Решение № 146 от 11.08.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Габрово, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, 1-СЪСТАВ - ВЧНД МЯРКА, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Славена Койчева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20224200500282 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 206 от 26.04.2022 г. по гр.д. № 59 по описа за 2022 г. Районен съд –Габрово е отхвърлил предявените от П. ХР. ХР., с ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. „с." № * срещу „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония" № 3 обективно съединени искове за признаване уволнението на П. ХР. ХР., извършено със Заповед № ЧР-НТУ-37/22.12.2021 г. на Председателя на Управителен съвет на АПИ за незаконно и за отмяната му, за възстановяване на П. ХР. ХР. на предишната му работа и за осъждане на „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на ищеца сумата 4 296,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, дължимо за периода от 01.01.2022г. до 01.04.2022 г., като неоснователни. Осъдил е П. ХР. ХР. да заплати на АПИ сумата 100,00 лв. - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П. ХР. ХР., с която моли да се отмени постановеното решение, като незаконосъобразно и да се постанови ново, с което да се уважат предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил отговор от процесуалния представител на ответника. Моли да се остави без уважение подадената жалба, като неоснователна и недоказана. Излага своите съображения, съобразно твърдяното във въззивната жалба.

Съдът, с оглед пределите на въззивното производство, събраните доказателства, съобразно наведените от страните доводи и по вътрешно убеждение, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна:

Пред Районен съд – гр. Габрово са предявени искове по реда чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 1 т. 3 от КТ - за отмяна на уволнение, за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение, за което ищецът е останал без работа.

По делото е установено, че между страните съществува трудово-правно отношение, възникнало от трудов договор от 01.02.2019 г. и ищецът е изпълнявал длъжността „инспектор“ с място на работа национално ТОЛ управление, отдел „Контрол и правоприлагане“, сектор „Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново, с код по ЕКАТТЕ № 00000- повече от едно работно място. При сключване на трудовия договор на ищеца е била връчена длъжностна характеристика.

Със заповед № ЧР-НТУ-37 от 22.12.2021 г., считано от 01.01.2022 г., трудовото правоотношение е било прекратено, като причина е записано – трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Посочено е какви обезщетения следва да бъдат изплатени – по чл. 224, ал. 1 от КТ на лицето за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 15 работни дни за 2021 г. и на основание чл. 220, ал., от КТ – обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазен срок на предизвестието.

За да постанови своето решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства.

Приел е, че уволнението е извършено при спазване на процедурата, уредена в КТ, като е налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Признал е иска за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

По делото е установено, че от 09.05.2000 г. лицето П. ХР. ХР. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, видно от справка за наличието на упражнено право на пенсия за ОСВ издадена от ТП на НОИ – Габрово. Трудовият договор между страните по делото е сключен на 01.02.2019 г. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съдържа причините за прекратяването му. Посочени са и дължимите обезщетения.

От изложеното е видно, че е спазена формата и минимално необходимото съдържание на заповедта за прекратяване на трудовия договор. Посочени са лицето, с което се прекратява трудовото правоотношение, длъжността, която изпълнява, място на работа, основанието, дължимите обезщетения и подписи на страните. Заповедта е мотивирана, като в нея е записано, че трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В преценка на работодателят е предоставена възможността да прекрати трудовото правоотношение без да излага други мотиви, тъй като безспорно е установено, че П. ХР. ХР. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди да сключи трудовия си договор с АПИ. Гарантирано е правото на служителя на адекватна защита срещу извършеното уволнение.

Неспазването на едномесечното предизвестие, при наличието на изплащане на обезщетение е без значение за законосъобразността на заповедта.

Във връзка с горното, предявения иск за признаването на процесната заповед за незаконосъобразна и за отмяната й е неоснователен и следва да се отхвърли, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, което обуславя неоснователността на исковете за възстановяване на предишната му длъжност и за заплащане на обезщетение за оставяне без работа за шест месеца. В тази насока е Определение № 193 от 16.03.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3225/2021 г., ІІІ г.о.

2

Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.

По отношение на разноските.

При този изход на спора на въззивника- ответник се следват разноски за настоящата въззивна инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

На основание изложеното въззивният съд прие, че решението, постановено от Районен съд – гр. Габрово е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 206 от 26.04.2022 г. по гр.д. № 59 по описа за 2022 г. на Районен съд –Габрово.

ОСЪЖДА П. ХР. ХР., с ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. „с." № * да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония" № 3 сумата от 100,00 лв. (сто лева)- разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3