Решение № 434 от 07.11.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. ХАСКОВО, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Д.А. А.-С. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500738 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 205 от 10.06.2024 г., постановено по гр.д. № 592/2023 г. РС Димитровград е признал за установено по отношение на „СТРОЙ ГСТ“ЕООД, с ЕИК 126626852,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от управителя Г.Т., че дължи на „АНДИ 2003“ООД, с ЕИК 126624773, със седалище и адрес на управление в с.***, община ***, ул.***, представлявано от управителя А.И.А., сумата от 5356,59 лева /пет хиляди триста петдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/ главница – неплатено задължение по 19 бр.фактури, издадени през периода от 21.12.2018г. до 31.07.2021г. във връзка с предоставени горива, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №90/23.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по ч.410 от ГПК по ч.гр.д. № 197/2023г. по описа на РС-Димитровград, като иска в частта му за разликата над 5356,59 лева до пълния предявен размер от 7515,87 лв. е отхвърлил като неоснователен.

Съдът е отхвърлил като неоснователен предявения насрещен иск от „СТРОЙ ГСТ“ЕООД, с ЕИК 126626852, със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от управителя Г.Т., против „АНДИ 2003“ООД, с ЕИК 126624773, със седалище и адрес на управление в с.***, община ***, представлявано от управителя А.И.А., за заплащане на 1 сумата от 5000 лв. - неплатено задължение за извършени СМР на бензиностанция в с.***, за които е издадена фактура №388/31.07.2019г., на сумата от 2041,44 лв. - обезщетение за забава за периода от 31.07.2019г. до 10.07.2023г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Съдът е осъдил „СТРОЙ ГСТ“ЕООД, с ЕИК 126626852, ДА ЗАПЛАТИ на „АНДИ 2003“ООД, с ЕИК 126624773, направените по делото разноски в размер на 2118,73 лв., както и направените разноски по ч.гр.д.№197/2023г. по описа на РС-Димитровград в размер на 534,76 лв.

Съдът е осъдил „АНДИ 2003“ООД, с ЕИК 126624773, ДА ЗАПЛАТИ на „СТРОЙ ГСТ“ЕООД, с ЕИК 126626852, направените по делото разноски в размер на 229,84 лв.

Недоволен от постановеното решение в частта, в която районен съд Димитровград е отхвърлил предявения иск за разликата над присъдените 5356.59 лв. до пълния предявен размер от 7515.78 лв. е останал жалбоподателят „ Анди 2003“ ООД, който обжалва в срок.

Твърди,че в атакуваната част постановеното от РС Димитровград решение е неправилно, поради неговата необоснованост. По делото били изготвени две експертизи, от заключението на които безспорно се установявало размера на вземането. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Димитровград в обжалваната част, както и в частта на разноските и постанови друго по същество на спора, с което да уважи в пълен размер предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред двете инстанции разноски.

В срок не е постъпил писмен отговор.

Недоволен от постановеното решение, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения насрещен иск за заплащане на сумата от 5000 лв. - неплатено задължение за извършени СМР на бензиностанция в с.***, за които е издадена фактура №388/31.07.2019г., на сумата от 2041,44 лв. - обезщетение за забава за периода от 31.07.2019г. до 10.07.2023г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането е останал въззивникът „СТРОЙ ГСТ“ЕООД, гр. ***, който обжалва в срок. Твърди,че в атакуваната част постановеното от РС Димитровград решение било неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото било установено,че е извършена услугата и е издадена процесната фактура, която е подписана от управителя на „ Анди 2003“ ООД . Подписването на фактурата от страна на управителя и приемането на същата сочело на приемане на извършената услуга от страна на ответното дружество. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Димитровград в обжалваната част и да постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание „ Анди 2003“ ООД гр. ***, чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа подадената въззивна жалба. Оспорва въззивната жалба подадена от 2 ответната страна.

В съдебно заседание въззивникът „СТРОЙ ГСТ“ЕООД, гр. ***,чрез пълномощника си адв. С., поддържа подадената въззивна жалба. Оспорва въззивната жалба подадена от ответната страна.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Въззивните жалби са подадени в срок и са процесуално допустима. Преценена по същество са неоснователни. Постановеното от РС Димитровград е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на страните не се дължат разноски за въззивната инстанция.

РС Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК предявен от „Анди 2003“ ООД гр.*** против „СТРОЙ ГСТ“ЕООД, гр.***.

В срока за отговор „СТРОЙ ГСТ“ЕООД, гр. *** е предявил против „Анди 2003“ ООД гр. *** – за заплащане на сумата от 5000 лв.,стойността на извършени СМР.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът е обсъдил в съвкупност представените по делото доказателства и направените от страните възражения. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават изводи, различни от направените от първоинстанционния съд.

Неоснователно е направеното от въззивника „Анди 2003“ ООД гр. *** възражение за необоснованост на постановения съдебен акт. За да уважи предявения от дружеството иск в размер на 5356,59 лв. , представляваща неплатено задължение по 19 бр.фактури, издадени през периода от 21.12.2018г. до 31.07.2021г. във връзка с предоставени горива съдът е приел заключението на ВЛ, неоспорено от страните и в частност от жалбоподателя „Анди 2003“ ООД гр. ***, според което неразплатените доставки към 31.07.2021 г. са в размер на 5356,59 лв. ВЛ е извършило проверка на аналитичните ведомости, плащания извършени от ответника. В допълнителното заключение е посочило осчетоводените и неплатени фактури в счетоводството и на двете дружества, както и е обяснило откъде произтича различията в записванията в двете счетоводства. Това обаче не променя извода за дължимост само на сумата от 5356.59 лв., доколкото в първото заключение е посочено, че по издадените фактури за този период са извършвани плащания и неплатеният остатък към 31.07.2021 г. е именно в този размер. След тази дата, видно от заключението на ВЛ, няма осчетоводени други движения по счетоводната партида. Или от издадените фактури на обща стойност 7 515.87 лв.- 2159.18 лв. са платени от ответника,поради което дължи заплащане именно на сумата от 5356.59 лв., в който размер е и уважена исковата претенция от съда.

Неоснователно е и възражението на въззивника „СТРОЙ ГСТ“ЕООД, гр. *** за необоснованост на съдебния акт и неправилно приложение на материалния закон. За да отхвърли предявения насрещен иск за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща 3 стойността на извършени СМР съдът е приел,че действително е издадена фактура на тази стойност на 31.07.2019 г. и е подписана от управителите на двете дружества и съответно е осчетоводена, но не са ангажирани доказателства,че реално са извършени СМР, който следва да се заплатят. И този извод на съда е правилен. Действително издадената фактура е редовна от външна страна и установява подлежащо на плащане задължение. След като обаче е оспорено.че реално са извършени СМР, за които е издадена процесната фактура, то в тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване,че е извършил тези СМР. А такива доказателства в производството не са ангажирани. По делото са разпитани свидетелите Р.К., която работи на бензиностанцията в с.*** и св.К.А., който работи при ищеца „СТРОЙ ГСТ“ЕООД, гр.***. Нито един от двамата свидетели не сочи,че в периода 2019 г., м. юли, когато е издадена фактурата или след това да са извършвани ремонтни работи на бензиностанцията в с. ***. Св. А. твърди,че на това място са извършвани някакви работи, но преди 12-13 години.Т.е не са налице доказателства за реално извършени СМР на бензиностанцията в с. ***, поради което и ответникът „Анди 2003“ ООД гр.*** не дължи плащане по издадената фактура № 388/31.07.2019 г. за извършени СМР на стойност 5000 лв. с ДДС. Като е достигнал до този извод съдът е постановил правилно по същество решение в тази част, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 205 от 10.06.2024 г. на РС Димитровград, постановено по гр.д. № 592/2023 г

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4