Решение № 707 от 26.07.2023, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 229/2023
- Вид
- Решение № 707
- Подписан
- 26.07.2023
- В сила
- 25.08.2023
- Състав
- Олга Златева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137в ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 499 ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 707 гр. Стара Загора, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Олга Златева при участието на секретаря Пламена Цв. Д.а като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530100229 по описа за 2023 година
Предявен е иск от И. С. И. от гр. Стара Загора против ....... - гр. София – по чл.
432 ал. 1 от КЗ.
Ищецът твърди, че на ...... км.70 + 450, /околовръстния път на гр.Стара Загора посока с.Богомилово/, с лек авТ.обил „Шкода Октавия“, с peг. № ...... ВК. Дал мигач, за да влезе в отбивката за фабрика „Дерони“. Поради движение с несъобразена скорост, водач на товарен авТ.обил „МАН“ с peг. № ..... реализирал ПТП, като го ударил в задната част на авТ.обила, който вследствие удара се завъртял на 270 градуса и изхвръкнал със задната му част в напоителния канал, който се намирал непосредствено до пътя. Този канал бил с дълбочина 3 м. и имал силно водно течение. Вследствие на удара и въртенето на колата, за момент ищецът загубил ориентация и се осъзнал, когато авТ.обилът бил в канала с вода. Помнел, че откопчал предпазния си колан и се опитал да отвори вратата, за да излезе. От силното течение или от нещо друго, вратата не могла да се отвори, а купето бързо се пълнело с вода и авТ.обилът потъвал много бързо. Опитал да отвори другата врата - предната дясна, но и тя не могла да се отвори.
Водата вече стигала почти до тавана и задържайки въздуха си, вече под вода, ищецът започнал да търси изход, за да излезе и да изплува. Видял, че прозорецът на петата врата /задната/ е счупен от удара на камиона. Тогава с последните си сили и вече под водата започнал да се промушва от предната седалка назад към счупеното стъкло на задната врата. Успял да се промуши и изплувал от потъналия авТ.обил. При падането му в канала, авТ.обилът се бил опрял на метална тръба и стоял на място. В момента, в който ищецът излизал от задната страна, авТ.обилът се надигнал и стъклата му нарязали гърба. Ищецът успял да се хване за тръба, която била напряко на канала, и в този момент течението повдигнало авТ.обила, който преодолял тази тръба и течението го повлякло, като продължил да се носи по течението на водата и се спрял на около 50 м. по-надолу. Докато ищецът се държал за металната тръба, един човек, за който впоследствие разбрал, че бил шофьорът на камиона, му подал ръка и му помогнал да 1 излезе от водата. След това, когато вече бил на сушата, ищецът усетил много силна болка по тялото, кожата му била разкъсана на много места и течало кръв. Когато излязъл от водата, вече не можел да си движи ръцете и краката, изпаднал в шок, като тялото му силно треперело. Помнил, че го качили в линейка, която била повикана от шофьора на камиона, и му била оказана първа помощ. Бил откаран в ЦСМП, където му направили медицински изследвания и рентген на гръдния кош и на главата. Ищецът бил освидетелстван от съдебен лекар, който констатирал следните травми и телесни увреждания: кръвонасядания и раскъсноконтузна рана на лицето, контузия на гръдния кош, множество кръвонасядания и охлузвания на гърба и в поясната област, раскъсноконтузна рана в лявата поясна област, раскъсноконтузна рана на дясната предмишница, порезна рана на палеца на дясното ходило, кръвонасядане на дясното коляно. След инцидента на ищеца му посинели и отекли очите, като в склерите имал кръвоизливи. Виждал замъглено. Вследствие на тези наранявания, се чувствал изключително некомфортно, не можел да вижда добре, тъй като очите му били с кръвонасядания и кръвоизливи. На моменти получавал силни болки в главата и в гърдите. Една от раните по гърба му се била възпалила и се налагало синът му да я маже със специален гел против възпаление, който закупил. На дясната предмишница му останал белег, който му напомнял постоянно за инцидента. Изживял изключително силен стрес и бил в шок. Повече от месец след случката се страхувал да управлява МПС. Около тридесет дни приемал успокоителни медикаменти. При извършване на обикновени социално-битови нужди непрестанно търсел съдействието на близки и роднини. От авТ.обила не ставало нищо. След направен оглед от вещо лице, представител на ответника, същият признал, че е налице тотална щета и след като ищецът прекратил регистрацията на авТ.обила, му заплатили застрахователно обезщетение по образуваната ликвидационна преписка по щета № 0410-600-0022/2022, по застраховка гражданска отговорност на виновния водач. Ищецът не могъл да се споразумее с ответника по отношение на претърпените от него неимуществени вреди.
