Решение № 13173 от 26.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13173 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.Р. при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110108439 по описа за 2023 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 43726/16.02.2023г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 10.10.2022г. по ч.гр.д. № 52116/2022г. на СРС.

Ищецът „***************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу С. М. А., И. В. А. и М.

В. И. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на „***************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к. "**********" ІІ, бл. 231, вх. 14, ап. 166, аб. № ***********, както следва:

1. С. М. А.а:

2401,37 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2019г.-м.04.2021г. и 31,39 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.09.2022г.) до окончателното им изплащане;

365,01 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-05.09.2022г. и 6,61 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2019г.-05.09.2022г.

2. И. В. А.:

1

600,34 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2019г.-м.04.2021г. и 7,85 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.09.2022г.) до окончателното им изплащане;

91,25 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-05.09.2022г. и 1,65 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2019г.-05.09.2022г.

3. М. В. И.:

600,34 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2019г.-м.04.2021г. и 7,85 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.09.2022г.) до окончателното им изплащане;

91,25 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-05.09.2022г. и 1,65 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2019г.-05.09.2022г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Ответниците били собственици на топлоснабдения имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Катрин Симеонова, която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците С. М. А., И. В. А. и М. В. И. чрез адв. М. П. - АКСофия, са подали Отговор на исковата молба, вх. № 120716/02.05.2023г. на СРС, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват, че са собственици на топлоснабдения имот, а оттам и потребители на предоставяните от ищеца услуги. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ответниците са собственици, а за плащане на претендираните спрямо тях суми е налице основание, то се прави възражение за погасяването им по давност. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответниците не се явяват и не изпращат представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват.

2

Третото лице – помагач „******“ АД е депозирало молба, вх. № 145654/25.05.2023г. на СРС, в изложение към която изразява становище, че при определяне на разходите за топлинна енергия в топлоснабдения имот са спазени законовите изисквания. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска или с неприсъствено решение.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ /отм./ от 26.04.1991г., В.В. А. и С. М. А. са закупили от Столичния народен съвет недвижим имот апартамент в град София, ж.к. "**********", бл. 231, вх. 14, ет. 2, ап. 166, ведно с припадащите му се права, площи и помещения, идентичен с топлоснабдения имот. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 20154/22.11.2018г. на Столичната община - Район "**********", В.В. А. е починал на 11.11.2017г. /Акт за смърт № 8/13.11.2017г., съставен в село Трекляно, община Трекляно, област Кюстендил/, като е оставил за свои наследници по закон съпругата си С. М. А. и децата си И. В. А. и М. В. И.. Доколкото по делото няма доказателства кога е сключен бракът между В. А. и С. А., то съдът приема, че апартаментът е придобит в режим на обикновена съсобственост. Нормата на чл. 48 ЗН разпорежда, че наследството се придобива с приемането му, като това приемане произвежда действие от открИ.е на наследството. Приемането може да стане както изрично, така и с конклудентни действия. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60 ЗН от открИ.ето на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване на приемането му по опис или отказ от наследство. В тази 3 насока – р.437/17.01.2012г.-гр.д.70/2011г.-ІІІг.о., р.392/09.12.2015г.-в.т.д.591/2015г.-АпСПловдив. С отговора на исковата молба приемането на наследството не е оспорено изрично, като се оспорва само, че ответниците не са собственици на процесния имот - оспорва се ответниците да са собственици на топлоснабдения имот, но защото не бил представен нотариален акт или друг документ, от който да се изясняла собствеността. Поради това и следва да се приеме, че е налице настъпило наследствено правоприемство, при което ответниците са станали собственици на топлоснабдения имот, както следва: ответницата С.

А. - на 4/6 ид.ч. от него (3/6 на собствено основание по договора за продажба и 1/6 по наследство), а ответниците И. А. и М. И. - на по 1/6 ид.ч. от него.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.). Доколкото ответниците са собственици на топлоснабдения имот, то същите през процесния по делото период са имали качеството на клиенти на топлинна енергия, която закупуват от „***************“ ЕАД по силата на съществуващо между тях облигационно отношение, съответно носят отговорност за заплащането на потребената в топлоснабдения имот топлинна енергия.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, изискват притежаването и прилагането на специални 4 знания из областта на топлотехниката. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др.

Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси.

Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебнотехническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.), Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия.