрения, които е извършил в делбените имоти нейният наследодател, за сумата от 13258 лева, поради погасяване на вземането с изтичане на предвидената давност, а в останалата му част, до пълният предявен размер, като неоснователен.

ОСЪЖДА страните да заплатят, по сметка на ШРС, държавна такса върху стойността на дяловете си както следва: Б.А.П., ЕГН : ********** – 3311,20 лева и В.Й.Й., ЕГН : ********** – 3311,20 лева.

ОСЪЖДА

Б.А.П., ЕГН : **********,***, на основание чл. 77 от ГПК, да заплати по сметка на ШРС сумата от 300 лева разноски за които е останала задължена.

ОСЪЖДА