Определение № 14565 от 31.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14565 гр. София, 31.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507328 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на С. П. С., ищец в първоинстанционното производство, представляван от адв. Ф.Ч., срещу Определение №21196/14.05.2025 г., постановено по гр. д. №27251/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 29 с-в.

С обжалвания съдебен акт районният съд е прекратил образуваното пред него производство поради констатирана местна некомпетност на спора на Софийски районен съд и е изпратил делото на Районен съд- Карнобат по подсъдност на основание чл. 119, ал. 3 ГПК.

В частната жалба се застъпва становище за неправилност на обжалваното определение, като се моли същото да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят сочи, че предявеният от него иск е с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, е поискал съдът да приеме за установено, че вземането, по повод което е образувано изпълнително дело №20198040400674 е погасено по давност. Неправилен бил изводът на съда, че предмет на спора е установяване недължимостта на суми по договор за доставка на електросъобщителни услуги, както и че той като ищец има качеството потребител по смисъла на §13, т. 1 ДР на ЗЗП. Счита, че с предявяване на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК не защитава свои потребителски права по сключен с ответника договор за електросъобщителни услуги, нито иска установяване недължимостта на вземанията по такъв договор, а оспорва насоченото срещу него принудително изпълнение в качеството на длъжник по изпълнителното дело. Сочи, че със защита по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК 1 ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право е погасено по давност, като за него разпоредбата на чл. 113 ГПК се явява неприложима.

Софийски градски съд, след като взе предвид становището на страната, събраните по делото доказателства и по свое вътрешно убеждение намира следното от фактическа и правна страна.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лицето, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна при долуизведените мотиви.

Първоинстанционното производство е образувано по подадена искова молба от С. П. С. срещу “А1 България” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника парична сума в размер на 1983,97 лв., за което вземане е бил издаден изпълнително основание- изпълнителен лист от Районен съд- Карнобат по ч. гр. д. №1280/2018 г. и е образувано изпълнително дело № 20198040400674 при ЧСИ- Д.Н., с район на действие ОС- Бургас. В исковата молба са изложени твърдения за погасяване на изпълняемото право, тъй като от датата на образуването на изпълнителното дело до датата на предявяване на иска са изминал петгодишен срок.

За да постанови обжалваното определение, Софийски районен съд е приел, че разпоредбата на чл. 113 ГПК, уреждаща специалната местна подсъдност по искове на и срещу потребители не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всики такива, които възникват между търговци и потребители. Счел е, че доколкото от извършената служебно справка в НБД “Население” по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. се установява, че постоянният и настоящият адрес на ищеца С. са регистрирани в гр. Карнобат, общ. Карнобат, то компетентен да разгледа предявената претенция, както и обективираното в молбата искане за налагане на обезпечителна мярка по реда на чл. 389 ГПК, е Районен съд- Карнобат.

Настоящият състав намира изложените в обжалвания съдебен акт мотиви за правилни и се солидаризира с тях. Предявеният пред първоинстанционния съд иск с правно основание чл. 439 ГПК касае вземане по договор, по който ищецът има качеството потребител, поради което същият следва да бъде разгледан от съда по настоящия адрес на последния /чл. 113 ГПК/. Съгласно трайно установената съдебна практика качеството потребител на едно физическо лице съгласно §13, т. 1 ЗЗП е предпоставено от основанието за възникване на вземането, като уредената в чл. 113 ГПК специална местна подсъдност се прилага именно с оглед качеството на страната и не се ограничава до определен вид търсена защита или основание за предявяване на иска /така Определение №18/16.01.2020 г. по ч. т. д. №2502/2019 г., II т.о. на 2

ВКС, Определение №2591/10.10.2024 г. по т.д. №693/2024 г., I т.о. на ВКС, Определение № 306/29.01.2025 г. по т.д. №25/2025 г., I т.о. на ВКС/. Правилно районният съд е приел, че физическо лице, което отговаря на посочените в ЗЗП условия, не губи качеството си потребител при търсене на последваща защита от насоченото срещу него принудително изпълнение. Изложените от ищеца новонастъпили факти, които се твърди да погасяват вземането на взискателя, за което е издадено изпълнително основание, не променят качеството му на потребител, доколкото предмет на изпълнението са вземания за парични суми по договор за доставка на електросъобщителни услуги.

С оглед гореизложеното съдът намира за правилни действията на Софийски районен съд да прекрати образуваното пред него дело и да изпрати последното на местнокомпетентния съд, а именно Районен съд- Карнобат.

Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №21196/14.05.2025 г., постановено по гр. д. №27251/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 29 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3