Решение № 12591 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12591 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110143460 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т..“ ЕАД срещу А. Н. З., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от 842,63 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.12.2021г. до 30.04.2023г., доставена в топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. .., с абонатен номер .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК 12.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 237,49 лв.

- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху платена главница за периода 15.01.2022 г. 31.05.2024 г., включваща и лихва за периода от 15.02.2022г. до 04.12.2024г. върху главницата за периода м.12.2021г. до м.04.2023г., както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ищецът излага, че разполага с издадена в полза на дружеството срещу ответника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 74344/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, която не е влязла в законна сила. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало между него и ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Според приложимите общи условия, купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок, като ответникът изпаднал в забава за плащане на цената за потребената топлинна енергия. Ищецът сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „..“ ЕООД, поради което ответникът следвало да заплати цената на предоставената услуга. Ответникът бил подал заявление-декларация за откриване на партида, което представлявало предложение за сключване на договор, което било прието чрез доставката на топлинна енергия. Моли съда да признае за установено, че ответникът му 1 дължи вземанията, предмет на издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 74344/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, която не е влязла в законна сила. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор.

С молба от 20.03.2026г. ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Съдът намира, че искането за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде уважено.

За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответниците по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.

На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представила в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане 135887/29.08.2025г. е връчено на лице от адреса със задължение да го предаде.

Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

На ищецът следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 12,78 евро държавна такса и 51,13 евро юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК, както и разноски в заповедното производство в размер на 12,78 евро – държавна такса и 25,56 евро юрисконсултско възнаграждение.

При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. .., срещу А. Н. З., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „..., че А. Н. З. дължи на „Т..“ ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №74344/2024г. на СРС, 169 състав, както следва: сумата от 842,63 лв./430,83 евро, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.12.2021г. до 30.04.2023г., доставена в топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. .., с абонатен номер .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК 12.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 237,49 лв./121,43 евро обезщетение за забава в размер на законната лихва върху платена главница за периода 15.01.2022 г. 31.05.2024 г., включваща и лихва за периода от 15.02.2022г. до 04.12.2024г. върху главницата за периода м.12.2021г. до м.04.2023г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК А. Н. З., ЕГН ********** да заплати на „Т..” ЕАД, ЕИК .., сумата от 63,91 евро представляваща разноски по делото, както и разноски в заповедното производство в размер на 38,34 евро.

2

Решението е постановено при участието на „..“ ЕООД, като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Заверен препис от решението да се приложи по ч.гр.д. №74344/2024г. на СРС, 169 състав.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3