Решение № 7189 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7189 гр. С. 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. Х. при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х. Гражданско дело № 20241110109146 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против В. С. Х. и Х. С. Х., искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на топлофикационното дружество сумата в размер общо на 1486,48 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С. ж.к.О.К. *, бл. *, вх. *, ет.*, ап. **, аб. № ******, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от 15.09.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 228,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.08.2021 г. до 04.09.2023 г., сумата в размер на 22,68 лева, представляваща незаплатена цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 15.09.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, както и сумата в размер на 5,15 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 04.09.2023 г., като дължимите суми се разпределят поравно между ответниците при ½ част за всеки от тях, и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 51218/2023 г. по описа на СРС, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответниците, 1 ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителите не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.

22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците, произтичащо от техния наследодател, притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Х. Х., чрез назначения от съда особен представител, депозира отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове по размер. Сочи, че признава обстоятелството, че ответникът е битов клиент в качеството си на сънаследник на наследодателката си Веря Никифорова относно процесния топлоснабден имот.

Признава количеството и качеството топлинна енергия доставяно до имота.

Прави възражение за погасяване на част от процесните вземания по давност.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Х., редовно уведомена, не депозира отговор. Не взема становище по предявените искове.

По делото е конституирано трето лице-помагач „Нелбо“ АД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

По допустимост:

От приложеното ч.гр.д.№ 51218/2023г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 26.09.2023г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено В. С. Х. и Х. С. Х., да заплатят сумите, посочени в заповедта.

Заповедта е връчена на длъжника Х. Х. на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като не е постъпило възражение. С разпореждане съдът е дал указания по чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което 2 настоящото производство спрямо длъжника Х. е допустимо.

Съдът намира, че предявените искове спрямо ответника В. Х. са недопустими. Видно от приложеното ч.гр.д. № 51218/2023г. заповедта за изпълнение е редовно връчена лично на длъжника на 25.10.2023г., като в законоустановения срок не е постъпило възражение. Предвид това заповедта за изпълнение е влязла в законна сила и за ищеца липсва правен интерес от предявяване на исковете по реда на чл. 422 ГПК. Предвид това производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на посочения ответник.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от представения Нотариален акт № 99, том II, рег. №2701, дело №400/2005г. Вера Антонова Никифорова е придобила собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент № 61. Със заявление декларация от 1.09.2005г. В.Н. се е легитимирала пред топлофикационното дружество като собственик на процесния недвижим имот и е поискала да бъде открита партида на нейно име. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 23.02.2023г. се установява, че В.Н. е починала на 05.03.2021г., като е оставила за наследници ответниците В. С. Х. и Х. С. Х..

Следователно, настоящият съдебен състав намира, че се установява в производството, при условията на пълно и главно доказване, че през периода 3

В. С. Х. и Х. С. Х. е следвало да отговарят за заплащане на стойността на доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия, в качеството си на наследници на В.Н. и собственици на апартамент **, находящ се в гр.С. ж.к.О.К. *, бл. *, вх. *, ет.*. Поради което искът спрямо Х. Х. се явява основателен по основание за този период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението в имота има инсталирана 1 бр. щранг лира с мощност 280 Вт, като за процесния период ТЕ от нея е начислена съгласно Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. Изчислена е ТЕ за БГВ на база, без водомер по 140 л. дневно за 1 бр. потребител. Съгласно заключението за имота сградна инсталация се разпределя в зависимост от пълния отопляем обе, 143 м3 и този на ЕС – 3951м3. Съгласно заключението общата сума за топлинна енергия по прогнозна стойност за абоната за процесния период е 1210,84 лева.

Изравнителната сума за процесния период е +298,32 лева за доплащане, то ТЕ за процесния период възлиза на 1509,16 лева.

С оглед определяне размерът на дължимата ТЕ съдът намира, че следва да се произнесе по направеното възражение за погасяване на задълженията.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.

4

"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 15.09.2023г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Предвид това вземания на ищеца, станали изискуеми преди 15.09.2020г. погасени по давност. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това съдът намира, че възражението е основателно за месеците 05.2020 – 07.2020г. Съдът на основание чл. 162 ГПК и като взе предвид СТЕ приема, че искът за главница в размер на 85,55 лева е погасен по давност. Доколкото обаче единствено ответникът Х. Х. е направил възражение за погасителна давност, то следва да се отхвърли искът спрямо него за главница в размер на 42,78 лева.

Предвид горното, съдът намира, че спрямо ответникът Х. Х. искът за главница ТЕ е основателен до размера от 700,46 лева, а за горницата – следва да се отхвърли.

Възражението на ответника, че предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен поради това, че в исковата молба се твърди начисляване на топлинна енергия въз основа на реален отчет, докато от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява служебно начисляване, е неоснователно. На първо място, съдът е обвързан от въведеното от ищеца правно основание на иска, а не от начина, по който са описани отделни фактически елементи, свързани с формирането на претендираното вземане. В случая предмет на делото е установяване съществуването на вземане за доставена топлинна енергия, а не конкретният способ на нейното отчитане. На следващо място, от събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че за процесния период не е бил осигурен достъп за реален отчет, поради което начисляването е извършено служебно съгласно приложимата нормативна уредба и общите условия на топлопреносното предприятие. Този начин на определяне на дължимите суми е предвиден в действащото законодателство и не води до недължимост на вземането.

Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна 5 собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което ответникът Х. следва да заплати на ищеца половината от дължимото възнаграждение в размер на 22,68 лева.