Решение № 5966 от 02.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5966 гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100510388 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10222/30.05.2024 г., постановено по гр.д. № 51086/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, е уважен положителен установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 48, ал. 8 вр. чл. 6, ал.

1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС за признаване за установено, че ответникът А. А. Т., ЕГН **********, дължи на ищеца Етажна собственост на бл. ********, находяща се в гр. София, ж.к. „Кръстова вада“, ул. „********, комплекс „Силвър Сити“, сумата от 1039,25 евро, представляваща главница за неплатени такси за управление и поддръжка на общите части на етажна собственост, от които 939,25 евро за апартамент и 100 евро за гараж, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27411/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца 1 сумата от 882 лв. – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 28.06.2024 г. от ответника в първоинстанционното производство – А. Т..

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение.

Въззивникът счита, че има логически несъответствия между мотивите на съда и диспозитива. Така мотивиран, моли да бъде направена проверка за законосъобразност и правлиност на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва като неоснователна. Посочва, че същата е бланкетна, решението е правилно и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 14.09.2023 г., с 2 която е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл.

415 ГПК с правно основание чл. 48, ал. 8 вр. чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС за признаване за установено, че ответникът А. А. Т., ЕГН **********, дължи на ищеца Етажна собственост на бл. ********, находяща се в гр. София, ж.к.

„Кръстова вада“, ул. „********, комплекс „Силвър Сити“, сумата от 1039,25 евро, представляваща главница за неплатени такси за управление и поддръжка на общите части на етажна собственост, от които 939,25 евро за апартамент и 100 евро за гараж, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27411/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.

Ищецът твърди, че на 07.01.2020 г. е взето решение на общото събрание на етажната собственост, да се заплаща такса за управление и поддръжка на общите части в размер на 8,50 евро на кв.м на година, съобразно застроената площ на всеки самостоятелен обект на етажната собственост. За гараш дължимата такса била 100 евро годишно. Ответникът като собственик на апартамент с площ 110,50 кв.м и гараж следвало да заплати за претендирания период – от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., сумата от 1039,25 евро.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди, че сумата е недължима, тъй като не е пребивавал повече от 30 дена в имота – възражение по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Оспорена е достоверността на протокола от общото събрание на етажната собственост. Счита, че не нарушен чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.

Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) че ответникът притежава самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, т.е. има качеството етажен собственик – апартамент и гараж; 2) проведено общо събрание, на което са взети процесните решения; 4) размер и период на дължимите вноски.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си, както и останалите си възражения – че не е пребивавал в имота повече от 30 дена за календарната 2020 г.

3

Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание.

Чл. 6, ал. 1, т. 8 и 10 гласят, че собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата.

В заповедното производство е представен като писмено доказателство Протокол от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. София, ул.

„********, бл. 6. От съдържанието на същия се установява, че таксата за управление и поддръжка на етажната собственост за жилищни площи е определена съгласно квадратурата на всеки имот – 8,50 евро на кв.м годишно, а годишната такса за гараж е определена на 100 евро годишно – т. 2.1.1. и т.

2.1.3. На основание т. 2.2 от протокола таксата за управление и поддръжка се заплаща на равни месечни вноски и е дължима до последно число на месеца, за който се отнася, като цялата сума следва да бъде издължена до 15.06.2020 г.

С определението по чл. 140 ГПК районният съд е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. ответникът А. А. Т. е бил собственик на ап. № 6-8 с площ от 110,50 кв.м и гараж № Г6-14, находящи се в затворен комплекс „Силвър сити“, с административен адрес гр. София, ж.к. „Кръстова вада“, ул. „********.

Ответникът не е оспорил това обстоятелство с отговора на исковата молба, поради което съдът правилно го е отделил за безспорно.

Съдът е счел за неоснователно оспорването на ответника, че общо събрание не е проведено. Посочил е, че не са събрани доказателства това решение да е оспорено и отменено по реда на чл. 40 ЗУЕС.

Районният съд е оставил без уважение като недоказано възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, като е приел, че е недоказано, а в негова доказателствена тежест е било да го установи, като същият не се е възползвал от предоставената му възможност да се снабди с поискано с отговора на исковата молба съдебно удостоверение.

4

Въззивната жалба на ответника е бланкетна. Не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение, водещи до неговата неправилност, които да обосноват отмяната му от настоящата инстанция. Посочено е единствено, че ответникът не е бил представляван надлежно от адв. Г. С., а аргументите, че не е доказана недобросъвестност в използване на фирменото наименование от страна на ответното дружество са неотносими към настоящия правен спор, поради което не следва да се обсъждат.

Възражението на въззивника, че не е бил представляван надлежно в производството, е неоснователно. На л. 19 от заповедното производство е представено пълномощно в полза на адв. Г. С., подписано и неоспорено от ответника, с което първият е упълномощен да представлява последния пред СРС по образувани заповедни производства, да подава възражения и отговор на искови молби по предявени установителни искове и да извършва всякакви процесуални действия в хода на делата.

Въззивникът е посочил, че определението за насрочване не е било връчено надлежно, тъй като адв. С. не е бил упълномощен. Това твърдение не отговаря на обективната действителност, видно от горните съображения на въззивния съд. Дори да не бе представляван надлежно, то въззивникът не е направил никакви доказателствени искания във връзка с твърденията си във въззивната жалба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

При тези изводи на съда решението на първата инстанция подлежи на потвърждаване.

По разноските:

При този изход от делото, право на разноски има въззиваемата страна.

Същата претендира 400 лв. за адвокатско възнаграждение, като е представил доказателства за действителното им извършване. Същите следва да се възложат в тежест на въззивника.

Съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10222/30.05.2024 г., постановено по гр.д.

№ 51086/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, с което е уважен положителен установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл.

48, ал. 8 вр. чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС за признаване за установено, че ответникът А. А. Т., ЕГН **********, дължи на ищеца Етажна собственост на бл. ********, находяща се в гр. София, ж.к. „Кръстова вада“, ул.

„********, комплекс „Силвър Сити“, сумата от 1039,25 евро, представляваща главница за неплатени такси за управление и поддръжка на общите части на етажна собственост, от които 939,25 евро за апартамент и 100 евро за гараж, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27411/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивника А. А. Т., ЕГН **********, да заплати на въззиваемия Етажна собственост на бл. ********, находяща се в гр. София, ж.к. „Кръстова вада“, ул. „********, комплекс „Силвър Сити“ сумата от 400 лв., представляваща разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________