В тази връзка получил от ответното дружество предложение за сключване на споразумение, съгласно което ответникът приемал, че застрахователно - експертната му комисия определила общ размер на обезщетение в размер на 1550 лв. от които: 50 лв. имуществени вреди и 1500 лв. неимуществени вреди. Ответникът нямал интерес от адекватното разбиране за преживените от него стрес, уплаха, претърпените телесни болки и увреждания, в това число изобщо интензитета за претърпените неимуществени вреди и периода за отшумяването им. Размерът, който ответникът му предложил и все пак не заплатил, бил изключително занижен.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 4940 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди и сумата от 50 лв., представляваща имуществени вреди /таксата, заплатена за преглед и освидетелстване за издаване на СМЕ/, които суми представлявали справедливо обезщетение за претърпените от ищеца вреди вследствие настъпилото на 11.07.2022г., пътно транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който твърди, че във връзка с процесното ПТП в застрахователното дружеството постъпила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца за причинени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.07.2022г., вследствие на което същият пострадал. Въз основа на постъпилата претенция, в дружеството била образувана щета под № ....... В тази връзка, на 21.10.2022г. от ответното дружество 2 изпратили писмо до ищеца, в което било отправено предложение за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1500 лв. и за имуществени вреди в размер на 50 лв. или общо 1550 лв. Признава иска по основание и до размер от 1550 лв. Размерът на призната част от иска бил съобразен с критериите за справедливост и със съдебната практика за подобни казуси, както и с наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, който управлявал процесното МПС без поставен обезопасителен колан. С оглед гореизложеното, заявява, че не е дал повод за завеждане на делото. Не бил налице отказ от негова страна за доброволно изплащане на сумата от 1550 лв. Поради тази причина счита, че не е дал повод за завеждане на делото, признава иска, поради което и на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК - разноските следвало да се възложат в тежест на ищеца. При определяне на справедливия размер на застрахователно обезщетение, следвало да бъде съобразено поведението на пострадалия, което във висока степен допринесло за настъпване на вредоносния резултат, т.е. налице било съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Ищецът нарушил разпоредбата на чл. 137в ал. 1 от ЗДвП, тъй като управлявал процесния лек авТ.обил без поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото му свободно се било движило в купето на авТ.обила в момента на ПТП, удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, вследствие на което, били причинени телесните увреждания. По този начин пострадалият сам се бил поставил в опасност и допринесъл в значителна степен за причиняване на вредоносния резултат. Приносът на пострадалия бил основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, пр. 2-ро от ЗЗД. В конкретния случай, ищецът създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не бил положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, и сам се бил качил да управлява МПС, без да постави обезопасителен колан, вследствие на което, при настъпване на ПТП, получил увреждания, които не би бил получил, ако се бил возил с поставен колан. Твърди, че поведението на пострадалия било станало основна причина за настъпване на последващия вредоносен резултат. При ликвидиране на щетата, бил извършен оглед и били направени снимки на процесното МПС. При настъпване на ПТП и правилно поставен предпазен колан, същият увисвал, а въздушната възглавница се задействала. От снимките било видно, че въздушната възглавница не се била задействала, както и че пиропатронът на предпазния колан не бил гръмнал. Твърди, че определил правилно и законосъобразно за ищеца обезщетение в размер на 1500 лв. /за неимуществени вреди/, съгласно изискванията на чл. 499 ал. 1 от КЗ и чл. 16 ал. 1 от Наредба № 24 за задължителното застраховане и с оглед получените от него травматични увреждания. Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП за ищеца били възникнали всички описани в исковата молба, като вид и характер, телесни увреждания и съответно неимуществени вреди, както и тяхната продължителност. От представената медицинска документация се установявало, че в резултат на ПТП ищецът не бил губил съзнание, бил адекватен и контактен. Към исковата молба не били приложени никакви медицински документи, освен съдебномедицинско удостоверение. Ищецът твърдял, че бил приемал успокояващи лекарства и бил закупил гел против възпаление, но не били представени касови бележки за закупуване на такива. Оспорва пряката причинно-следствена връзка между претърпените неимуществени вреди от ищеца и процесното ПТП. По делото не били представени доказателства за последващи интервенции и усложнения, настъпили вследствие на процесното ПТП. Оспорва исковете по размер. Счита предявения иск за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, страдания и неудобства, за изключително завишен по размер, с оглед степента и характера на получените телесни 3 увреждания. Исканото от ищеца обезщетение не съответствало на степента и характера на получените травми. Съгласно съдебната практика, понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не било абстрактно понятие, а било свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението, което не можело да бъде източник на обогатяване на увреденото лице. На отделно основание, счита предявения размер за прекомерен, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. На основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия. Моли съда, при определяне на размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, да се съобрази с обстоятелството, че платежоспособността на ответника, който бил юридическо лице - застрахователно дружество, а не виновният водач, не бивало да се отразява по никакъв начин на размера на присъжданото обезщетение. Още повече, че била видна огромната разлика между платената премия и претендираното застрахователно обезщетение. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се търсят, по аргумент за неоснователност на главния иск. Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си моли да се уважи предявеният иск, претендира разноски.
Ответникът чрез пълномощника си моли да се уважи предявеният иск за неимуществени вреди до размера, признат в отговора – 1500 лв. и за 50 лв. – имуществени вреди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
От приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от служител на Сектор “ПП” – ОД на МВР – Стара Загора /л.46/, се установява, че на 11.07.2022г., по п..... км. 70 + 450, ищецът е управлявал лек авТ.обил „Шкода Октавия“, с peг. № ...... ВК. Поради движение със скорост, несъобразена с интензитета на движение, на прав участък от пътя, водачът на товарен авТ.обил „МАН“ с peг. № ..... с предна лява част е блъснал спрелия пред него, за да извърши маневра завой на ляво, лек авТ.обил „Шкода Октавия“ с peг. № ...... ВК. Вследствие на удара, лекият авТ.обил е излязъл вляво по посока на движение и се преобрънал в отводнителен канал. Описани са имуществени вреди по двете МПС. Като пострадал е посочен ищецът, с описани увреждания: охлузвания по гърба, натъртвания по гърдите, охлузна рана на дясна вежда, охлузна рана на пръста на десен крак. Посочено е, че пострадалият е освободен, с опасност за живота. Протоколът е изготвен от длъжностно лице, посетило ПТП, в кръга на службата му, по установените форма и ред.