Решение № 15667 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15667 гр. **, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110110114 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от **** срещу С. Ц. Ц., с която са предявени искове за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми в общ размер от 4026,02 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 30.11.2017 г. между **** и С. Ц. Ц. по електронен път бил сключен Договор за потребителски кредит № *** за сумата от 1500,00 лева, който следвало да бъде върнат на 16 вноски, всяка от по 108,47 лева, в срок до 20.04.2019 г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 % и годишен процент на разходите в размер на 50,00 %. Между страните било уговорено, че при забавяне на плащанията по кредита ответникът дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземанията.

На 30.11.2017 г. ответникът сключил и договор за предоставяне на поръчителство с дружеството ****, по силата на който дружеството се задължило да сключи договор с **** и да отговоря пред същото солидарно със С. Ц. Ц. за вземанията по процесния договор за кредит, като се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от кредитодателя.

Ответникът-кредитополучател не изпълнил в срок възникналите задължения по 1 договора за кредит, поради което на 18.02.2021 г. **** отправило покана до **** за заплащане на същите. **** изпратило уведомление до кредитополучателя за отправеното до него от кредитодателя искане, за размера на дължимите суми и за предстоящото им заплащане и на 23.02.2021 г. изплатило на **** дължимите от С. Ц. Ц. суми, от които 1249,84 лева – главница, 160,27 лева – възнаградителна лихва, и 717,98 лева – лихва за забава. След извършване на плащането **** се суброгирало в правата на кредитодателя срещу кредитополучателя, за което на 23.02.2021 г. изпратило изрично уведомление до ответника, което съдържало информация и за задължението на последния да му заплати възнаграждение за предоставеното поръчителство в размер на 1242,65 лева, ведно с обезщетение за забава върху възнаграждението в размер на 655,28 лева. Така възникналите вземания били прехвърлени от **** на **** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г., като за извършеното цедиране длъжникът бил уведомен чрез имейл на 30.03.2021 г. В условията на евентуалност ищецът поддържа, че уведомяването за цесията било осъществено чрез връчването на исковата молба по делото.

Поради неизплащането на формираните задължения по кредита, **** подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Ц.. Издадената въз основа на същото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя били дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение. Поради тази причина ищецът претенидира установяване дължимостта на процесните задължения в общ размер от 4026,02 лева и моли предявените искове да бъдат уважени изцяло, като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съгласно разписка на л. 89 от делото исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответника С. Ц. Ц. на 23.07.2025 г. в сградата на Софийски районен съд, но отговор в едномесечен срок не е постъпил по делото. Страната е подала становище и отговор на искова молба на 05.12.2025 г. /вж. л. 108 и сл./ и на 08.12.2025 г. /л. 120 и сл./, като в първото по делото открито съдебно заседание е оспорила авторството на подписа, положен от нейно име в разписката за връчване на исковата молба и приложенията към нея.

Поддържа, че поради ненадлежното връчване на исковата молба отговорите на исковата молба от 05.12.2025 г. и 08.12.2025 г. следва да се считат за подадени в срок, считано от датата, на която страната е получила призовката за първото открито съдебно заседание (на 03.11.2025 г. – вж. л. 97 от делото). Предвид оспорването по делото е допуснато изготвянето на съдебно-почеркова експертиза и събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетел.

Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 2

ЗЗД за признаване за установено между страните, че С. Ц. Ц. дължи ****, в качеството му на цесионер по сключен между дружеството и **** Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г., следните суми:

1/ сумата от 1249,84 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № *** от 30.11.2017 г., сключен между **** и С. Ц. Ц., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024 г. до окончателното изплащане;

2/ 160,27 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 30.11.2017 г. до 20.04.2019 г.;

3/ 717,98 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по договора за кредит, начислена за периода от 20.04.2019 г. до 09.02.2014 г.;

4/ 1242,65 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен между **** и С. Ц. Ц. на 30.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024 г. до окончателното изплащане;

5/ 655,28 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по договора за кредит, начислена за периода от 30.11.2017 г. до 09.02.2024 г.; за които суми на 27.03.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8625/2024 г. по описа на СРС, І-во ГО, 175-ти състав.

В тежест на ищеца по така предявените искове е да докаже: 1/ наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между **** и С. Ц. Ц. по Договор за потребителски кредит № *** от 30.11.2017 г.; 2/ отпускането и усвояването на предоставената по силата на процесния договор за кредит сума в размер на 1500,00 лева; 3/ наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между **** и С. Ц. Ц. по договор за предоставяне на поръчителство от 30.11.2017 г. с уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 1242,65 лева, както и между **** и **** по договор за поръчителство, по силата на които **** е изплатило на **** задължения по процесния договор за кредит за главница в размер на 1249,84 лева, за възнаградителна лихва в размер на 160,27 лева и за лихва за забава в размер на 717,98 лева; 4/ настъпването изискуемостта на процесните вземания, както и техния размер; 5/ наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между **** и ищцовото дружество по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., въз основа на който процесните вземания са прехвърлени на ****; 6/ уведомяването на ответника за извършената цесия. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните като дължими вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По възражението на ответника за ненадлежно връчване на исковата молба и приложенията към нея:

Преди да се произнесе по същество на предявените искове съдът следва да разгледа възражението на ответника, че исковата молба и приложенията към нея не са му връчени надлежно, тъй като от произнасянето по така релевираното от страната възражение зависи 3 дали съдът дължи произнасяне по оспорванията на исковите претенции, направени от ответника в подадените от него становище и отговор на искова молба от 05.12.2025 г. /л. 108 и сл./ и от 08.12.2025 г. /л. 120 и сл./.

