Решение № 1019 от 08.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. Пловдив, 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330114575 по описа за 2024 година

Предявен е иск с основание чл. 45 ЗЗД.

Ищцата М. И. К. твърди, че е пострадала от извършено на ***г. от ответника престъпление - нанасяне на телесна повреда при условията на домашно насилие.

Поддържа, че за това на ответника било наложено наказание по чл. 78а от НК по АНД № ***/*** г. на Пловдивския районен съд. Вследствие на това ищцата изживяла сериозни болки, страдания и стрес. Поддържа, че към момента на нанасяне на повредите била в напреднала бременност, като вследствие на стреса развила *** и се наложило да постъпи в болнично заведение, за да запази плода. Предвид това счита, че ответникът следва да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 500 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието.

Ответникът Г. А. Д. не отрича обстоятелството, че с ищцата са живели на семейни начала. Отрича обаче *** да е резултат от неговото поведение. То било причинено от тежката бременност на К.. Отрича също така да е ***. Твърди, че на процесната дата само леко й е хванал косата, като това било израз на неговото безсилие, защото тя ***, въпреки забраната на лекарите. Оспорва фактическите твърдения на ищцата досежно начина, по който тя претендира, че са й причинени телесните повреди. Счита иска за неоснователен.

След като се обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намира за установено следното:

1

По делото не е спорно, че ищцата и ответникът са били във фактическо съпружеско съжителство, което към настоящия момент е прекратено. Установява се от приложеното АНД №***/***г. на Пловдивския районен съд, че с Протокол от *** г. е било одобрено споразумение по чл. 382, ал. 6 от НПК между *** и ответника Г. А. Д., като същият бил признат за виновен в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК за това, че на *** г. в гр. *** в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК е причинил на М. И. К. лека телесна повреда, изразяваща се в ***, довела до болка и страдание без разстройство на здравето, като му е наложено наказание глоба при условията на чл. 78а, ал. 1 НПК в размер на 900 лв.

Определението е влязло в сила на *** г. /лист 4/ .

Според представеното съдебномедицинско удостоверение № ***/*** г. при преглед на ищцата М. К., извършен на ***г. било установено, че в ***, в *** е наличен ***, *** с *** с размер ***. /лист 6/ .

От показанията на свидетелката О.В. се установява, че към датата на инцидента - *** г. ищцата е била бременна, като по това време те все още живеели заедно с ответника Г. Д.. Сочи, че на процесната дата ищцата й се обадила уплашена и разтревожена. На следващия ден свидетелката посетила К. и видяла, че е в много лошо състояние - психически и физически. Била ***, с *** и ***. Твърди, че това продължило доста време. Освен това била притеснена и разтревожена какви могат да са последствията от поведението на ответника. Към онзи момент той бил изведен от полицията. Твърди, че ищцата се страхувала да излиза навън, за да не бъде пресрещната някъде от ответника, а освен това изпитвала срам, защото имала следа от ***. Поддържа, че когато посетила ищцата заедно са измерили *** и то било ***. В резултат на случилото се ищцата се чувствала лошо в продължение на около месец.

Показанията на свидетелката в частта им относно това, че ищцата била бременна към момента на извършване на престъплението се потвърждават от приложената медицинска документация /лист 49-59/.

Другият свидетел - Р.М. сочи, че познава ответника от 2017 г., отпреди да заживеят заедно с ищцата. Поддържа, че ищцата имала тежка бременност заради която често посещавала лекар. При едно от тези посещения лекарят й забранил да ***, за да не се увреди плодът или да не загуби детето. Твърди, че ищцата има ***, което поддържала при всичките си бременности. *** на ищцата било и причината за скандала помежду нея и ответника. Поддържа, че не е вярно, че при разправията с ответника на ищцата бил паднал *** –това било инсценировка.

Установява се, че между страните, че е било налице заведено по молба на ищцата производство по ЗЗДН, по което на *** г. била издадена заповед за незабавна защита. Впоследствие с определение от *** г. производството по делото било прекратено поради оттегляне на молбата, заявено от ищцата. Определението е влязло в 2 сила на 10.10.2023г. / лист 22/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетението за непозволено увреждане обхваща всички вреди – имуществени и неимуществени, които се намират в причинна връзка с деликта – чл.

