Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2753 от 15.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1718/2023
Вид
Решение № 2753
Подписан
15.06.2023
В сила
15.06.2023
Състав
Людмила Людмилова Митрева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2753 гр. Пловдив, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20235330101718 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД срещу Д. З. З., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 700 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** от 30.09.2021 г. и 148.50 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 30.09.2021 г. до 27.06.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.07.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. *********** по описа на ПРС. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № ********* г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.

1

1, т. 1 от ГПК – на ответницата е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на , не е представила в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, като призовката е връчена редовно.

Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на ищеца.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По отговорността за разноските:

С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение или общо 75 лева, които ще се присъдят изцяло.

В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 25 лева – платена държавна такса.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за исковото производство за ищеца в размер на 125 лева, които ще се присъдят изцяло.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. З. З., ЕГН **********, с адрес:

*********************************************** ДЪЛЖИ НА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Балша“ № 17, ап.1 сумата в размер на 700 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** от 30.09.2021 г. и 148.50 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 30.09.2021 г. до 27.06.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.07.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № *********** по описа на Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА

Д.

З.

З.,

ЕГН

**********, с адрес:

*********************************************** ДА ЗАПЛАТИ НА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Балша“ № 17, ап.1, сумата в общ размер на 125 лева, представляваща разноски в исковото производство и 75 лева– разноски по ч.гр.д. № ********** г. по описа на ПРС.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да 2 търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Заверен препис от решението, ведно с ч.гр.д. № ********** г. по описа на ПРС да се изпрати на V бр. състава, поради отпадане на необходимостта от същото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3