Определение № 486 от 05.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 486 гр. Ловеч, 04.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500306 по описа за 2024 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против разпореждане № 509/14.05.2024 г., по ч.гр.д. № 331/2024 г. на Районен съд Троян, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Р. М. И..

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението и се излага несъгласие с решаващите изводи на съда. Частният жалбоподател счита, че районният съд не е следвало да извършва преценка за действителност на договора за кредит или на отделни негови клаузи и че с оглед на това е допуснато нарушение на съдопроизводствните правила. От жалбоподателя се поддържа, че районният съд не е отчел правилно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, преценявайки неравноправния характер на неговите клаузи с оглед определянето на основния предмет, както и съответствието между цената/възнаграждението от една страна, с насрещната стока/услуга, от друга. Направено е оплакване за несъобразяване от районния съд, че в конкретния случай няма превишаване на установения по закон максимален размер на годишния лихвен процент на разходите (ГПР), че кредиторът не е задължен да изготвя и посочва методика за формиране на ГПР. От частния жалбоподател се поддържа, че претендираните със заявлението договорно възнаграждение не противоречи на закона и добрите нрави, както и че неговият размер и този на вземанията за законна лихва и лихвите за забава не надхвърлят допустимия по закон максимум по чл. 33 ЗПК. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното 1 разпореждане е връчено на 15.05.2024 г., а частната жалба е подадена на 23.05.2024 г., видно от разпечатките от страницата на ССЕВ. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с него е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК, отказвайки да издаде заповед за изпълнение за означените в него суми, районният съд е счел, че заявителят не е отстранил нередовността на заявлението относно за част от означените в него вземания, като едновременно с това е счел, че по отношение останалите вземания, изяснени по основание и размер) заявлението е преценил, че заявлението противоречи на закона и добрите нрави.

Крайният извод на районния съд е правилен.

Интерпретацията на районния съд на подадената уточняваща молба е точна, а изграденият въз основа на нея извод за неотстраняване нередовността на заявлението – правилен. Въпреки указанията, дадени му с разпореждане от 30.04.2024 г., заявителят не е изложил допълнителни твърдения относно указаните му обстоятелства. При липса на твърдения за начина на формиране на всяко от вземанията, за включените суми в главницата, за ГПР и начина му на формиране, за основанието, от което произтича застрахователната премия и за нейното участие в ГПР, за начина на формиране на договорната лихва и обезщетението за забава (върху чистата стойност на кредита или и върху застрахователната премия), за евентуални плащания на длъжника по договора (техния размер и погасяваните вноски), заявлението е останало нередовно. Указанията на районния съд са в насока, именно преодоляване на неяснотата по тези обстоятелства. Изискването за излагане на такива твърдения произтича от това, че същите се отнасят до основанието и размера на всяко от вземанията по заявлението. Заявителят следва да изложи твърдения и за предлаганите от длъжника плащания, защото последните рефлектират върху размера на усвоената, но непогасена сума по главницата. С оглед на това дадените указания се отнасят до правно релевантни факти, подлежащи на посочване от заявителя. Излагането на твърдения за размера на усвоената, но непогасена сума, вкл. за начина, по който се формира нейния размер, се изисква с оглед осигуряване възможност на длъжника да ги оспори, преценявайки дали да възрази срещу вземанията по заповедта, както и заради установяването им в исковото производство, което не би могло да се проведе без излагане на фактически твърдения в исковата молба, идентични на тези в заявлението. В този смисъл указанията към заявителя са в съответствие с чл. 410, ал. 2 ГПК и не е допуснато разширително тълкуване на същата разпоредба от заповедния съд, който е останал в рамките на своята компетентност, давайки конкретните указания.

При неотстраняване на констатираната нередовност на заявлението, заповедният съд законосъобразно е отказал да издаде заповед за изпълнение за посочените в него суми (чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК).

По тези съображения разпореждането е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 509/14.05.2024 г., по ч.гр.д. № 331/2024 г. на Районен съд Троян, с което е отхвърлено подаденото от „Профи кредит България“ ЕООД заявление против Р. М. И. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3