Решение № 19 от 28.02.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. гр. Добрич, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Н. Паскалева при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от П. Н. Паскалева Търговско дело № 20243200900149 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ и е образувано по молба на „МОНОВ 19“ ООД, с ЕИК 205838333, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, представлявано от управителя Н. П. А., с която е отправено искане за постановяване на съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност на молителя поради неплатежоспособност.

В молбата се излага, че към м.септември 2024г. дружеството има дължими и непогасени задължения в размер на 32143,50 лв. Кредитор на дружеството е НАП. Задължението е формирано като сбор от главница в размер на 25527,25 лв. и лихва в размер на 6616,25 лв.

Дължимата главница представлява сбор от невнесени данък върху доходите и приравнените на тях правоотношения, здравно-осигурителни вноски, вноски за универсален пенсионен фонд, ДОО, ДДС, корпоративен данък, както и имуществени санкции, наложени от Областна инспекция по труда Варна и община Варна. За събиране на дължимите суми е образувано изп.д.№200914003 от 2020г. Посочените задължения не могат да бъдат погасени, тъй като дружеството не разполага с активи, движими и недвижими имущества, както и трайно не упражнява търговска дейност, от която да реализира приходи.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От справка по партидата на дружеството в Служба по вписванията се установява, че длъжникът не притежава недвижими имоти. Видно от справките от Дирекция "Местни данъци" към община град Добрич, Дирекция "Местни данъци" към община Варна и ОД на МВР Добрич длъжникът не притежава и МПС.

1

По партидата на търговеца в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ се установява, че последно обявен ГФО има за 2021 г.

Съгласно справка от НАП, офис Варна се установява, че в ТД на НАП -Варна има образувано изп.дело №200914003/2020г. Видно от справката, делото е образувано за задължения на молителя „МОНОВ 19“ ООД в общ размер от 33936,21 лв., в т.ч. 25425,42 лв. главница, 7110,79 лв. лихва и 1400 лв. нелихвоносна част. Наложени са следните обезпечителни мерки: запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки.

По данни от информационния масив на ТД на НАП Варна всички сключени от дружеството трудови договори са прекратени в периода 26.11.2019 г. – 02.01.2024 г.

Съгласно приетата по делото счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено и се кредитира от съда като обективно, се установява следното: За периода от възникване на дружеството, същото няма ДМА, като стойността на активите му е формиран от вземания /от клиенти и други/ и парични средства. Дружеството не осъществява търговска дейност от м.юли 2023г. Непогасените и изискуеми задължения на „МОНОВ 19“ ООД към ТД на НАП към датата на изготвяне на заключението – 03.02.2025 г. са в размер на 33936,21 лв., в т.ч.

26825,42 лв. главница и 7110,79 лв. Извършената от вещото лице проверка установява, че молителят е преустановил плащанията през м.септември 2022г. Най-ранно възникналото задължение е публично такова към НАП, за данъчен период 01.02.2020г. – 29.02.2020г. в размер на 585,87 лв. – главница и с падеж 25.03.2020г. Към датата на изготвяне на заключението молителят не притежава никакви активи, било то дълготрайни или краткотрайни, няма вземания от дебитори, не притежава свободни парични средства.

Финансовите резултати на молителя по отчетите и балансите му за периода от възникването му са, както следва: 27436,40 лв. печалба през 2019г.; 1261,87 лв. печалба през 2020г.; 5849,34 лв. – загуба през 2021г.; 1209,37 лв. – загуба през 2022г.; 21624,53 лв. – загуба през 2023г. Считано от 2022г. дружеството има финансови затруднения. Вещото лице дава заключение за необратим характер на финансовите затруднения на търговеца.

Вещото лице дава стойности на коефициентите за ликвидност за изследваните години /2019г., 2020г., 2021г., 2022г., 2023г./, както следва: Коефициент за обща ликвидност – 3,91;

3,54; 3,08; 3,08; 1,26 /при общоприета минимална стойност 1/. Коефициент за бърза ликвидност –3,91; 1,85; 1,69; 1,77; 1,26 /при общоприета минимална стойност 0,5-1/.

Коефициент за незабавна ликвидност – 3,73; 1,46; 1,38; 0,00; 0,00 /при общоприета минимална стойност 0,5-0,7/. Коефициент за абсолютна ликвидност – 1,46; 1,38; 0,00; 0,00 /при общоприета минимална стойност >=0,2/. Коефициентите на финансова автономност за изследваните години са: 2,91; 2,54; 2,08; 2,08; 0,263 при общ норматив 0.33. Реципрочният на него коефициент на задлъжнялост е съответно 0,34; 0,39; 0,48; 0,48; 3,80 към посочените години. Коефициентът на задлъжнялост следва да бъде със стойност не по-голяма от 1. Под тази стойност може да се направи извод за финансова уравновесеност. Коефициент над 1 дава информация за превишение на единица пасив спрямо единица собствен капитал.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Неплатежоспособността е фактическо, обективно състояние на търговеца, свързано найвече с финансовия му статус. Съобразно легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ, 2 неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. При преценката на платежоспособността на търговеца следва да се има предвид обстоятелството разполага ли същият с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите. С оглед на това, при определяне на стойността на имуществото на длъжника не следва да се взема под внимание стойността на дълготрайните материални активи, с които длъжникът разполага, тъй като осребряването има за резултат преустановяване на търговската дейност на дружеството, със същото се постига ефекта на откритото производство по несъстоятелност и се поставят в опасност интересите на кредиторите.

Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към държавата по публичноправните задължения предполага състояние на неплатежоспособност. Тежестта да обори законовата презумпция по чл.608, ал.3, т.2 ТЗ, лежи върху длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си. Такива не са представени.

По делото се установява, че дружеството се намира в състояние на неплатежоспособност.

То не е в състояние да изпълни изискуеми публичноправни задължения към държавата в значителни размери, не упражнява търговска дейност, не притежава свободни парични средства, нито възможност да набави такива, не притежава недвижимо и движимо имущество, нито нает персонал. Влошеното икономическо състояние на дружеството понастоящем е дълбоко и необратимо, съобразно анализа на събраните доказателства, като същевременно не са събрани данни за временен характер на финансовите затруднения, по смисъла на чл. 631 ТЗ. Дружеството не разполага с имущество, което да се явява достатъчно за покриване на задълженията към кредиторите, както и за разноските по несъстоятелността.

Следователно, налице са предпоставките на чл.630 ТЗ, вр. чл.608 ТЗ за обявяване на неговата неплатежоспособност.

При установяване на неплатежоспособността съдът служебно следва да определи началната дата, без оглед посочената в молбата на търговеца по чл.625 ТЗ. Началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника или последното плащане към кредитор, към която дата са налице всички признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ, т. е. според обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност, финансова автономност и рентабилност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки. В тази връзка, извършени междувременно частични и по отношение на някой от кредиторите, плащания, са без правно значение. Съобразно събраните доказателства най-ранното необслужено задължение на молителя към фиска е с падеж 25.03.2020г. Следователно към посочената дата са съществували икономически затруднения, водещи до невъзможност за погасяване на публичноправни задължения, установени по надлежния ред. Въз основа на горното, съдът намира, че началната дата 3 следва да се определи на 25.03.2020г., с оглед интереса на възможните кредитори на длъжника.

Съгласно разпоредбата на чл.632 ТЗ, ако наличното имущество е недостатъчно за покриване разноските по несъстоятелността и ако разноските не са предплатени по реда на чл.629б ТЗ, производството се спира. В случая не са налице данни дружеството да разполага с парични средства, които биха могли да покрият началните разноски за производството до осребряване на евентуално налично имущество и събиране на вземания от трети лица.

Съдът е приканил съгласно чл. 629б от ТЗ молителя, както и всички заинтересовани кредитори на длъжника да предплатят минималните начални разноски в производството по несъстоятелност. В дадения от съда срок никое от посочените лица не е представило доказателства за предвнасяне на разноски.

При това е налице хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ, при което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност едновременно с откриването на производство по несъстоятелност и производството да бъде спряно. С оглед предвидената в цитираната разпоредба възможност за възобновяване на производството и предвид обстоятелството, че с решението по чл.632 ТЗ длъжникът не се заличава от регистъра, съдът намира че имуществото на молителя, което евентуално ще бъде открито или реализирано след решението, следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целта на производството като се постанови обща възбрана и запор върху същото.

Доколкото производството е образувано по молба на длъжник, на основание чл.620, ал.1 ТЗ, дължимата държавната такса в размер на 250 лева следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределяне на имуществото.

С оглед изложените съображения и на основание чл.632 ТЗ, Добричкият окръжен съд РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „МОНОВ 19“ ООД, с ЕИК 205838333, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, представлявано от управителя Н. П. А., с начална дата – 25.03.2020г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „МОНОВ 19“ ООД, с ЕИК 205838333, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, представлявано от управителя Н. П. А..

ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на „МОНОВ 19“ ООД, с ЕИК 205838333, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, представлявано от управителя Н. П. А..

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „МОНОВ 19“ ООД, с ЕИК 205838333, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, представлявано от управителя Н. П. А..

ОБЯВЯВА в несъстоятелност „МОНОВ 19“ ООД, с ЕИК 205838333, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, представлявано от управителя Н. П. А..

ЗАДЪЛЖАВА длъжника „МОНОВ 19“ ООД, с ЕИК 205838333, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, представлявано от управителя Н. П. А., при обявяване на фирмата си да прибави добавка "в несъстоятелност".

4

СПИРА производството по несъстоятелност на „МОНОВ 19“ ООД, с ЕИК 205838333, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, представлявано от управителя Н. П. А., на основание чл.632, ал.1 ТЗ.

УКАЗВА, на основание чл.632, ал.2 ТЗ, на заинтересованите лица /длъжника или кредитор/, че в срок от една година от вписването на решението в търговския регистър, производството може да бъде възобновено, ако се удостовери, че е открито достатъчно имущество или ако депозира по банкова сметка на съда необходимата сума за началните разноски по чл.629б ТЗ в размер на 7000 лева.