51, ал. 1 ЗЗД.

В случая одобреното от наказателния съд споразумение, с което ответникът е признат за виновен в причиняване на ищцата на лека телесна повреда, има значение на влязла в сила присъда – чл. 383 ал.1 НПК.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед това по настоящото дело е безспорно установено, че ответникът е извършил соченото в исковата молба деяние, с което противоправно и виновно е причинил на ищцата болка и страдание без разстройство на здравето.

Общоизвестно е, че телесните увреждания дори тогава, когато са в степен, предизвикваща само болка и страдание, а не разстройство на здравето, са свързани с неблагоприятни изживявания и се отразяват негативно на психическото състояние на личността. В този смисъл следва да се приеме, че дори леката телесна повреда има негативно въздействие, което съставлява неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Ето защо възражението на ответника, че липсва доказана причинност между деянието му и претендираните неимуществени вреди съдът намира за неоснователно. Вярно е че в медицинските документи, приложени по делото се установява, че ищцата и в периода преди датата на деликта е имала ***, като във връзка с това е приемала определени медикаменти. Сам по себе си този факт не изключва причинността, защото стресът е свързан с повишаване на ***. Поради това действията на ответника поставящи ищцата, за която той очевидно знае, че бременна и с ***, в стресова ситуация също са свързани с повишен риск за нейното здраве. В този смисъл загрижеността му за нейното здраве, не му дава право да употребява физическа сила за да осигури спазване на лекарските препоръки. От това следва, че не може да се очаква, че в резултат на деянието на ответника, биха възникнали за ищцата благоприятни последици или пък тя би преживяла положителни емоции. Ето защо съдът намира, че има причинна връзка между изпитаните от ищцата болка и страдание и престъплението, за което е признат за виновен Д..

Не изключва отговорността на ответника и обстоятелството, че ищцата е оттеглила молбата за защита по ЗЗДН, независимо от причините за това. Налице е влязла в сила присъда за престъпление, извършено в условията на домашно насилие.

Гражданската отговорност на ответника не би била изключена, съобразно чл.1, ал.3 3

ЗЗДН, дори да бяха наложени ограничителни мерки за закрила от домашно насилие.

Обезщетението за неимуществени вреди следва, съобразно чл. 52 ЗЗД, да бъде определено от съда по справедливост.

Съдът намира, че за определяне на размера на обезщетението следва да вземе предвид вида на причинените вреди, както и продължителността на изпитаните вследствие на тях негативни емоции. В конкретния случай от значение за определяне на справедливото обезщетение е и видът на засегнатото благо - телесната неприкосновеност на ищцата. Доколкото няма разстройството на здравето, а само причиняване на болка и страдание, които не изискват непродължителен период на възстановяване, като не предполагат специални грижи и лечение, тяхната интензивност следва да се определи като невисока. С оглед това обезщетението в претендирания размер от 2500 лв. равняващи се на 1278,23 евро съдът намира за справедлив и непрекомерен.

Ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Върху размера на обезщетението, следва да се присъди и законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане, съобразно правилото на чл.84, ал.3 ГПК.

Ответникът следва, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на ищцата сумата 306,78 евро, равняващи се на 600 лева - разноски за адвокат /лист 9/.

На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 51,13 евро, равняващи се на 100 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. А. Д. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на М. И. К. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.45 ЗЗД, сумата 1278,23 евро /равняващи се на 2500 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и страдания, резултат от престъпление, относно което е налице влязла в сила присъда по АНД №***/***г. на Пловдивския районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от ***г. до окончателното заплащане.

ОСЪЖДА Г. А. Д. ЕГН ********** да заплати на М. И. К. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 306,78 евро / равняващи се на 600 лева/ деловодни разноски.

4

ОСЪЖДА Г. А. Д. ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт и сметка на Пловдивския районен съд сумата 51,13 евро /равняващи се на 100 лева /- държавна такса.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 5