Съгласно разписка на л. 89 /гръб/ от делото исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответника С. Ц. Ц. на 23.07.2025 г. в сградата на Софийски районен съд. Връчването, отразено в разписката, е удостоверено посредством подпис и печат на призовкар, както и с подпис, положен от името на С. Ц. Ц. в графа 1 – „Получател:“.

Предвид оспорването на подписа и по искане на ответника по делото е допуснато изготвянето на съдебно-почеркова експертиза. Съгласно заключението на експертизата /л.

146 и сл. от делото/, което съдът кредитира в цялост като логично и компетентно изготвено, подписът, положен в мястото за „Получател“ на разписката от 23.07.2025 г., е изпълнен от С.

Ц. Ц.. Като сравнителни образци при проведеното изследване вещото лице е използвало подадени от ответницата заявления за издаване на документи за самоличност на български гражданин от 22.02.2010 г., 09.12.2015 г., 12.08.2020 г. и 02.12.2025 г., както и находящите се по делото разписка от 03.11.2025 г. /на л. 97 от делото/, договор за правна защита и съдействие /на л. 98 от делото/ и пълномощно от 28.11.2025 г. /на л. 129 от делото/.

По делото са изслушани и показанията на свидетеля *** /вж. л. 185 от делото/, която заявява, че ответницата е гостувала в с. *** „от около 19-ти – 20-ти юли 2025 г.“, като по време на гостуването си не се е връщала в **, като свидетелят няма спомен нито тя, нито ответницата да са напускали селото.

Като цени във взаимовръзка така събраните доказателства, съдът намира за доказано по делото, че подписът, положен от името на ответницата в оспорената разписка от 23.07.2025 г., изхожда именно от С. Ц. Ц.. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази материалната доказателствена сила на изявлението на призовкаря, оформил разписката, представляващо в тази си част официален удостоверителен документ, доколкото именно във връзка с възложените му служебни функции длъжностното лице по призоваването е удостоверило, че съдебните книжа са връчени на ответницата лично в сградата на Софийски районен съд. Това обстоятелство, съобразено с категоричното заключение на вещото лице по изготвената съдебно-почеркова експертиза относно самоличността на лицето, положило подписа си за „получател“ в разписката, сочат на единствения възможен извод, че исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на С. Ц.. Показанията на свидетеля *** не разколебават този извод, тъй като от една страна протИ.речат на събраните в протИ.положен смисъл доказателства, а от друга не съдържат конкретика относно продължителността на периода, през който се твърди, че ответницата не е напускала с. ***.

Предвид изложеното, съдът намира, че исковата молба и приложенията към нея са връчени надлежно лично на ответницата на 23.07.2025 г., като в срока по чл. 131 ГПК тя не е подала отговор на исковата молба, нито е изложила становище по предявените искове, от което следва, че възраженията на страната по основателността на исковите претенции, 4 направени в подадените впоследствие отговор и становище от 05.12.2025 г. /л. 108 и сл./ и от 08.12.2025 г. /л. 120 и сл./ не подлежат на разглеждане от съда като преклудирани на основание чл. 133 ГПК.

По основателността на предявените искове:

Процесният Договор за потребителски кредит № *** от 30.11.2017 г. /л. 30 и сл. от делото/ съдържа посочване на размера на отпуснатия заем /1500,00 лева/, общата сума за плащане /1735,52 лева/, фиксиран годишен лихвен процент /21,24 %/, годишния процент на разходите /50,00 %/ и погасителен план. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира в цялост като логично и компетентно изготвено, по процесния кредит ответницата е заплатила сума в общ размер от 725,03 лева /370,70 евро/.

В случая, обаче, е предвидено и задължение за кредитополучателя /вж. чл. 4 от договора/ да предостави поръчителство под формата на поръчител – юридическо лице, одобрено от кредитодателя, в срок до 48 часа от подаването на заявлението за кредит, или банкова гаранция в срок до десет дни от подаването на заявлението за кредит, като при неизпълнение на това задължение се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитодателя и сключеният договор не поражда действие. В зависимост от наличието или липсата на обезпечение по кредита е уговорен различен срок за одобрение на заявлението за отпускане на кредит, съответно – 24 часа или 14 дни от подаването му.